Лесна война на медийната сцена или кризисният пиар на Москва

За медиите и хората

Трудно е да се каже кога точно медиите са започнали да играят активна роля в отразяването на важни политически събития и военни конфликти. При всички случаи в началото това е ставало епизодично, вестите са достигали до публиката бавно, а самата съдба на вестоносците често въобще не е била за завиждане – тях или са ги убивали (ако информацията не се е нравела на този, за когото е била предназначена) или са умирали от изтощение (според легендата за воина Фидипид, който пробягал разстоянието от бойното поле при Маратон до Атина, за да съобщи на жителите на града радостната новина за победата в битката).

Може ли да считаме Фидипид за военен кореспондент или даже за човек, който активно публикува в социалните мрежи? В известен смисъл – да. Има обаче и някои нюанси и те въобще не са от технологично естество. Работата е там, че в Древна Гърция се е считало за изключителна чест да придобиеш правото да донесеш на съгражданите си вест за победа и тя се е полагала само на най-достойните воини. И малко известен факт е, че освен Фидипид към Атина по съшия маршрут са се устремили още неколцина смели мъже, чиято пот е била смесена с кръвта и прахта от битка. Просто Фидипид е успял да ги надбяга, заплащайки за това с живота си. И така останал завинаги в историята.

Пиша всичко това, защото тази седмица за пръв път от началото на войната действителните събития на бойното поле бяха засенчени от медийните изяви на някои от основните участници в тях, които, от своя страна бяха допълнително форсирани от коментарите на трети лица за въпросните медийни изяви. Имаше буквално от всичко – и бомбастични изказвания, и още по-бомбастични интервюта, и контра-анализи на въпросните изказвания и интервюта. Интернетът за пореден път се самонапомпа до пръсване, а в телевизионните студия (предимно в Москва) стана трудно за дишане, доста експлозивно и най-вече истерично.

В сряда почти едновременно излязоха интервюта на двамата най-влиятелни мъже в Украйна в момента, президента Зеленски и генерал Залужни, съответно в Time и The Economist. И двамата се проявиха като загрижени и чувствителни към съдбата на другите личности, а с откровените си отговори със сигурно са спечелили още поддръжници за каузата, в която вярват и за която се борят.

В четвъртък вечерта каналът HBO излъчи филм за нобелиста Дмитрий Муратов, което бе още един повод да си припомним трагичната съдба на Политковская, Навални и най-вече за бруталното ликвидиране на независимите медии в Русия. Като добавим към това и депортирането от страната ни на поредния руски гражданин за извършване на дейности несъвместими с официално декларираната му професия (която по ирония на съдбата е журналист), то спокойно може да кажем, че преживяхме една наистина „медийна“ седмица.

Един най-обикновен фашистки понеделник

Всичко като че ли се отприщи в последните часове на неделя, когато разярена тълпа от антисемитски настроени дагестанци окупираха летището в Махачкала в търсене на „евреи“ в пристигащите самолети. Искрата, обаче, бе подпалена от влиятелен местен Телеграм канал, което още веднъж ни кара да се замислим за ролята на социалните медии в днешния свят и най-вече за тяхното на моменти доста пагубно влияние. На последвалото антикризисно заседание в Москва в понеделник, пък, Путин заяви, че трудно сдържал сълзите си докато гледал как в Газа загивали палестински деца, но не уточни дали е плакал като е научил какво са вършили неговите „денацификатори“ в Буча или когато поредната ракета улучва някой украински жилищен блок.

Случилото се в Дагестан навежда на някои доста мрачни мисли за това какво може да се получи ако поради някакво зловещо стечение на обстоятелствата Путин успее да надделее в Украйна. Четвърт век е предостатъчно време да бъдат промити мозъците на цяло едно поколение и то вместо да тръгне по стъпките на бащите си и да се бори за свобода и независимост, прегръща идеите на „руский мир“ и се превръща в маша в ръцете на самозабравил се диктатор.

Втората по сила армия в света? Не, първата!

