Минималната заплата: Защо социалните партньори пак не се разбраха за увеличение?

Националният съвет за тристранно сътрудничество не постигна съгласие за повишаване на минималната работна заплата от 1 януари следващата година с над 15%.

Според разчетите на служебния министър на труда, минималната работна заплата от следващата година трябва да се повиши със 144 лв. или да стане 1077 лв. спрямо настоящата, която е 933 лв. Против се обявиха работодателските организации. Въпреки отрицателното становище на бизнеса, Министерският съвет може да гласува увеличението.

• Не е постигнато съгласие за увеличение на минималната заплата в размер на 1077 лв. за 2025 г.

Според Кодекса на труда минималната работна заплата се формира като 50% от средната брутна за страната от предходната година. Работодателите видяха грешка в изчисленията, обясниха, че противоречи на международни директиви и поискаха тя да не се повишава от 1 януари.

"В днешния дебат нито имаше социален диалог, нито се обсъждаха някакви фактори", каза Васил Тодоров от Българската търговско-промишлена палата.

"Никой в момента не знае колко точно са лицата заети, наети на минималната работна заплата, защото има много голямо разминаване между официални данни, които събират различните институции, което прави много трудно провеждане на правилна политика", добави Мария Минчева от Българската стопанска камара.

Синдикатите не се съгласиха и призоваха правителството да изпълни закона и да повиши минималната заплата.

"Както законови, така и икономически пречки и причини да не расте МРЗ няма. Обратно - тя дава икономически принос за ръста на потреблението, а оттам и ръста на БВП", каза Пламен Димитров - президент на КНСБ.

"Правилният път е минималната заплата да достига необходимия жизнен минимум или така наречената издръжка за живот. Не може един работещ да мизерства за сметка на заплащането на труда, който полага на пълен работен ден", коментира Атанас Кацарчев - главен икономист на КТ "Подкрепа".

Служебният финансов министър увери, че диалогът ще продължи и призова минималната работна заплата да бъде разглеждана като част от формирането на новия бюджет.

"Министерството на финансите е разработило цялостен пакет от мерки, като водещи са мерките за икономическо развитие и за социален просперитет. Бюджетът не е приходи и разходи. Бюджетът трябва да осигурява икономическото развитие на страната", посочи Людмила Петкова.

Според НСИ общо 437 000 души у нас са заетите на минимална работна заплата.