НАТО одобри бойни групи в България, Румъния, Словакия и Унгария (ОБЗОР)

НАТО изпраща четири батальонни бойни групи в България, Румъния, Словакия и Унгария. Това решиха лидерите на извънредната Среща на върха в Брюксел заради войната в Украйна. Алиансът ще продължи да изпраща военна подкрепа на Киев, но няма да налага зона, забранена за полети.

Решението за четирите многонационални батальонни бойни групи в България, Румъния, Словакия и Унгария беше утвърдено официално от лидерите на страните членки на НАТО. Разполагането им е по примера на четирите бойни групи, които бяха изпратени в Полша, Литва, Латвия и Естония през 2016 година - две години след като Русия анексира Крим.

Българската бойна група беше обявена официално от българските власти в началото на февруари, като тя ще бъде изградена на основата на механизиран батальон. Съединените американски щати първи откликват на поканата ни да допълнят липсващите ни отбранителни способности и изпращат пехотна рота с бронирани машини "Страйкър". Великобритания втора се отзовава и се очаква да изпрати свои военни у нас.

Освен мерките по укрепване на сигурността на източния фланг лидерите се съгласиха да изпратят още военна подкрепа на Киев за справяне с радиологически, химически и ядрени заплахи. В идните дни първата доставка въоръжения от цялостен отбранителен пакет на стойност 800 милиона долара ще бъде изпратен от САЩ за Украйна, стана ясно още на тази среща.

Въпреки призивите за налагане на зона, забранена за полети над Украйна, генералният секретар Йенс Столтенберг повтори: Това би означавало пълномащабна война НАТО-Русия, което само ще доведе до повече страдание и смърт.

На извънредната Среща на върха, която събра лидерите на трийсетте, четирите бойни групи в България, Румъния, Словакия и Унгария получиха зелена светлина. Президентът Румен Радев потвърди, че Великобритания ще се включи в бойната група в България.

"Днес премиерът Борис Джонсън заяви готовност Великобритания да изпрати своя рота също със състав около 150 човека. Министър-председателят на Италия Марио Драги също обяви своята готовност Италия да допринесе. България е отворена за участие на нашите съюзници", заяви президентът Румен Радев.

На въпрос време ли е София да преосмисли отказа си за предоставяне на въоръжения на Киев, според президента, София сама се нуждае от придобиването на такива.

"България е държава, която има недостиг на въоръжение за собствената армия, България е държава, която сама трябва да гради своята сигурност заедно със съюзниците, но тя трябва да допринася с нещо. Напротив ние имаме недостиг, ние трябва да придобиваме въоръжения. Трябва всеки, който вземе това решение да оцени ясно риска и да го обяви пред българското общество", допълни Румен Радев.

Радев посочи още, че спешно трябва да се реши въпросът с изтребителната ни авиация на фона на забавянето на доставката на Ф-16.

България ще търси вариант за осигуряване на Ф-16 "втора ръка" или на европейски изтребители на лизинг

"Поставих го на американската страна в лицето на президента Байдън, на министъра на отбраната, за да може да намерим решение. Ако не може да се ускори доставката на нашите самолети, да мислим за втора ръка Ф-16. Ако и това не стане ,търсим вариант за европейски изтребители от нашите партньори на лизинг, за да запълним тази празнота", коментира Румен Радев.

За извикването на посланика ни от Москва за консултации Радев заяви, че това е логичен ход в настоящата ситуация.

"Що се отнася до посланик Митрофанова, категорично никой посланик няма правото да си присвоява правото да говори от българския народ", каза президентът Румен Радев.

Европа е изправена пред най-голямата криза на сигурността от поколение, заяви генералният секретар Йенс Столтенберг. Затова укрепването на източния фланг е в ход.

"Първата стъпка е създаването на четири нови бойни групи в източната част на Алианса - в България, Румъния, Унгария и Словакия", коментира Йенс Столтенберг.

Столтенберг отново осъди руската инвазия в Украйна.

"Президентът Путин направи голяма грешка - да започне война срещу независима и суверенна държава. Той подцени силата на украинците, смелостта на украинския народ и тяхната армия", допълни генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг.

Въпреки това НАТО няма да наложи зона, забранена за полети над Украйна, и няма да изпраща войски там.

"Да обявим зона, забранена за полети над Украйна, означава, че трябва да я наложим. А, за да я наложим, означава да атакуваме масирано руските системи за противовъздушна отбрана в Русия, в Беларус и в Украйна и да сме готови да сваляме руски самолети. Рискът от пълномащабна война в такъв случай между НАТО и Русия е много висок и това ще предизвика повече смърт и разрушение", добави Йенс Столтенберг.

Поредният отказ за зона, забранена за полети, дойде на фона на обръщението на украинския президент Володимир Зеленски пред лидерите, който поиска още военна подкрепа след един "мрачен месец" на война.

"Не са Вашите ракети, не са Вашите бомби, които разрушават градовете ни. Тази сутрин, между другото, имаше фосфорни бомби. Фосфорни руски бомби. Възрастни бяха убити отново и деца бяха убити отново. Искам да знаете: Алиансът все още може да предотврати смъртта на украинци от руските удари, от руската окупация, като ни дадете всички оръжия, от които се нуждаем", заяви украинският президент Володимир Зеленски.

Полша постави на масата предложение за мироопазваща мисия под ръководството на НАТО в Украйна.

Полската идея, обаче, засега не среща одобрението на САЩ и съюзниците, тъй като се счита за въвличане на Алианса във война.

Вижте още в прякото включване на специалния ни пратеник Александър Марков.