Също така в понеделник едно от традиционно най-влиятелните и популярни американски издания, U.S. News & World Report, малко необичайно с оглед сегашното развитие на нещата, обяви Русия за първа военна сила в света. Супер-новината моментално бе подхваната и допълнително доукрасена от разни родни медии втора категория (и най-вече такива, които разчитат на първосигнални инстинкти и примитивни страсти), а от там насетне социалните мрежи нямаха спирка. Това, което на практика никой не си направи труда да уточни е, че въпросният текст не се основава на някакъв задълбочен професионален анализ, а е базиран на международна анкета проведена сред респонденти в много държави. И акцентира най-вече на това, какви асоциации предизвиква споменаването на дадена страна у интервюирания. Самото издание си измива ръцете като го казва в прав текст: Participants assessed whether they associated an attribute with a nation. В крайна сметка играта на асоциации е нещо, което почти всеки от нас е играл в детството си, а представи като „Франция = Айфелова кула“, „Китай = много ориз“ и „Русия = матрьошки“ си е напълно естествена за съвременните хора, дори и да имат само бегла идея за въпросната страна. А ако заменим „матрьошки“ със спонтанно изплувала картина на парад на Червения площад, то всичко си идва на мястото.

Ако се опитаме да понаучим нещичко за въпросното издание, то можем да открием някои доста любопитни факти. Например, че от десетилетия то се е специализирало в организирането на всевъзможни анкети и класации, като 10-те най-влиятелни американци, най-добрата болница, най-добрият университет, най-добрия щат за живеене и т.н. С други думи, тези предприемчиви хорица преди време са напипали една златна жила, от тогава насам бълват нон-стоп лесно смилаемо съдържание без претенции за дълбока аналитичност. В света на маркетинга и големите пари това се нарича пазарна ниша и профилиране.

Също така би било редно да се спомене, че класацията не е една, а са две и в класирането за най-добра страна на Русия е отредено незавидното 37-о място. Но това родните ватници раздухващи московската пропаганда въобще не ги интересува, те така или иначе не са се юрнали да се преселват в Сибир.

Шойгу и чувството за хумор

В сряда, пък, дойде редът на министъра на отбраната на РФ Шойгу да блесне на медийната сцена. Той заяви, че през октомври руската ПВО била свалила 37 украински самолета. Ни повече, ни по-малко... И че въобще не се притеснява от появата на американските изтребители F-16 в украинското небе, защото при тези темпове количествата обещани от западните страни на Киев към момента (около 20 бройки) щели да бъдат свалени за има-няма двайсетина дена.

Ще си призная честно, че винаги съм срещал проблеми да оборвам абсурдни от логична гледна точка твърдения, защото носителите им обикновено не са рационално мислещи хора, а зомбирани от някаква пропаганда индивидуми. Те, по правило, нямат собствени съждения, а с религиозен плам повтарят това, което им е внушено. Ако вие смятате, че греша и предвиждате, че руското супер ПВО ще натроши американските „играчки“ изпратени на Киев за не повече от три седмици, то ви предлагам, когато чуете че те най-после са влезли в действие, да си включите някакъв таймер и да следите дали след като той отброи 20 дни те все още ще бъдат споменавани. Ако пък все пак сте трезво разсъждаваща личност, която критично се отнася към обкръжаващия свят то долните редове са специално за вас.

Да започнем с някои базови понятия. При всяка възможност се опитвам да акцентирам, че традиционно един от най-сериозните проблеми на т.нар. „класически“ руснаци е самозалъгването. Подобно на всички дълбоко комплексирани хора, те са всецяло обсебени от митовете, които сами измислят за себе си и впоследствие налагат (често със сила) на околните. Често стигат до абсурдно подменяне на историята си дори със задна дата. А всеки който не е съгласен с тях автоматично бива обявяван за генетично обременен русофоб.

И няма абсолютно никакво значение дали Шойгу е заявил, че са били свалени 37, 370 или 3700 украински самолета за месец. Защото най-вероятно не се е случило. Не че украинските ВВС (военно-въздушни сили) не търпят загуби, даже напротив. Все пак война е, и двете страни си нанасят болезнени удари. Целият проблем е в тълкуването на фактите, тяхната интерпретация и намирането на доказателства за и против дадена теза.

Снимки: БГНЕС

А сега малко факти. Според мен най-важният от всички е, че споменатите от Шойгу бройки отговарят приблизително на действащия авиационен парк на украинските ВВС към момента. Т.е. ако приемем думите му на доверие, то би трябвало бойната авиация на Киев вече да е прекратила съществуването си. На вас оставям окончателното заключение дали това е се е случило или не.

