Ще доведе ли войната в Украйна до световен глад

20 милиона тона пшеница продължават да са блокирани в Украйна заради войната. Украинските зърнопроизводители предупреждават, че заради новата реколта имат по-малко от два месеца да освободят складовете като изнесат селскостопанската продукция. От ООН призоваха Русия незабавно да вдигне блокадата от украинските пристанища.

Запорожие, Украйна

Юрий, земеделски производител от Украйна: Започнаха да обстрелват нивите ни седмица след началото на войната. Оттогава нося бронежилетка и каска. Не бях слагал от армията. Но сега ги нося по цял ден. Преди да стигнем нивите, минаваме през пропускателни пунктове. Пием по кафе или чай и тръгваме към полето. Ако има обстрел, бързо събираме всичко и се крием.

20% от обработваемата земя на Украйна вече е под руски контрол.

Роман Сластон, председател на Украинския агробизнес клуб: Водят се битки, има стрелба, падат ракети, избухват мини. И всичко това се случва близо до териториите, които земеделците се опитват да обработват. Край Харков, в източните части на Украйна имаме няколко случая, при които трактори са били подложени на артилерийска стрелба. Има и няколко случая на трактори, които попадат на мини. Хората работят, но тракторите им минават върху мина, която експлодира. Взривовете раняват, а понякога и отнемат живота на тези хора.

Роман Сластон, председател на Украинския агробизнес клуб. Асоциация, изправена пред голямото предизвикателство - да съхрани една от най-големите житници на планетата. До войната Украйна беше шестия най-голям износител на пшеница в света.

Клубът е основан през 2007 година. В момента обединява 120 земеделски компании в Украйна, които произвеждат главно зърнени култури. Но нашата Асоциация се занимава и с доставки на торове, пестициди, машини и други продукти, свързани със земеделието. Общата площ, която обработват членовете на Асоциацията е 3,7 милиона хектара земя и произвеждат18 милиона тона зърно и маслодайни култури годишно, допълва Роман Сластон.

Но как успяват украинските земеделци да отглеждат реколта по време на война?

Сблъскват се с трудности и то от всякакъв характер. Финансирането е проблем, липсата на горива е проблем, недостигът на торове, който засега не е значителен, но започва да се очертава като проблем. Не достига и работната ръка, тъй като много от работниците и служителите в земеделието трябваше да вземат оръжие и да се превърнат във войници от армията, която защитава страната ни. Забелязва се и липса на техника, на камиони, част от които също са пренасочени към армията. Нашите земеделци са длъжни да предоставят до 30 процента от техните машини за нуждите на армията, ако им бъдат поискани. Това също намалява капацитета на производството. Съществува проблемът, с който се сблъскват фермерите близо до зоните на бойните действия, обяснява Роман Сластон.

Животът в Запарожие вече е изцяло подчинен на ритъма на войната. Земята там се обработва между обстрелите.

Олексий, тракторист: Обстрелват обикновено през нощта. След това идват специалисти да огледат полетата. Ако е безопасно, камиони изнасят ракетите. Ако има опасност, се решава какво да се прави. Такъв е вече нашият живот.

Преди войната изнасяхме зърно и зеленчуци за повече от 150 държави. Слънчогледовото олио винаги е било съществена част от нашия износ. Изнасяхме също много пилешко месо, мед, ядки. Всякакви селскостопански продукти. Но войната промени всичко, допълва Роман Сластон.

До войната с украинските зърнени култури можеха да се прехранват 400 милиона души по света. Всеки трети хляб в Африка се произвеждаше от украинска пшеница. Досега това беше само статистика, но вече е тревожна тенденция, която заплашва с глад огромна част от света.

Въздействието от войната в Украйна прераства в криза, която вече се разгръща в някои африкански страни. За съжаление, прогнозите са много мрачни, казва Абебе Хейл-Габриел, зам. генерален директор на ФАО.

Хараре, Зимбабве

На 11 000 километра от Украйна, в Зимбабве, войната отеква силно и покосява най-бедните. Страната се прехранва предимно с украинска пшеница. Сраженията, обаче, спряха доставките. Последва скок на цените. За няколко месеца хлябът в Зимбабве поскъпна със 100%. Стока, която вече се превръща в лукс за много хора в африканската държава.

Според изчисленията на ООН една трета от населението на африканската държава, около 5 милиона и 300 хиляди души са застрашени от глад.

Войната спря и 80% от доставките на пшеница за Судан, една от най-бедните държави в света.

Судан е от най-уязвимите държави, защото вносът на пшеница е предимно от Русия и Украйна. До края на годината, от недостиг на храна в страната са заплашени над 20 милиона души. Тази криза ще засегне всички, но подобно на COVID-19, не всички ще бъдат засегнати еднакво. Най-тежки ще бъдат последиците за хората в периферията, например в Западен и Северен Дарфур. Недостигът на храна ще постави още повече хора в трудно положение. Все повече деца ще бъдат спирани от училище, ще бъдат принуждавани да работят и все повече и по-малки момичета ще бъдат принуждавани да сключват брак, за да оцелеят семействата им, казва Дейвид Райт, главен оперативен директор на организацията Save the Children.

