Каква е историята на паметника на Шипка - непоказвани досега писма между архитекта и изпълнителите

Върхът, от който всяка година говорим за свободата и за големия подвиг на опълченците, пази още неразказани истории - колко близо до невъзможното е бил строежът и как е имало реален шанс паметникът да остане незавършен. Непоказвани досега писма между архитекта и изпълнителите.

Президентът Радев: Ничия памет не заслужава да бъде хвърлена на политическите бесове

Писмо на арх. Генчо Скордев към арх. Атанас Донков: "Скоро не съм ти писал. Паметникът върви много мудно. Докога ще продължава така не зная. През миналия месец камъните не достигнаха, нямаше достатъчно камънари, нито превозът бе задоволителен".

Така е звучал отчетът за строежа на паметника преди близо 100 години. Строежът продължава 4 години - от първата копка до финала на последния детайл. Четири трудни години, през които на няколко пъти паметникът щял да остане незавършен.

БНТ: Това е, така да кажем, чертежът, с който те са отишли там?

"Да, с който са работили на терен", заяви историкът проф. Вера Бонева.

БНТ: Това е фазата, на която са се отказали?

"Да, първата фаза, на която първата бригада се е отказала. Стигнала донякъде и се отказва и след това има период на застой, тъй като не искат да се ангажират, даже една от бригадите връща парите, които им дават", допълни историкът проф. Вера Бонева.

Отказали са се две бригади. Защото условията били нечовешки.

Писмо на арх. Генчо Скордев към арх. Атанас Донков: "Новите работници, след като поработят един-два-три дни, плашат се от лошото време и напускат работата. И този месец не можаха да се задържат работници. Повече от 20 души са идвали, поработвали един-два дена и си отивали. В събота се изви голяма буря горе, събори землянката на работниците, отнесе ламарината на западната страна на Спасителния дом. Аз оставих моята стая на работниците".

"Бури, сняг, дъжд, мраз, неудобни съобщения, пътят за Габрово всъщност е бил много стар и в много лошо състояние. Ние не можем от днешна гледна точка да си представим как с волски каруци са изкарвали пясъка от Казанлък или камъните от няколко километра. Ръчно час по час на място каменоделците са правили тези камъни и са ги носили, за да монтират монумента", допълни историкът проф. Вера Бонева.

Преди 100 години словосъчетанието "обществена поръчка" не съществува. Но, за да изглежда така паметникът днес, всички идеи са минали през конкурс. А архивът пази и неспечелилите проекти.

БНТ: Кои са били най-важните условия?

"Най-важните условия са да бъде обемна, монументална и да бъде видима от всички, така от максимално разстояние, както и да внушава респект", каза още историкът проф. Вера Бонева.

България отбелязва 144 години свобода

За да може да го има паметникът - символ на 3 март, строителите печелят една от най-трудните битки. Трудна почти до невъзможност. Историята разказва как пясъкът не достига, времето пречи, магаре изяжда чертежите, мечки гонят строителите. И пак историята доказва най-важното – че въпреки всичко са успели.