Каква е, обаче, е действителната ситуация? Няма как да бъдат известни всички детайли, те са военна тайна и тях ги знаят едва няколко души в Киев. Все пак оттук-оттам постоянно се промъква по малко информация която позволява да бъде сглобена що годе правдива картина. Генерал Залужни, например, преди няколко дни сподели, че към началото на руската инвазия Украйна е имала около 120 самолета, от които едва около 40 са били в състояние да летят. Миналата година вероятните загуби се изчисляват на 62 машини, като те частично са компенсирани от доставените от съюзниците на Зеленски известни количества стари съветски модели. Освен това не трябва да забравяме, че всеки самолет е преди всичко машина и съответно, загуби се търпят не само поради въздействие на противника, но и поради чисто технически причини като катастрофи и най-банално износване.

Тази година се наблюдава значително намаляване на загубите на украинските ВВС, най-вече заради придобития безценен боен опит, а също и заради постъпилите модерни радарни системи и авиационно въоръжение. Според авторитетното издание Форбс за първите седем месеца на 2023 г. Украйна е загубила едва седем бойни самолета, което едва около 20% от загубите, които е претърпяла във въздуха през миналата година.

Акцентът на Кремъл върху войната във въздуха въобще не е случаен, защото точно там руснаците търпят най-големите си поражения. От една страна са крайно изнервени, че именно от старите съветски МиГ-29 украинците изстреляха онези ракети Storm Shadow, с които улучиха щаба на руската 58-а армия в Запорожието. С лека модификация на МиГ-овете, украинците успяха да вдигнат във въздуха няколко големи складове за амуниции като този в Луганск, взривиха щаба на Черноморския флот в Севастопол и попиляха кораборемонтния завод в същия град. А това в крайна сметка принуди все още годните кораби да бъдат пребазирани по бързата процедура в по-далечни пристанища в Кавказ. В допълнение към това, през последните три месеца бяха унищожени напълно или частично няколко от извънредно скъпите и твърде прехвалените руски зенитни комплекси С-400 без самите московци да могат ефективно да противодействат на това. Венецът на усилията на ЗСУ (украинските въоръжени сили) към момента, обаче си остава двойният почти едновременен нощен удар срещу летищата в Бердянск и Луганск, което всъщност си беше бойният дебют на ракетите ATACMS в настоящата война. Резултатът - частично или напълно унищожени цели 22 хеликоптера на окупаторите и принудата да държат основната част от ударните си въртолети извън обсега на страховитите ATACMS-и (ок 160 км). А това значително ще редуцира помощта, която оказват на наземните войски.

Нямаше как всички тези неуспехи на агресорите да останат скрити в дигиталния свят, в който живеем и за това в Москва решиха да отвърнат на удара по единствения начин, по който умеят – пропагандния. Първо, миналият месец атакуваха с ракета някакво летище край Одеса и го обявиха за „ответен удар“. На снимките, които бяха разпространени, обаче, ясно се виждаше че на пистите има само няколко престарели МиГ-21, които са били актуални по времето на Виетнамската война и които даже не са включени в състава на украинските ВВС просто защото вече не могат да летят. Тъй като тази очевидна манипулация не хвана дикиш дори у дома, се премина към следващата фаза – скоростното унищожаване на украинската авиация. Без всякакви доказателства, разбира се. Първо бяха 24 самолета за пет дни, после 37 за цял месец.

Основният аргумент на Шойгу бе, че били подобрили ефективността и обхвата на ракетите С-400, направили били радарите по-ефективни и какво ли още не. Но проблемът е, че няма абсолютно никакво потвърждение даже и за една от тези т.нар. победи. Няма снимки с останки на самолети, няма клипове как някой от тях пада обхванат в пламъци, няма погребения с почести на геройски загиналите, няма цветя на надгробните плочи, няма некролози в социалните медии, няма съболезнования от колеги. Няма коментари, разбори и анализи на експерти в Youtube. Просто няма нищо. Няма и да има защото най-вероятно наистина нищо от това така и не се е случило.

Едва ли познавате толкова хора, които изследват бойната авиация колкото мен. За това се чувствам задължен да ви уверя, че те, независимо от личните и политическите си пристрастия, се кланят само на един бог – негово величество детайла. Вниманието към детайла е основно верую на всеки анализатор на войните във въздуха и едва след това идва всичко останало. Не случайно сериозните изследователи на военно-въздушните сили отделят толкова време и нерви за да направят едни такива списъци. Както не е случаен фактът, че тези които са наясно що е самолет и в Русия, и в Украйна, просто се изсмяха на твърденията на Шойгу. Независимо, че се намират от двете страни на барикадата.

