Какви са наказанията за рецидивистите на пътя в Европа?

Как Георги Семерджиев е шофирал 17 години без книжка, залавян е над 50 пъти за нарушения и най-скандалното – помагала ли му е полицайка да се укрие след катастрофата на булевард "Черни връх" в София?

ТЕЖКА КАТАСТРОФА В СОФИЯ. КАКВО ПОСЛЕДВА?

Част от отговорите вече са ясни. Очевидните виновни са много. Част от тях вече са посочени с пръст. Друга част остават скрити зад въпроса: Ако Георги Семерджиев беше в друга държава, щеше ли продължението на историята да бъде различно? Ако например беше в Гърция.

Директно ви питам – абсолютно никакъв ли вариант няма човек да подкупи полицай, за да си затвори очите?

Плутарахос Маридакис: Не, не, не, не! Такова нещо не съществува! Няма шанс да подкупиш полицай! Опиташ ли да подкупиш полицай – ти отиваш в затвор и за подкуп.

Или Швеция, където разговорите с полицаи при проверка записват всичко.

Емил Ченков, Швеция: И всичко, което той казва, и всяка една негова реакция се записват. При това положение вероятността за подкуп е невъзможна.

Или пък Швейцария.

Възможни ли са подкупи на полицаи в Швейцария?

Пламен Мамихин, Швейцария: ... (Смее се)

Встрани от случая Георги Семерджиев. Там стоят всички недобили такава популярност шофьори с алкохол или наркотици в кръвта. Или и двете. И пак встрани остават шофьори, които отказват да бъдат тествани. Законът им го позволява. И в някои случаи така законът ги спасява, ако вече имат условна присъда.

"По-добре да се откаже тестът, за да не се активира наказанието по условна присъда. Вие сте употребила наркотични вещества и с ясното съзнание, че сте употребила такива наркотични вещества отказвате теста. Вие обаче повече не може да шофирате", коментира адвоката Силвия Петкова.

За две години?

Силвия Петкова, адвокат: За две години, точно така.

Липса на книжка за две години и глоба от 2000 лева – толкова струва да откажеш тест за наркотици в България. Отново сме уникални със санкция, която предлага заобикаляне на тежко наказание за рецидивист. Да откажеш тест за наркотици в чуждите закони струва малко повече.

Какво се случва, ако шофьор в Гърция откаже да му бъде направен тест за наркотици?

Плутарахос Маридакис: В Гърция това не е опция. Шофьорът е длъжен да даде проба за наркотици или алкохол по време на проверка на полиция или при пътно произшествие. Ако евентуално откаже – законът предвижда най-високото наказание, което е поне 2 месеца в затвор, 1200 евро глоба и 6 месеца без шофьорска книжка. Ако има повреда, има телесна повреда или смъртоносен случай – тогава наказанието се увеличава.

Швейцарците също не разбират от отказ.

Пламен Мамихин, Швейцария: Не може да откаже. Няма право. Защото веднага ще бъде арестуван. Швейцарците са помислили по този въпрос и той бива съпроводен – особено след отказ и особено ако има видими причини, видимо не е адекватен.

А в Белгия съпротивата към тест може да струва още по-скъпо.

Вернер Де Добелер, говорител на Белгийския институт за безопасност на движението: Грози те същата глоба, както ако доказано караш под влияние на наркотици – между 1600 евро и 16 000 евро. Отиваш в съда, където решават – могат да ти конфискуват автомобила, а могат и да ти отнемат книжката за определен период от време или дори до живот.

И когато става въпрос за пари, и когато става въпрос за длъжници, за каквото и да е нарушение – държавата хваща някои успешно, а други не успява или не иска да догони. Гърците пък не преследват длъжниците си, за да ги хванат. Намерили са начин длъжниците им сами да поискат да върнат парите.

Плутарахос Маридакис, Гърция: Веднага ти взимат регистрационните номера на колата. Докато не си платиш глобата – ти няма как да вземеш регистрационните номера на колата.

В Швейцария длъжник е равно на отнета лична карта.

Пламен Мамихин, Швейцария: Ако сте длъжник нямате право да наемете апартамент, ако сте длъжник – нямате право да се явите на конкурс за работа, включително за най-малката административна справка - първото нещо, което ви се иска е документ, който дава информация какъв гражданин сте.

А в Австрия натрупаната глоба е затвор.

Ангел Попов, Европейски център за транспортни политики: При 128 евро глоба ти дължиш на държавата 1 ден и 6 часа затвор. Затвор! Ако не искаш да бъдеш в затвора – ти трябва да положиш 3 пъти по 8 часа общественополезен труд, като държавата ще ти каже къде да го положиш. Дали ще бъде в дом за сираци, за стари хора или ще метеш улици – това ще ти каже държавата.

