На лов за фалшиви новини - как да не ставаме жертви на тролове

В България има повече дезинформация отколкото в Германия, Франция или Великобритания, според министъра на електронното управление Божидар Божанов. Тази седмица министерството обсъди в Брюксел мерки срещу дезинформацията. В Европейската комисия се говори за въвеждането на Акт за цифрови услуги, който да налага на социалните мрежи да предоставят данни, а комисията да може да се намесва, за да бъдат изключени така наречените тролове.

60% от българите използват социални мрежи, показва националната статистика. И ние, като останалите хора по света, често преглеждаме само заглавията и снимките, но не четем цялото съдържание на статиите. Това прави публикациите перфектно средство за манипулация.

Мария Черешева - Асоциация на европейските журналисти: Кадри за войната в Сирия бяха от войната в Ирак.

Така наречените фейкове доста си приличат в България и Полша. В България и Унгария, България и Румъния. Много често се използва една и съща снимка или едно и също видео, към което е прикачен текстов материал за конкретната държава. Тоест за Полша е едно съобщението, за България е друго, в зависимост от нагласите в тази държава, които вече са възпитани, казва Георги Марчев - администратор в платформа за проверка на факти.

Част от целите на дезинформационната пропаганда е да обърка хората, да ги накара да изпитват съмнение към достоверната информация, включително от утвърдени източници и в крайна сметка да води до разделение на обществото и да води до малка или голяма криза.

Георги Марчев проверява факти в платформа, създадена от Асоциацията на европейските журналисти. Казва, че най-много запитвания за проверки получават за публикации, свързани с войната в Украйна.

Проверявахме случая с т.нар. живи изгорели в Одеса, нещо, което вероятно повечето зрители са попадали в социалните мрежи, че на 2 май 2014 г. са загивали българи, които са запалени от неонацисти, проверката ни отне 2 месеца... Проверката ни показа, че няма българи, които да са загинали при този случай и, че т.нар. Иван Милев, е всъщност Иван Мильов и няма български корени.

Ако е някоя снимка в Инстаграм, Фейсбук или Телеграм, която е много популярна напоследък социална мрежа, е добре да Ви светне лампичката, когато тя няма източник и някой гражданин или инфлуенсър е казал, че това е да кажем човек в Буча, който си е мръднал ръката. Това беше изключително разпространена руска дезинформация. Може да покажем, казва Мария Черешева - Асоциация на европейските журналисти.

Как да проверяваме достоверността на снимките ни показва Мария Черешева от Асоциацията на европейските журналисти. За целта избираме публикация, която е популярна във Фейсбук.

От 13 май е публикацията на някакъв човек в социалните мрежи, не ми е познат, която твърди, че от 1 юни на територията в Германия ще бъдат прехвърлени украинските бежанци от структурите за социална подпомагане към бюрото по труда и, че тези украински бежанци, които притежават автомобил на стойност над 7500 евро, ще са принудени да го продадат и няма да получават социални помощи. Знаете, темата за автомобилите на украинските бежанци в момента вълнува страшно много и българското пространство.

БНТ: Че те са по-скъпи от средните за България!

Да, защо тези хора със скъпи джипове живеят по нашите хотели и търсят социални помощи. Това е пропаганда, която върви, изглежда, не само на територията на България. Тя изключително вирусно се разпространява. 24 000 споделяния, 22 000 харесвания. Фактчекърите вече са забелязали, че тази информация е проблематична и са се свързали с Фейсбук и може да видим флагчето, което Фейсбук са сложили. Тук пише, че липсва контекст, независими проверяващи казват, че тази информация може да Ви подведе. Тук виждаме и свързаните материали. Което показва, че няма такива нещо с изземване на колите или информацията да е подвеждаща.

Може да разберем откъде се е появила за първи път една снимка. Най-лесният вариант е да използваме Google Images, защото това е най-достъпната платформа, обяснява Мария Черешева - Асоциация на европейските журналисти.

Кликнете върху иконата с фотоапарат, разположена вдясно на празното поле за писане. Там ще Ви излезе опция да въведете URL адрес или да прикачите изображение, което вече сте свалили на компютъра си.

Вариант 1: Копирате линка на снимката с десен бутон. След това поставяте линка в полето за търсене по URL. И натискате „Търсене по изображение“.

Вариант 2: Ако сте свалили снимката избирате опция: „Качване на изображение“ и с бутона Browse я прикачвате.

