"Климатът - горещата истина": Учени изследват родопския силивряк заради неговата сухоустойчивост

Уникални молекулярни механизми на диви растения за адаптация и устойчивост в екстремни климатични условия изследват учени в Пловдив. От няколко години те правят генно и молекулярно проучване на билка, която е защитен вид и се среща само в Родопите. Наричат я „възкръсващо растение“. Какви важни отговори се крият в нейните механизми за оцеляване и как резултатите от експериментите могат да се приложат в селското стопанство на бъдещето – вижте в репортажа от рубриката „ Климатът – горещата истина“.

Как откритията и резултатите от експериментите могат да се приложат в селското стопанство на бъдещето – репортажа от поредицата „Климатът – горещата истина“.

Краставици, зеле, лук, тиквички, ряпа – всичко това са зеленчуци, които обичат вода. Но сезоните се променят - сушата и горещините правят отглеждането им все по-трудно. В Центъра за върхови постижения в областта на растителната системна биология и биотехнология търсят решение на проблема. Билката Родопски силивряк е привлякла вниманието на учените, защото оцелява при продължителни суши, екстремно ниски температури и липса на слънчева светлина. И то само с 4 процента вода в тъканите, докато повечето растения загиват при по-малко от 40%.

Д-р Никола Стайков – молекулярен биолог: "Това е практически напълно сухо растение, и не умира. След като го полеете, то се насмуква отново със вода до нормални количества и продължава собствения си живот сякаш нищо не се е случило."

Затова го наричат „Възкръсващо растение“. И с Родопски силивряк, отглеждан и размножаван в и ин витро среда, в Центъра се проучват молекулярните механизми, благодарение на които растението оцелява в екстремни климатични условия.

Д-р Никола Стайков – молекулярен биолог: "Ние вече сме разчели нейният геном и можем да кажем, че той е уникален - много различен от генома на останалите растения."

Целта е резултатите от проучванията да се приложат при стопански култури и чрез селекция да се създадат сухоустойчиви сортове.

Д-р Никола Стайков – молекулярен биолог: "Вместо да се откажем от отглеждането на царевица и да я заменим със сорго, което е много по устойчиво на суша, ние бихме могли да работим в тази насока да създадем сухоустойчиви сортове царевица. Или пък краставици, домати, които също искат много вода. Или ранно зреещи, така че да се приспособим към тези промени."

Различни стопански култури се отглеждат с изследователска цел в оранжерии и експериментални полета от научния екип на Центъра в Пловдив. В тези специални оранжерии се пресъздават различни климатични условия, при които се тестват селскостопански култури на различни видове стрес от околната среда.

Доктор Емил Вътов е учен изследовател, който експериментира със 170 линии пипер.

Емил Вътов – изследовател в ЦРСББ: "Целим да видим какво в тяхното разнообразие прави едни линии по-податливи, а други по – издръжливи. Примерно ето го сорта там – тъмно зелени , хубави, големи листа, а ето този тук има лек проблем. И на това разнообразие всъщност ние разчитаме, за да видим кое примерно прави тоя сорт да е различен от другия."

В експериментална фаза е и друго фундаментално проучване за удължаване трайността на ягодите и малините, които са най-чувствителни към интензивно слънце и високи температури.

Емил Вътов – изследовател в ЦРСББ: "Имаме добри резултати за няколко препарата, единият от тях например е извлек от водорасли, които нямат негативно влияние върху околната среда.

Тестовете вече дават обнадеждаващи резултати. В последните стадии на проучването са включени и фермери, които отглеждат растенията на бъдещето.

Д-р Никола Стайков – молекулярен биолог: "Ние започваме да мислим още преди да са настъпили промените и започваме да се подготвяме за тях. Един нов сорт би могъл да бъде създаден да речем между 5-6 и 15-16 години."

Емил Вътов – изследовател в ЦРСББ: „Адаптацията е основен закон на природата, тя е възможна, но науката ни дава доста по-големи възможности това да се случи навреме“.

Промяната на климата е необратим процес. Всеки един градус увеличение на средната годишна температура може да свие с 10 процента добивите от култури със стопанско значение - предупреждават учените. Затова търсят решения в две посоки – ограничаване на щетите от човешката дейност и приспособяване към новите условия на живот, които природата вече създава.