В случай, че все пак тест е направен и шофьорът има алкохол или наркотици в кръвта си, но не е убил никого по пътя си – някои държави като Швейцария дават втори шанс. Но единствен.

Пламен Мамихин, Швейцария: При всяко последващо – особено при второ и при трето, при четвърто вече – окончателно се взима книжката завинаги. Без право на преиздаване. Като допълнително най-тежката санкция е затвор.

В Германия обръщат специално внимание на всеки нарушител, за да не стане преди да стане убиец на пътя. Взимат му книжката и му я връщат при едно условие.

Ангел Попов, Европейски център за транспортни политики: Този човек се наблюдава от психолози и от МВР. Когато той докаже чрез психолога, че е готов за втори изпит, той полага в много тежък вид. Ако нормалният курсист трябва да положи 30 часа практика, той трябва да положи 60 часа практика. За да има по-дълъг период, в който дълго време и той да бъде наблюдаван дали се е изчистил от наркотика, не е вече вътре в него или зависимостта е безвъзвратна и той не може да бъде отучен от тази изключително тежка болест.

И в Швеция наказанието зависи от щетите. Съдът преценява:

Емил Ченков: При по-тежко нарушение, което може да доведе до смърт на пътя, законът предвижда над 8 години затвор.

В някои случаи съдиите дават и друг вариант. Строга медицинска терапия.

Емил Ченков: На нарушителя се дава възможност да премине през тази терапия. Ако не успее да се справи и не иска да продължи терапията – то автоматично води до затвор.

Това са част от страните, в които е странно да говориш за подкуп на полицаи. Там не помнят за трагедии с предистория като тази с Георги Семерджиев. И се чудят как е възможно 5 промила алкохол да се обясняват с вода за уста, а очевидни рецидивисти да стават невидими за системата. Впрочем сравнението със работещите санкции на другите, провокира още един въпрос – на нас законът ли ни е лош или се чете лошо?

Ако въведем мерките на Гърция или Германия, или Швейцария – това ще ни спаси ли или някъде другаде е проблемът?

Ангел Попов, Европейски център за транспортни политики: Аз казах, че нашият закон не е лош. Може би трябва да го надградим, но пак остава човешкият фактор.

Силвия Петкова, адвокат: Не е толкова важен размерът на санкцията. По-важно е тя да бъде изпълнена.

А тя често не е. И причината виновните да стоят невинни понякога е вбесяващо прозаична. Например объркана процедура по писане на акт. Един от любимите похвати, заради които хората се измъкват от наказания, дори и много виновни.

Силвия Петкова, адвокат: Някаква много съществена грешка при изготвянето на този акт, който го прави недействителен. Съдът го отменя. Отменя се и санкцията. Тоест ние дори да предвидим санкции в размер на примерно 10 000 лева с доживот без книжка и отнемане на автомобила – тя ако при обжалване бъде отменена от съда заради някаква грешка при издаването на акта – няма абсолютно никакво значение.

И най-тежката санкция остава обречена на неизпълнение там, където куца желанието да бъде приложена. И умението да бъде приложена. И все пак.

Ако този човек, да кажем, бъде вкаран в затвора – приключен ли е проблемът с него?

Юлия: Ни най-малко. Проблемът тепърва започва.

За някои хора, без възможности и протекции, затвор все пак има – бързо и без много медиен шум. Но когато човек е влязъл там зависим от наркотици... вероятно ще излезе същият. И вероятно ще повтори нарушението.

Силвия Петкова, адвокат: Много, много често се оказва, че в рамките на наказанието лишаване от свобода той все пак намира начин да се снабдява с наркотични вещества.

Казва го и Юлия Георгиева, която работи с много хора – бивши затворници, но не и бивши наркозависими.

Юлия Георгиева, Център за хуманна политика: Те изкарват някакво време там, в момента, в който излизат – те излизат по начина, по който са влезли. Българските затвори не се работи в посока превъзпитание, което е цивилизационният избор. Българските затвори са създадени повече в концепцията да отмъстим.

Системата затваря за известно време, очаквайки, че това е достатъчно за един човек да пребори зависимостта си и да излезе от затвора чисто нов гражданин на света.

Юлия Георгиева, Център за хуманна политика: Ние първо трябва да решим какво искаме – да си отмъщаваме на хората, които са направили някакво престъпление, или искаме да ги превъзпитаваме. И ако искаме да ги превъзпитаваме вече да видим как да ги превъзпитаваме наистина. На един социален работник или на един психолог в затвора се падат 50 човека и то е невъзможно да се случи.

И в Швеция, и в Германия, и в Гърция, и в Швейцария търсят начин да спасят наркозависимите от зависимостта им. Още в затвора, но най-вече преди затвора. Правят услуга на обществото, което не може да си позволи да преживее отново и отново един и същи филм.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube: https://go.bnt.bg/youtube