Македонският научен институт в България с вековен юбилей

100 години Македонски научен институт в България. Юбилеят на най-старата и престижна научна организация за изследване на географския регион Македония беше отбелязан с тържествена научна сесия в Софийския университет "Свети Климент Охридски".

През декември 1923 г. 52-ма видни български интелектуалци, повечето родом от Македония, основават Македонския научен институт в аула 10 на Софийския университет "Свети Климент Охридски". Иниститутът е създаден по идея на Щипското благотворително братство.

През 1946 г. комунистическата власт в България закрива института и предава костите на Гоце Делчев и 4000-те хиляди тома от библиотеката на института на новосъздадената Социалистическа република Македония.

Институтът е възстановен е през 1990 г.

100 години след основаването му, отново в Софийския университет с тържествена сесия членове, сътрудници, общественици отбелязаха годишнината на великото дело.

"Мястото на Македонския научен институт е това, че той е научно звено, което свърши повече работа отколкото политиците и военните след тези злощастни войни, които имахме и още по-злощастни мирни договори. Именно Македонският научен институт пое ролята да осветли, както българската общественост, така и световната общественост за българите от Македония, за тяхната съдба, за отнетите им територии и той имаше една страхотна роля да построи свой Македонски културен дом, да събере архивите, които все още бяха налице, да направи библиотека, да направи етнографска сбирка", казва проф. Георги Николов, председател на Македонския научен институт.

С дарения на македонски българи - емигранти у нас, е построен и Македонският културен дом на ул. Пиротска, който събира 4000 тома документи, литература и изследвания за Македония.

"Всичко това, за съжаление, през 1946-1947 г. беше захвърлено в тогавашната Югославска република Македония и днес ние нямаме достъп до него, което е много жалко", допълва проф. Георги Николов.

През 1946-1947 г., с няколко камиона, комунистите в България изнасят целия архив към новосформираната Социалистическа република Македония в състава на Югославия. С тях изнасят и костите на Гоце Делчев, изровени от София.

"Македонският научен институт е картинката на нашите победи, нашето величие и на нашата трагедия. Во Македонския научен институт има хора, които се сложили и направили най-хубавите страници на македонското освободително дело и движение, и най-големите продажници, което се търгували с костите на Гоце Делчев и ги предали на една ненародна власт", смята Владимир Перев, Tribuna.mk, македонски българин и журналист.

Днес български учени нямат достъп до безценните архиви, съхранявани в Скопие - обратно на неограничения достъп, който учените оттатък границата имат до нашите архиви.

"Македонският научен институт прави всичко възможно това богатство да се върне. Предполагам, че получава подкрепата и от българското Външно министерство, но, като член на Българо-македонската историческа комисия, съм скептичен, че нещата ще се решат", посочва проф. Даниел Вачков, председател на Института за исторически изследвания на БАН.

"Би ми се искало българските политици, българският политически елит по-често да се вслушва в препоръките, които излизат от Македонския научен институт, за да правят по-ефективна, по-прагматична и по-солидна българската политика по отношение на Македония", призовава Костадин Филипов, журналист и общественик.

Пред аудиторията вицепрезидентът Илияна Йотова заяви, че именно от прозорливостта на основателите на Института имаме нужда и днес в деликатните ни отношенията с Република Северна Македония.

"ЕК оглушително мълчи за това, кога и как Република Северна Македония ще бъде приета в европейското семейство на фона на други държави, които бяха далеч по-назад и като че ли вече с много бързи крачки изпреварват тези процеси. Говоря за Украйна, за Молдова, дори за Грузия. Политическата поляризация, безсмислените вражди и омразата пречат на работата на Събранието в Скопие и това го виждаме особено през последните месеци. Това няма как да не помрачи европейското бъдеще на нашата съседка, което всъщност ние всички искаме. Няма как Република Северна Македония да се приплъзне в пакет с Албания в преговорите за присъединяване към ЕС, след като не изпълнява препоръките на Съвета, след като има няколко европейски решения по този въпрос, след като България постави своите условия и беше подкрепена от европейските си партньори", заяви вицепрезидентът.

След възстановяването на Института, чийто Македонски дом се намира на ул. "Пиротска" в София, са издадени над 60 документални сборника, монографии, брошури и издания за Македония и македонските българи.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok