Във век, белязан от драматични кризи и държава, разяждана от ереси, храмът, построен лично от цар Иван Александър за свети Теодосий Търновски и манастирското братство към него са светлината, която трябва да връща към чистата вяра. И определено е станало нещо крайно извънредно, което да засенчи този свят замисъл.
Какво се случило с този много важен за времето си манастир и защо 10 години по-късно се е наложило да бъде построен друг, съвсем наблизо - „Св. Троица“, археолозите вече знаят отговора.
След дълго търсене, най-накрая храмът е разкрит. Това е църквата, "Хубавата църква". Но когато цар Иван Александър решава да я построи тук, на хвърлей от Търново, до днешно Самоводене, мястото е било съвсем необитаемо. Важно условие, за да осигури уединението на един свят човек.
Проф. Хитко Вачев – ръководител на археологическите разкопки: "Защо съдим обаче, че това е мястото, където са живели строителите на храма. В това пространство намерихме няколко фрагмента от длета, които са предназначени за обработката на камък. Работниците обаче, зидарите, които са го строили, са имали свое селище, свой бивак. Поради тая причина, в близост до храма, на нивото на терена, където се строи църквата, те са изградили две пещи. Това е едната от тях, малко по-нагоре е другата пещ."
Когато стигнали до нивото на строежа, археолозите осъзнават нещо изключително важно. Пластовете върху него не са наслоявания на времето. Друго нарушава манастирския живот тук.
Проф. Хитко Вачев: "Храмът и манастирските постройки просъществуват някъде около 9-10 години. И тогава се случва едно доста катастрофално събитие. Тук, където се намираме и на изток, в тая гора започва едно дере. А склонът е много, изключително стръмен. Свлачище, породено вероятно от поройни дъждове, унищожава част от манастирските постройки и запълва пространството южно от църквата с пласт хомогенна пръст, който има дебелина порядъка на 50-60 см. В този пласт при проучването установихме наличие на огромни камъни, които този порой е влачил."
Пороят и свлачището очевидно разрушават притвора на църквата или входното пространство и по-късно монасите просто го зазиждат.
Проф. Хитко Вачев: "Тези камъни са извадени от калния поток и подредени с цел да отбиват водите, които ще дойдат в последствие от това дере, за да не навлизат в пространството към църквата."
Било е важно хубавата църква и манастирът на Св. Теодосий Търновски да върнат чистотата в общуването с Бога, което може да се постигне в усамотения аскетизъм, по примера на монасите от планините и скалните пещери от VII век. Затова храмът е построен в подножието на скалния откос, но в дерето са станали уязвими на наводнения и свлачища. По-късно "Св. троица" избягва този риск, като е построен по-близо до скалата.
Проф. Хитко Вачев: "Всъщност решихме един въпрос, който бих казал от столетие виси. Т.е. кога е изграден т.нар. патриаршески манастир "Св. Троица" и защо в непосредствена близост един до друг са два манастира. Манастирът на Теодосий и манастирът "Св. Троица", който е основан от патриарх Евтимий."
Три години след като е построен манастирът, свети Теодосий заминава към Константинопол с някои от своите ученици, сред които и Евтимий Търновски. След смъртта на Теодосий и няколко години в Света гора, Евтимий се завръща в Търново и необяснимо защо строи друг манастир на 800 м от първия.
Проф. Хитко Вачев: "Както е описано в похвалното слово на Григорий Цамблак. Само че, защо той не се връща в манастира на Теодосий? Просто защото манастирът е пострадал от природно бедствие и не може да функционира."
Или "Св. Троица" е построен 10 години след първия, веднага след като наводнението и свачището го разрушават. А тук монасите са се опитали да върнат нормалния ритъм на манастира.
Проф. Хитко Вачев: "Какво правят монасите от манастира? Подравняват това, което се е свлякло и започват да полагат нова настилка. Ето това е новата настилка, която минава покрай църквата. Ето запазената част от тухлената настилка, която е водила в източна посока към сградите на манастира, които стоят под този огромен насип. Този тухлен пасаж е бил покрит с дървена конструкция и средновековни керемиди. Този пасаж е позволявал на монасите след извършването на богослужението да се отправят към трапезарията на манастира, защото ... Умберто Еко го е написал великолепно в своя роман "Името на розата". Задължително е след служба монасите организирано да отидат в трапезарията и организирано се хранят."
Но за сега трапезарията е скрита под огромен съвременен насип от безогледно изравняване на терена за цистерни петрол на държавния резерв. Но със сигурност е там, на метри от откоса. Керамиката я издава.
Илиян Петракиев – археолог, РИМ Велико Търново: "Попаднахме на такъв тип утилитарни съдове, които са представителни и по всяка вероятност те са свързани с употребата, с пиенето на вино. Все пак, да не забравяме, че виното е основен акцент в християнската ритуална практика. Тези дръжки, с тези украси, това са съдове, които имитират металните съдове в Средновековието и през XIV век са рядко срещни съдове за пиене на вино."
За учените е важно, освен трапезарията, да разкрият и обитанията на монасите. За момента смятат, че най-вероятно манастирът не е бил килиен и послушниците са живеели разпръснати наоколо, както се полага на исихастки манастир. А някои находки започват да допълват представата за богослужебните обреди на монашеското братство.
Проф. Хитко Вачев: "Това е бронзов кръст и той принадлежи на един полюлей, който се поставя в манастирските църкви. Този кръст виси под централното пространство на полюлея и в момента, когато се служи, полюлеят, хорусът разлюлява и това е съпроводено със съответното монашеско пение. Това е още едно поредно доказателство за това каква е функцията на църквата. Църквата е манастирска и в нея се изпълняват специфични богослужебни обреди. Другата любопитна находка, това е лъжица за причастие. Тъй като манастирът се е радвал на един голям поклоннически поток, разположен до столичния Търновград, с тая лъжица е давано причастие на миряните."
Пътеката до трапезариите била покрита с навес, керемидите от него са се разхвърчали, след като дървената конструкция е рухнала при пожар. А той, вероятно, бележи друг трагичен момент и за храма, и за цялото Търновско царство.
Проф. Хитко Вачев: "Това е османското завоевание. Някъде в началото на XV век манастирските сгради, съдим по горелите петна, каквито имаме тук, които са резултат от сриването на и горенето на дървената конструкция, която е била използвана за покритието на въпросния пасаж. Защо казвам насилствено? Защото при проучванията открихме, което е така и доста изненадващо, но две стрели. Което значи, че тук по някакъв начин е имало действие и съпротива по отношение на завоевателят.
БНТ, Мария Чернева: Монасите ли са ... ?
– Вероятно монасите са защитавали."
Учените откриват твърде много следи, които показват, че след пожара и османското нашествие, хората са продължили да идват на това свято място, търсили са устои да съхранят християнската си вяра.
Проф. Хитко Вачев: "Няколко покривни керемиди, които явно са от ремонт, но не са средновековни, а са от един по-късен период. Под разрушенията на църквата намерихме тази интересна находка... Тази интересна находка е изработена от бронз и представлява две части от леярска касета. Този начин на отливане се появява в началото на XVIII век."
Но кърджалийските нашествия в края на XVIII век вече трайно слагат край на живота тук и спомена за мястото на манастира е изтрита от паметта на поколенията. Но силата на светостта му са изградили онзи щит, който не е позволил на исляма да проникне и да ги обезличи като хора.
Чуй новините
Подкаст