Друга много разпространена дезинформация в българските социални мрежи беше, че на Червения площад на Деня на победата се е веело българско знаме, което да символизира всъщност нашето близко приятелство. В случая може да изберем от многобройни интернет сайтове кога е качена тази снимка. Става ясно, че тя е действително от Червения площад от 9 май е качена. Това ни помага да достигнем до първичния източник. Да, наистина снимката е актуална. От 9 май виждаме актуално видео от френски канал. Има хиляди източници. Може да пробваме и в руската търсачка, която е много добра за разпознаване на лица. Качваме файла. Ето, виждаме многобройни изображения, тя ни казва, че е от Червения площад, от Парада на Победата. Показва ни и сходни изображения. Това, което може да видим, е, че всъщност българско знаме няма. Има знамена със сходни цветове, но когато започнем да увеличаваме кадрите, може да видим много повече детайли. Тази работа е малко пипкава, но не е много трудна, допълва Мария Черешева - Асоциация на европейските журналисти.

С допълнителни приложения може да се стигне и до по-подробна информация.

Това, което направихме да видим снимката – нейната дата и източник е първата стъпка, но понякога се налага да проверяваме и за метаданни. Влизаме от някои от специализираните приложения, които ни показват метаданни. Ще използваме безплатен сайт, който е много лесен за използване. Аз ще кача снимката и тук вече разбираме много повече за нея. Тя е направена на 10 май 2022 г. В 18.19 ч., имаме резолюцията. Трябва да внимаваме, защото тези данни може да се манипулират. Спомняте си скандалните снимки на премиера Бойко Борисов с кюлчетата, тогава много активисти тръгнаха да ги свалят и да ги търсят. Тогава обаче имаше триене на метаданни, което показва, че е правена от професионалист тази кампания, казва Мария Черешева - Асоциация на европейските журналисти.

След като научим подробности къде и кога е направена снимката, може да проверим и геолокацията ѝ. По снимка може да проверим и имената на някой човек. Ако тя не е качвана в интернет досега, изкуственият интелект на Гугъл може да направи лицево разпознаване по други негови снимки.

Така разбираме кои са били на различни протести. Някои уж неутрални хора ги намираме на предишни събития, свързани с политически партии.
Интересно нещо, което прави Гугъл и всички подобни търсачки е да ни показват и сходни снимки. Така че някой човек, ако е набеден за друг, така може да ни излезе също, обяснява Мария Черешева - Асоциация на европейските журналисти.

По данни на Националния статистически институт за 2021 г. 38% от потребителите в България посочват, че са срещали в новинарски сайтове в интернет или в социалните мрежи информация, която считат за невярна или съмнителна.

Данните от това проучване показват, че има 60%, които или не знаят, че са попаднали на дезинформация, или се справят, но е притеснително, че повече не знаят, защото те са навсякъде и за пандемията, и за войната в Украйна. Това могат да бъдат както руски източници, така и западни издания, никому неизвестни, на английски език и опитващи се да имитират свободно издание от Западна Европа, казва Георги Марчев - администратор в платформа за проверка на факти.

БНТ: Кой разпространява тези новини?

Сайтове, които са свързани с леви политически партии в България, в които често се разпространява безкритично официалната руска позиция. Както на държавно ниво, така и през представителите им в България. Политиците са източник на дезинформация. Много от тях си позволяват да интерпретират факти, да генерират невярна информация, за да могат да употребят емоционално своите избиратели.

БНТ: Спомняме си случаите с цените на горивата, опашките пред бензиностанциите. Проверихте ли тогава откъде тръгна тази информация?

Такъв тип информации се разпространиха и в други държави от Източния блок, вероятно и на други места, където също се извиха опашки пред бензиностанции или за хранителни продукти.

В България има повече дезинформация отколкото в Западна Европа. Причината според Министерството на електронното управление е, че моделите, които разпознават злонамерено съдържание в социалните мрежи не са добре развити на български език.

Има доста пропуски. Образование. Най-важното е въвеждане на адекватно обучение по медийна грамотност, за да може децата да са наясно, че живеят в такава среда. Дезинформацията няма да спре. Тя никога не е спирало, въпросът е в нейното влияние. С хибридни атаки от Русия, цялата западна цивилизация е засегната. Но влиянието ѝ в Германия е различно от това, което е в България и трябва да се намери правилният подход към българските деца, а и останалите възрастови групи, да получат адекватно образование, с което да могат и сами да се справят в този проблем. Всички западни държави има обучение по медийно образование, допълва Георги Марчев - администратор в платформа за проверка на факти.

Регулацията в интернет не е панацея. Може да се стигне до крайности като в Китай, където има вече електронен паспорт, проследяване на местонахождение, съмнения за злоупотреба с личните данни. И се вижда, че свръхрегулацията в интернет не е решението, но когато пък социалните мрежи са оставени на саморегулация, се стига до проблемът, който се наблюдава в България. Безпрепятствено разпространение на дезинформация, без възможност да има адекватен отговор.

В Европейската комисия вече се обсъждат общи мерки срещу дезинформацията. За целта при системен риск социалните мрежи ще трябва да предоставят данни на комисията и при нужда тя ще участва в борбата срещу троловете.

Гледайте повече теми от "Говори сега"