Какво означава бунтът на Пригожин?

Генерал Франко, Жана д'Арк, Наполеон, Степан Разин, нашият Ивайло, Аугусто Пиночет, Граф Штауфенберг, Фидел Кастро... Списъкът може да продължава още дълго. Това, което обединява гореизброените личности, както и много други, невключени в него, са опитите, отчаяни, спонтанни или добре премислени, с оръжие в ръка да се противопоставят на съществуващото статукво в техните държави и да се опитат генерално да променят нещо. Какви точно са били техните мотиви, дали са успели или не, до какви генерални промени е довел техният бунт? Това като че ли не е от чак толкова голямо значение и нека по тези аспекти се произнесат историците. Но ако има нещо, което ги поставя под общ знаменател, това определено е месианството, усещането, че си посочен от висша сила да промениш съдбата на цял един народ, че си богоизбран и предопределен. От късните часове на петък, 23 юни 2023 г., в дългия списък на самопровъзгласилите се месии попадна още едно име - Евгений Пригожин.

• Спонтанен бунт или планиран преврат?

Изминало е по-малко от денонощение от началото на нещо, което все още не мога да формулирам, и започнало с невинна на пръв поглед декларация в интернет. Избягвам да се правя на пророк и дори, когато давам прогнози се придържам към т.нар. консервативен подход. Така че ако кажа, че съм предвиждал точно такъв развой събитията ще излъжа. Дори, когато съм си мислел, че може да има преврат в Москва винаги съм добавял към него прилагателното „дворцов“, т.е. че някой от непосредственото обкръжение на Путин я ще го убие, я ще му сложи белезници и арестува под стража. Но бунт в армията? Движение на големи въоръжени маси хора напред-назад из Русия като през Гражданската война преди сто години? За мен това бе по-скоро абсурд или просто Yоutube - бълнуванията на отегчени руски влиятелни политолози успели овреме да си плюят на петите от путинския Мордор. Но ето че се случи и мой дълг като ваш коментатор и анализатор е да кажа нещо за случващо се във вечно загадъчната руска държава.

• Какво е известното до момента и с голяма достоверност ?

И така, за отправна точка се счита декларацията, която Пригожин направи в петък вечерта в интернет, обвинявайки министъра на отбраната Шойгу и началника на Генералния щаб Герасимов, че са разпоредили ракетна атака срещу някои от лагерите на ЧВК "Вагнер" в прифронтовата зона в Украйна. Загинали били 90 души. Показани бяха и кадри с някакви храсти и някакви пламъци, но никъде не се виждаха трупове. Пригожин каза, че тръгва към Москва, за да сваля Шойгу и да сложи друг министър на отбраната, който нямало да бъде свързан с олигарсите и нямало да се облагодетелства чрез кражби и корупция. От Москва отрекоха да е имало нападение, призоваха за спокойствие и за всеки случай изкараха органите на реда по улиците на столицата. Това беше около полунощ.

Междувременно Вагнеровниците (от достоверни източници внушителна сила – около 25 000 души и около 1700 бронирани и небронирани машини), разделени на две групи напускат Украйна и се устремяват към довоенната руска територия. Северната група завива на североизток, към Воронеж, а южната тръгва към Ростов-на-Дон. Все още никой не ги взима толкова на сериозно, но властите в Санкт Петербург все пак провеждат обиск в централата на „Вагнер“. Пригожин обаче не е там. Той е с южната група и скоро след това ще се появи в Ростов.

В ранните часове на съботния ден южната група, в която се намира и Пригожин, навлиза в Ростов. Тук-там за кратко избухва спорадична стрелба, но като цяло всичко протича мирно и с първите лъчи на слънцето милионният град е овладян от вагнеровците. В техни ръце попадат и всички институции, включително и щабът на руския Южен военен окръг.

Пригожин заснема поредното си обръщение, а основната част от групировката вече се движи по магистралата към Москва. Следващата им цел е Воронеж.

В сутрешните часове Путин най-после излиза с дългоочакваното си изявление. Той заявява, че налице е опит за въоръжен метеж и устоите на държавността са под заплаха. Вече е ясно, че ще има само един победител – или той, или Пригожин. Междувременно на пътищата, водещи към столицата, се издигат блокади, а руската авиация се опитва да нанася удари по метежниците. Те, обаче, са въоръжени до зъби и явно подготвени за такъв сценарий. Отвръщат на огъня и свалят три хеликоптера. Опитът с реактивни самолети да се спре колоната на вагнеровците също се проваля – единственото точно попадение е в цивилен камион случайно оказал се на това място на пътя. За съжаление и двамата мъже в него са загинали, а всичко останало не попада в целта.

На земята съпротива няма. Изпратените от официалната власт части (наборници, полиция, вътрешни войски) или се разбягват или просто не оказват съпротива.

Към обед в ръцете на Пригожин попада и Воронеж, друг град с население над милион, както и военното летище Милерово.

Междувременно безпокойството расте и настъпва паника. Във Воронеж мнозина изоставят домовете си и бягат накъдето им видят очите, в Ростов магазините въвеждат лимит за продукти. Има и приятелски жестове – мнозина от местните гледат на вагнеровците като на освободители, подаряват им плодове, храна и вода. Вагнеровците, от своя страна, подготвят града за отбрана, включително против атаки с бронирани машини.

Междувременно настъпва и ескалация. Руската авиация нанася успешен удар срещу горивните резервоари във Воронеж, в резултат, на което избухва голям пожар. Целта е очевидна - да се лишат метежниците от гориво. Повторните опити за въздушни удари по бунтовната колона обаче отново завършват с пълно фиаско. Вагнеровците, използвайки преносими ракети „Игла“ и мобилни системи „Панцир“ свалят още три хеликоптера и даже заявяват за унищожаването на транспортен самолет. Машините им продължават неуклонно да скъсяват дистанцията със столицата.

