Черно море се превърна в най-опасното място в света за търговското корабоплаване. От началото на 2026 г. тук са атакувани над 570 кораба, а най-малко 40 моряци са загинали. Заради руските удари корабособствениците намаляват курсовете, а украинските земеделски производители губят възможността да изнасят реколтата си през пристанищата на Голяма Одеса. Цената на застраховките на плавателните съдове е нараснала 10 - 12 пъти, а броят на влизанията на кораби в пристанищата рязко е спаднал. Това се посочва в материал на Financial Times, позоваващ се на данни от компанията за морска сигурност Ambrey и Международната морска организация.
Влиянието на атаките върху корабоплаването и украинската икономика бе обяснено пред медията „Суспилне“ от говорителя на Военноморските сили на ВСУ Дмитро Плетенчук и заместник-председателя на Всеукраинския аграрен съвет Денис Марчук.
Над 570 атаки срещу плавателни съдове: Какво се случва в Черно море
По данни на Financial Times от началото на 2026 г. в Черно море са атакувани над 570 кораба, като най-малко 40 моряци са загинали. Най-много нападения са регистрирани през третото тримесечие на годината: от юли до септември са засегнати около 387 плавателни съда – над пет пъти повече в сравнение с предходното тримесечие.
Говорителят на ВМС на ВСУ Дмитро Плетенчук отбеляза, че отличителна черта на тази година са целенасочените руски удари по цивилното корабоплаване, каквито досега не е имало. Руската страна не само извършва тези директни атаки, но и ги оповестява публично в собствените си медийни канали.
„Тази година е в някакъв смисъл уникална. Именно защото Руската федерация си позволи да пресече няколко такива червени линии, както ги наричат те. Това са преди всичко преки удари по цивилни кораби, каквито до тази година не се случваха. И тези удари са целенасочени“, заяви Дмитро Плетенчук.
Той подчерта, че руските атаки застрашават не само украинските кораби, но и плавателните съдове под чуждестранни знамена.
През октомври атаки срещу цивилни кораби бяха регистрирани в изключителните икономически зони на Румъния и България. По-конкретно, на 5 и 6 октомври там бяха поразени три кораба, два от които потънаха. Друг инцидент стана на 23 октомври край румънското крайбрежие, където потъна корабът Khoryv, превозващ украинска царевица.
По думите на говорителя на ВМС с тези действия Русия се опитва не само да възпрепятства украинското корабоплаване, но и да тества реакцията на страните от НАТО.
„Апогеят на тази ситуация станаха ударите по цивилни кораби в териториалното море на държавите членки на НАТО. Тоест това вече е директно предизвикателство, което Руската федерация отправя към страните от Североатлантическия алианс“, отбеляза Плетенчук.
Друга сериозна заплаха е промяната в използваното от руските военни въоръжение – на първо място реактивните дронове. Възстановяването на безопасното движение на кораби ще зависи от това доколко украинските сили успеят да снижат нивото на заплаха.
Как атаките се отразиха на работата на пристанищата в Голяма Одеса
Последиците от руските удари вече се отразяват пряко върху дейността на украинските пристанища. По данни на портовия оператор TIS през юли пристанищата на Голяма Одеса са приели около 400 кораба, докато през септември броят им е спаднал под десет.
Заместник-председателят на Всеукраинския аграрен съвет Денис Марчук обясни, че заради заплахата от атаки корабособствениците масово отказват курсове. Ситуацията се усложнява от смъртта на моряци, потенциалните загуби и многократното оскъпяване на застраховките.
„Вече са загинали над 40 моряци. И всъщност това е основният фактор, който към днешна дата спира възможността за преминаване на корабите“, посочи Марчук.
По думите му от юли насам украинските земеделски производители не могат пълноценно да използват пристанищата на Голяма Одеса за износ на продукция, като ограниченията съвпаднаха с лятната кампания по прибиране на реколтата и продължават през есента. Въпреки добрите добиви на зърнени и маслодайни култури тази година, тези планове са поставени под въпрос.
Според оценките на Марчук при настоящите условия аграриите ще могат да реализират в най-добрия случай около 40% от планираната за продажба продукция. Алтернативните сухопътни маршрути не могат напълно да компенсират спирането на морския износ.
Особено тежък проблем е ръстът на застрахователните разходи. Застраховането на търговски кораби, както за влизане в украинските пристанища, така и за излизане от тях, се е увеличило 10 - 12 пъти. За да подкрепи корабоплаването, държавата е въвела механизъм за гарантиране на риска, покриващ до 80% от съответните рискове за корабите, влизащи в украински пристанища. Пълното възстановяване на експорта обаче остава обвързано със сигурността.
Икономически последици за Украйна
Затрудненията в корабоплаването засягат не само аграрния сектор и пристанищната инфраструктура, но и цялата икономика заради спада на валутните постъпления от износ.
Денис Марчук подчерта, че настоящите проблеми не застрашават вътрешната продоволствена сигурност на страната, тъй като Украйна продължава да произвежда повече селскостопанска продукция, отколкото консумира.
Въпреки това работата единствено за вътрешния пазар води до огромни икономически загуби. Селскостопанският сектор осигурява работни места за производителите, преработвателните предприятия и износната инфраструктура.
„Трябва да разберем, че дори при критичните, тежки условия, в които ни се налага да работим днес, продоволствената сигурност на Украйна практически не е застрашена, защото така или иначе ще произвеждаме повече, отколкото консумираме“, обясни Марчук.
По думите му аграрният сектор, заедно с износа и преработката, формира над 20% от брутния вътрешен продукт (БВП) на Украйна. Поради това продължителните ограничения върху морския износ биха могли да засегнат не само доходите на земеделските производители, но и икономическата стабилност на цялата страна.
По-нататъшната работа на пристанищата на Голяма Одеса ще зависи от способността цивилните кораби да бъдат защитени от руските атаки. Докато заплахата остава, корабособствениците са принудени да съобразяват рисковете за екипажите, разходите за застраховане и потенциалните загуби, а украинските износители — да търсят алтернативни пътища за реализация на своята продукция.
Статия, написана от Karolina Volkova (Suspilne), първоначално публикувана на 2 ноември 2026 г.
Чуй новините
Подкаст
