Не стреляй отдалеч

„Докато все още играех, единственото, което ме интересуваше, беше да вкарам гол. Не ме вълнуваше как и откъде съм го вкарал.“ Тази простичка теза развива легендарният нападател на Нюкасъл и английския национален отбор Алън Шиърър.

Стрелецът обаче все пак добавя, че когато си отбелязал с шут от 30 метра е по-сладко, отколкото ако просто си довкарал отбитата от вратаря топка на празна врата. Съотборниците ти се радват повече, трибуните вдигат по-силен шум, самите съперници изглеждат по-респектирани.

„Никога не съм се страхувал или притеснявал да опитам шут от сериозна дистанция“, разказва още Шиърър.

Самият нападател е реализирал 33 гола с изстрели извън наказателното поле, което и до ден днешен го оставя на почетното трето място по този показател сред всички, играли някога във Висшата лига. Само с един гол повече от него втори е Дейвид Бекъм, като впечатляващото при Бекъм е, че той е вкарал само 62 гола във Висшата лига, което означава, че чудовищните 55% от попаденията му са отдалеч. Казвам „само 62 гола“, защото Шиърър все още е голмайстор №1 на Висшата лига в историята й със зашеметяващите 260 гола, което означава, че при него едва 13% от попаденията са станали факт след шутове от по-голямо разстояние. Ако питате кой е №1 – то това е Франк Лампард. Халфът на Челси е поразявал вратата на съперника с шут извън наказателното поле 41 пъти от общо 177-те си гола (23%). В почетната десетка на майсторите на изстрели отдалеч са все големи имена като Джими Флойд Хасълбенк, Стивън Джерард (също с 33 гола), Уейн Руни, Тиери Анри, Мат ле Тисие, Кевин де Бройне и Хари Кейн.

Статистически до момента в Англия през сезона има 18 гола след изстрели извън пределите на наказателното поле, което е доста. В последните 17 сезона не е имало толкова много след първите 4 кръга. В епохата на модерния футбол, когато все повече се говори за „очаквани голове“ (xG), тоест – за качествена, а не за количествена статистика, ударите отдалеч изглеждат като обречен и остарял подход. Повечето треньори и отбори се опитват да стрелят към противниковата врата, чак когато я доближат достатъчно. Дори вече се прокраднаха и психологически разработки, които по-скоро „живеят“ в главите на анализаторите и феновете, отколкото на самите играчи, които твърдят, че прекомерната употреба на подобни термини като „очаквани голове“ затормозява самите футболисти и те самите си казват, че няма смисъл да стрелят отдалеч, защото шансът да вкарат е малък. xG-то не ги съветва да правят така, както и да ви се струва това.

Статистиката показва, че в последните сезони головете от по-голяма дистанция наистина намаляват, но не са изчезнали напълно. През 2007/2008 са вкарани 191 подобни попадения, което е рекорд за Висшата лига. През миналата кампания броят на головете извън наказателното поле е бил 143. В тези параметри се движат показателите и от предходните два сезона. Процентно обаче, съпоставено с всички вкарани голове в шампионата, броят на попаденията извън наказателното поле спада осезаемо. Споменах – 143 гола са вкарани извън наказателното поле през миналата година. Но това са едва 11% от всички голове – най-ниският процент от 2006/2007. С други думи – головете се увеличават стремглаво, но те все по-рядко са отбелязани извън наказателното поле. Играчите все по-рядко и стрелят отдалеч.

Слава Богу – красотата не е изчезнала окончателно, отстъпила място на сигурността и прагматизма. Примери има, дори да погледнем само към последния кръг. Спомнете си победните попадения на Джон Дуран за Астън Вила срещу Евертън или на Харви Барнс за Нюкасъл срещу Уулвърхемптън.