Идва време и за декларации за лоялност. Пръв се обажда милиардерът-емигрант и влиятелен видео блогър Ходорковски: „Поддържайте Пригожин.“. „Честната и независима“ журналистка Ксения Собчак обаче настоява, че всички трябва да застанат зад Путин. Това правят и някои изявени пропагандатори като Соловьов, а други си траят. Явно се ослушват за това накъде ще духне вятъра. След дълго мълчание се обажда и Кадиров: „И аз съм за Путин“. И за да подкрепи думите си с дела заявява, че изпраща значителни сили към Ростов. Явно, за да върнат контрола над града.

Интересни истории за раздвоени лоялности идват и от Украйна, и то от зоната на конфликта. Старши офицери се кълнат, че ще останат верни до гроб на Путин, но отделни групи войници не се притесняват да изразяват симпатиите си в полза на Пригожин. При това на видео. При т.нар. въоръжена руска опозиция – пълно разединение. От легиона „Свобода на Русия“ казаха, че Пригожин е бандит и главорез и в никакъв случай не олицетворява бъдещето на Русия. Главатарят на Руския доброволчески корпус, обаче, е на друго мнение и открито пожела на някогашния затворник и готвач успех. При това даже нещо май му се подмаза. Иначе на фронта май война много-много нямаше и като че ли всички се бяха втренчили в телефоните си. Явно на никой не му се умира в 12 без 5.

С напредването на деня напредваха и челните отряди на вагнеровците към столицата. В ранния следобед те достигнаха Тулска област, има-няма 300 км от Червения площад. Пред тях вече бяха изградени сериозни блокади, а се заговори, че мостовете през река Ока са подготвени за взривяване. На супер-смелия Путин май това ниво на сигурност не му бе достатъчно и се появиха съобщения, че самолетът му бил излетял в посока Санкт-Петрбург (обаче скоро след това загадъчно изчезнал от радарите). Последвали го били самолетът на премиера Мишустин, както и някои бизнес джетове. Един от вицепремиерите, пък, направо отпрашил в странство.

Новините свързани с правителствени самолети не свършват дотук. Диспечерските сайтове разкриват, че този на Беларус още в ранна доба е отпрашил към Турция, явно превозващ семейството на картофения фюрер Лукашенко към по-безопасна дестинация. Правителствен полет от Минск в посока Москва бе фиксиран и по обяд, но самолетът мистериозно се върна обратно без да стигне до руската столица.

17.42 ч. е. Вагнеровците вече са в Барбаново, Московска област. Съпротива няма. До Червения площад остават около два часа път.

• И така ...

И така, какво още? Ами да започна от там, че тази работа със спонтанността и внезапното импулсивно решение ми се струва нещо съмнителна. Повече ми намирисва на отдавна планиран преврат. В един такъв пуч, много голяма роля играят и лоялностите на местните велможи (губернатори, кметове и даже чиновници средна ръка). Ако те имат смелостта да защитят централната власт, всичко пропада. Путин обаче от години се обкръжава с безгръбначни лизачи на подметки, а те са последните, които ще тръгнат с голи гърди да го бранят от професионални главорези. Вярвайте ми, в момента всички те си мислят само за едно – дали ще успеят да си спасят паричките и да си отърват кожите.

Пригожин се движи от град на град, защото там има бази с оръжие, гориво и муниции. Ако патакламата стане голяма, те наистина ще му трябват. Единственият начин да го спрат е да разрежат групировката му на части. Засега обаче няма изгледи това да стане факт. Просто Кремъл няма други войски освен тези в Украйна.

В момента ЧВК "Вагнер" са овладели такъв коридор, който на практика отделя цялата руска армия в Украйна от Русия, т.е. той собственоръчно и вероятно преднамерено е изолирал силите на Шойгу от централната власт. Значи имаме министър на отбраната без армия и главнокомандващ (Путин) без войска. Пригожин също така контролира и всички тилови комуникации и снабдителни линии (без Кримския мост). Сами си направете извода какво означава това.

Ако Путин наистина е избягал от Москва, той най-вероятно никога повече няма да се върне там. Всякави триумфални пристигания обратно в Кремъл като краен победител ми се струват твърде нереалистични. Спомнете си, че Зеленски остана в Киев, въпреки всички и въпреки всичко. И спечели. Но Путин не е Зеленски.

Ако все пак Пригожин надделее, много неща все още са неясни. Например, как ще се казва новият държавен глава? Аз мисля, че това ще бъде Пригожин. Или какво ще стане с войната? Най-разумно ще бъде да я спре. Или какво ще се случи с политическите затворници като Навални? Най-логично ще бъде да ги освободят. Или какво управление ще има Русия? Военна хунта? Правен и плавен преход към демокрация? Едно нещо, обаче, май е сигурно – ако Пригожин вземе властта на картата на света вероятно ще се появи нова независима държава. Тя ще се казва Чечня.

В момента остава един въпрос на дневен ред – Путин или Пригожин. Какъвто и да бъде окончателният отговор, отсега е ясно, че Русия ще има своя пореден самопровъзгласил се месия-спасител. Ако това бъде Пригожин, той навеки ще влезе в историята. Ако това бъде Путин, той повече никога няма да има същата власт и влияние. Да не говорим, че вероятно има на разположение не повече от 24 часа да възстанови реда. След това ще бъде късно.

Иска ми се да завърша тази моя извънредна статия с нещо като тихо прошепване на моя съкровена надежда:

Това беше. Свърши се. И с войната, и с Путин.

Дано да съм прав.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube