Диригентът Франсис Нектариос Гай: Обща културна политика може да превърне България и Кипър в посланици на Балканите в ЕС

България и Кипър могат да внесат в ЕС своят балкански елемент в сферата на изкуството и културата, е категоричен кипърският диригент Франсис Нектариос Гай, които беше в София за концерта, посветен на края на кипърското ротационно председателство на ЕС.

Франсис Нектариос Гай е известен кипърски диригент. Той обаче получава своето висше музикално образование в България, където идва преди 28 години, след което остава в страната ни 16 години. Баща му е англичанин, а майка му е кипърка, но той възприема България като много близка до сърцето си страна. В София той дирижираше концерта за края на кипърското ротационно председателство на ЕС, които беше възприет отлично от българската публика, както и чуждестранните дипломати, които присъстваха на него.

„Имах възможността да уча при големи имена на българското музикознание и диригентското изкуство. Успях да защитя дисертация в БАН, в Института за изкуствата, а после да защитя и втора докторантура. България и българските колеги са ми дали всичко. Те са ми дали възможност да се занимавам с изкуство и да дирижирам. И така имаме едно истинско сътрудничество с тях, което продължава вече повече от 28 години.“

За Франсис Нектариос музиката и културата са най-силните предимства на съвременния свят и в частност на ЕС.

„Естествено, Кипър и България имат много дълбока и дълга история. Виждаме големите българските композитори, като Марин Големинов. Те са създали произведения, които са свързани с фолклора, и митологията на България и Балканите. А също така и ние в Кипър, обаче с огромно историческо закъснение, се опитваме да създадем подобни произведения и да ги покажем на света. Това, което наблюдавам от българската публика, понеже това не е за първи път, който показвам наши произведения, специално произведения на майка ми.“

Семейството му е свързано освен с културата и изкуството, но и с археологията.

„Аз съм от едно семейство, което има дълбоки корени в изкуството и имащо голям опит в културата. Нашето хоби е археология и свързваме чрез нея митологията с музикалното изкуство. Дори моето семейство създаде един винен музей в моя регион, в него историята на виното е датирана от 55 века. И това нещо се свързва с театъра, с музика, с поезията. Така че кипърската митология е свързана с гръцката и с балканската, макар героите да са различни. В България имате като бог на музиката Орфей, в Гърция е Аполон, а при нас в Кипър е Киниръс бога на музиката. И това се приема с наистина голям интерес от българската аудитория и винаги като представям тези произведения те ги приемат с голям интерес.

- Кипър е най-южната точка на Балканите, на Югоизточна Европа, на границата със Средиземно море и оттам с Близкия изток. Може ли балканската митология да бъде интересна за съвременното европейско изкуство, за България и Кипър да бъдат носители на нещо различно в ЕС?

- Непременно, дори аз написах и научни статии, които да могат да се свързват и ние да промотираме тази тематика към европейските сцени. Виждаме и примера на академик Пламен Карталов, който успява тези произведения, българските произведения, да ги представя на Запад и не само. Сигурен съм, че ако това беше обща политика на една държава и на едно правителство, това ще донесе и голяма реклама, и големи доходи на българските институции. Ако само една институция представя едно нещо, това не е достатъчно. Това трябва да е общо действие. Опитът, който от 30 години има моето семейство в Кипър, защото ни се опитваме да промотираме кипърското изкуство, и вино, и митология в цял свят, но сами знаете, че това не е достатъчно. Това трябва да е колективна работа, да е политиката на самата държава. Ако дадената държава няма тази мечта, тази цел, за съжаление, нещата ще стават с големи трудности.“

Франсис Нектариос Гай е убеден, че Кипър има важно място в регионален и световен план, но в тях той вижда и дълбоките връзки на родината му с България.

„През Средновековието в Кипър съществува т.нар. Френско-Кипърско царство, което функционира четири века, след което идват венецианците, за да окупират острова. Тогава идват в Кипър български войници, за да помагат на кипърските християни. Така че нас ни свързват много неща. И не само с България, но дори и с Грузия. В Кипър има два грузински манастири. Има традиционни продукти, които се правят и в Кипър, и в Грузия. Така че виждаме, че Кипър заради стратегическото си място успява да вземе много неща от различни култури, с които влиза в комуникация. От Армения, Грузия, България, естествено Гърция и т.н.“

Културната дипломация и отношенията между България и Кипър могат да помагат за интеграцията ни в ЕС и да бъдат мост между Изтока и Запада, особено в такива сложни моменти, които преживява светът с кремълската инвазия в Украйна и конфликтите в Близкия изток.