Руската инвазия в Украйна заплашва десетки милиони хора по света от продоволствена несигурност, последвана от недохранване и масов глад, който може да продължи с години. Русия трябва да разреши безопасен и сигурен износ на украинско зърно, съхранявано в украинските пристанища. Могат да се проучат алтернативни транспортни маршрути, дори ако знаем, че сами по себе си те няма да са достатъчни за решаване на проблема. А руската храна и торове трябва да имат неограничен достъп до световните пазари, казва Антонио Гутериш, генерален секретар на ООН.

Колко зърно има сега в складове в страната от последната реколта и каква част от него трябва да бъде изнесена възможно най-бързо?

Последната ни реколта възлиза на 86 милиона тона зърно. Това е рекордна реколта за нас. От тези 86 милиона тона зърно Украйна се нуждае от около 20-ина милиона тона за наша вътрешна консумация. Тези изчисления са направени на база на потреблението преди войната. И преди настъпването на войната ние успяхме да изнесем 44 милиона тона зърно. Така че на този етап над 20 милиона тона зърно трябва да бъдат изнесени. Засега те остават в складовете, извън количеството за вътрешна употреба за производство на брашно и хляб. Общо взето, ние трябва да успеем да изнасяме по три милиона тона пшеница месечно. През април, обаче, успяхме да изнесем около един милион тона, а очакванията ни за май са за износ от около милион и половина тона. Но все пак съществуват варианти и възможности за увеличаване на износа до три милиона тона месечно, казва Роман Сластон.

А как успявате да организирате износа на селскостопанска продукция? Кои са вече основните маршрути?

Преди войната изнасяхме между 5 и 7 милиона тона зърно на месец. Месечно изнасяхме между 500 000 и 700 000 метрични тона олио. Април успяхме да изнесем около 1 милион тона зърно и 150 000 метрични тона олио. Това е около 20 процента от продукцията, която сме изнасяли през този период миналата година. За нас това е много малко. Защото през юни, юли вече ще имаме нова реколта. Как транспортираме продукцията ли? Предимно с влакове. През Полша, Унгария Словакия, Румъния, Молдова. Транспортираме продукцията до тези страни с влакове. Също използваме камиони - неголяма част от продукцията, но се надяваме ще увеличим транспортирането с камиони. Другата възможност за нас е да използваме Дунав, защото ние имаме няколко речни пристанища в Южна Украйна. В Румъния използваме Констанца. Също може да транспортираме до България, до Варна и Бургас, но българските пристанища са по-отдалечени и това оскъпява продукцията. С новата продукция ние ще трябва да използваме всички възможности, които има в Румъния и България, допълва Роман Сластон.

Констанца, Румъния

Войната превърна румънското пристанище в основен център за износ на украинска селскостопанска продукция.

Операциите на пристанището нараснаха с 10 - 11% в сравнение с миналата година, казва Флорин Гоидея, директор на пристанище Констанца.

Пренасочването на доставките през Констанца обаче изправи Румъния пред огромно транспортно предизвикателство. Налага се спешен ремонт на жп мрежата в района на черноморското пристанище.

От 100 железопътни линии 35 ще бъдат ремонтирани до три месеца. А останалите до края на годината.

Абсолютно важно е украинските пристанища да бъдат отворени, защото не става въпрос само за Украйна. Става дума за най-бедните от бедните по света, които са на ръба на гладна смърт. Затова призовавам президента Путин: „Ако имате изобщо сърце, моля, отворете пристанищата, за да можем да нахраним най-бедните и да предотвратим глада, казва Дейвид Бийсли, директор на Световната програма по прехрана.

Прогнозите на Роман Сластон не са оптимистични.

Очакванията ни за новата реколта са за понижаване на добива с 25 до 35% спрямо обичайните нива на производство. Доста е. Очакваме някъде към 50 - 60 милиона тона зърно, но по-точни изчисления ще можем да направим към края на пролетта, след няколко седмици. Вече вземаме предвид намаляването на площите за отглеждане на зърно, затрудненията с доставката и използването на торове, а и затрудненията с дизеловото гориво. В момента много от производителите на зърно изпитват трудности с дизеловото гориво за машините, тъй като има недостиг на гориво. Някои от земеделците са принудени да се отказват от дейности, които не са абсолютно необходими. Ние сме в постоянна връзка с международните организации и търсим тяхната подкрепа за деблокирането на украинските пристанища и оказване на натиск върху Русия. Това е от една страна. От друга, ние работим с тези организации за подобряване на възможностите ни за износ в настоящите условия чрез увеличаване на капацитета на европейските железопътни линии и европейските пристанища. Към този момент има все още доста неизползван потенциал за това. Надяваме се в скоро време да бъде приет и осъществен екшън план с помощта на европейските институции, при който да се повиши капацитета на преноса на украинско зърно и олио по европейските железопътни линии. Разчитаме и на други логистични подобрения, за да избегнем световна хранителна криза.

Криза, породена от парадокса на войната, защото хранителни продукти има в изобилие, но те не могат да стигнат до нуждаещите се. Според прогнозите до края на годината гладът ще се усеща силно в над 60 държави.

ОЩЕ ОТ "СЛЕД НОВИНИТЕ" ВИЖТЕ ТУК

ВСИЧКО ЗА ХОДА НА ВОЙНАТА В УКРАЙНА ЧЕТЕТЕ ТУК