В Москва явно много обичат да поразяват „на едро“. Миналата пролет, например, се фукаха че били улучили някакъв щаб където уж се били събрали петдесетина украински генерали, въпреки че едва ли в цялото ЗСУ има толкова, камо ли да се съберат на едно място. През май тази година, пък, уж били взривили някакъв център в Киев, където се намирали около четиридесет натовски офицери от разузнаването, и то в момент когато бе абсолютно доказано, че нито една руска ракета не успява да порази какъвто и да е обект в украинската столица. Сега пък тези 37 самолета... Въобще за мен си остава абсолютна загадка защо някой ще си губи времето да разпространява небивалици, на които най-много да се върже някоя бабичка в Омск, която прекарва повечето от времето си седнала на дивана в компанията на дистанционното и домашният си любимец.

Извън традиционния пропаганден ракурс май има и някой чисто икономически причини за това. Вече повече от десетилетие руската държава промотира ужасно скъпата С-400 (целият комплекс струва над милиард долара) като най-добрата ПВО система в света. И най-вече по-добра от американският й предшественик „Пейтриът“. Има вече и подлъгали се да бръкнат дълбоко в бюджетните портмонета – Китай, Алжир, Индия, Беларус и даже съседна нам Турция. Съмнения за ефективността й, обаче, се появиха още по време на използването й в Сирия. Но истинските провали настъпиха в Украйна. Оказа се, че С-400 пропускат по някоя друга украинска балистична ракета, а освен това комплексът става абсолютно неефективен ако бъде извадена от строя радарната му станция. Съответно, украинците бързо налучкаха слабите им места и започнаха да унищожават не само пускови установки, но даже и цели комплекси. За капак на всичко Шведската Агенция за отбранителни проучвания официално изрази съмнения, че превъзнасяната руска ПВО система действително има обхвата заявен от производителя (380 км) и най-вероятно поразява цели максимум на разстояние 150-200 км. За сметка на това уж отреченият „Пейтриът“ продължава да си работи без грешка и откакто е на бойно дежурство все още нито една руска ракета не е успяла да улучи цел в Киев.

Напълно логично, неубедителното представяне на С-400 до момента породи доста съмнения у тези, които вече се бяха наредили на опашка за нея, а някои като Саудитска Арабия и Египет даже напълно се отказаха да хвърлят грешни пари на вятъра. Това няма как да не е предизвикало тревога у заинтересованите фактори в Москва и вероятно за това са прибегнали до тази пиар акция с многото свалени украински самолети. Да не говорим, че мнозина от тези които са планирали да се превъоръжат с по-традиционни „изделия“, като танкове, хеликоптери и артилерия, също са раздирани от съмнения за целесъобразността на евентуалните покупки като ги гледат как те масово се разбиват и горят по украинските бойни полета. Русия традиционно се слави по света с природния газ, нефта, оръжията и дългокраките блондинки. След провала на инвазията в Украйна май високо ще продължат да бъдат ценени само блондинките.

Що се отнася до изтребителите F-16, то техният брой няма да е по-малко от 20, както твърди Шойгу, а между 66 и 71. И със сигурност няма да са толкова лесни за сваляне.

Винаги съм бил категорично против безогледното фетишизиране на всякакви т.нар. супер-оръжия, които само с появата си ще решават изхода на войната. В крайна сметка едно оръжие е точно толкова добро, колкото е армията, която го използва. Оръжието, било то „супер“ или не, е нищо повече от един консуматив с определен жизнен цикъл. Много е важно през този жизнен цикъл, т.е. периодът в който то изпълнява функциите си по предназначение, да нанесе максимален ущърб на противника.

Тези от вас, които по-редовно следят моите анализи, вероятно ще си спомнят че миналата година, когато стана ясно, че ЗСУ ще получи известен брой немски и британски танкове „Леопард“ и „Челинджър“, заявих, че те не бива да се надценяват и рано или късно кадрите от бойното поле ще ни покажат част от тези машини обхванати в пламъци. Е, така и се случи, но пък украинските екипажи, които биват интервюирани от тогава досега са категорични до един, че за нищо на света не биха се върнали обратно в старите съветски машини. Те също не пропускат да акцентират на това колко много човешки животи са били спасени благодарение на това, че западните танкове са конструирани преди всичко с мисъл за хората воюващи в тях. А загубите, които те вече са нанесли на руските нашественици тепърва ще бъдат оценявани. Просто за пореден път като че ли ставаме свидетели на противопоставянето не само на две политики, но и на две различни философии и виждания за живота.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok