Мода или необходимост?

Снимка:

от БНТ

13:49, 05.03.2023

Чете се за: 04:50 мин.

Спорт

Слушай новината

Слушай новините днес

Постъпките на футболистите често поставят началото на модни тенденции. Къде заради популярността на играчите, къде заради шантавите им хрумки за облекло или прическа, но влиянието на спортистите в тази насока изобщо не бива да бъде подценявано. Особено на Острова, където и таблоидите бързат да разпространят всяка небивалица във външния вид на някого. Дори на терена в професионалната им среда футболистите могат да бъдат достатъчно изобретателни.

Помним как през 90-те години на миналия век нападателят на Ливърпул Роби Фаулър започна да слага лепенка на носа си, която после доста от колегите му използваха. Или диадемата на Дейвид Бекъм, която той носеше гордо около 2000 година. А прическата на Феномена Роналдо от Мондиала в Република Корея и Япония през 2002? Няма да споменаваме татуировките, които са цяло изкуство, особено ако решите да изследвате какво има нарисувано на тялото на Златан Ибрахимович например. Доста от описаните "дизайнерски" решения наистина се дължат на желанието на играчите да изглеждат по-добре, да привлекат внимание или, казано по-простичко, да се направят на интересни.

Напоследък се появи обаче една нова тенденция, която на пръв поглед изглежда като поредния начин да попаднеш в очите на хората, но всъщност има и по-нормално, дори медицинско обяснение. Забелязали ли сте, че доста от футболистите играят с дупки в чорапите си? Някои режат по една голяма дупка в двата чорапа на прасеца, други правят по няколко по-ситни дупчици – най-често в кръга форма. Кайл Уокър от Манчестър Сити е най-явният пример за този подход, който може би дразни класическите фенове, които не са свикнали с подобен разюздан стил. Изглежда странно и вероятно за доста от хората – и немного красиво.

Защо обаче толкова много футболисти го правят? Оказва се, че е заради неудобство. Преди всеки мач играчите получават нов комплект чорапи, които трябва да носят по време на игра. Около 90% от тази част на екипировката е от полиестер. Синтетичната материя не е особено гъвкава, защото чорапите все още не са се отпуснали и това предизвиква дискомфорт. В допълнение и запарва. Така че дупките просто позволяват на футболистите да се чувстват по-добре на игрището. Твърди се, че по този начин се облекчава напрежението, подобрява се кръвообращението, позволява се на прасците да "дишат" по-спокойно (доста валиден аргумент за състезатели с чудесно развита мускулатура в тази част на тялото като Джак Грийлиш от Манчестър Сити) дори може да предотвратяват крампи и схващания. С две думи – колкото и елементарен за 21 век ход да изглежда, пробиването на дупки или разкъсването на чорапите може и да помага на футболистите да играят по-добре. Или поне – по-спокойно.

"Въпрос на функционалност" – според бившия английски национал и настоящ телевизионен коментатор Джърмейн Джинъс. От медицинска гледна точка обаче няма доказателство за ефекта от това странно действие. Да не говорим, че футболистите разполагат с всякакви удобства за възстановяване преди и след срещите, за да се съсредоточават чак толкова усилено в калците си. Няма как да изключим напълно от уравнението суетната страна на нещата. Ясно е, че и този ход, дори поставен в практична от гледна точка на здравето опаковка, малко или много отново цели да привлече вниманието на хората. Да видим какво ни очаква в бъдеще. Дано не решат, че и шортите им причиняват дискомфорт.

Мода или необходимост?

Още Спорт