Не стреляй отдалеч

„Докато все още играех, единственото, което ме интересуваше, беше да вкарам гол. Не ме вълнуваше как и откъде съм го вкарал.“ Тази простичка теза развива легендарният нападател на Нюкасъл и английския национален отбор Алън Шиърър.

Стрелецът обаче все пак добавя, че когато си отбелязал с шут от 30 метра е по-сладко, отколкото ако просто си довкарал отбитата от вратаря топка на празна врата. Съотборниците ти се радват повече, трибуните вдигат по-силен шум, самите съперници изглеждат по-респектирани.

„Никога не съм се страхувал или притеснявал да опитам шут от сериозна дистанция“, разказва още Шиърър.

Самият нападател е реализирал 33 гола с изстрели извън наказателното поле, което и до ден днешен го оставя на почетното трето място по този показател сред всички, играли някога във Висшата лига. Само с един гол повече от него втори е Дейвид Бекъм, като впечатляващото при Бекъм е, че той е вкарал само 62 гола във Висшата лига, което означава, че чудовищните 55% от попаденията му са отдалеч. Казвам „само 62 гола“, защото Шиърър все още е голмайстор №1 на Висшата лига в историята й със зашеметяващите 260 гола, което означава, че при него едва 13% от попаденията са станали факт след шутове от по-голямо разстояние. Ако питате кой е №1 – то това е Франк Лампард. Халфът на Челси е поразявал вратата на съперника с шут извън наказателното поле 41 пъти от общо 177-те си гола (23%). В почетната десетка на майсторите на изстрели отдалеч са все големи имена като Джими Флойд Хасълбенк, Стивън Джерард (също с 33 гола), Уейн Руни, Тиери Анри, Мат ле Тисие, Кевин де Бройне и Хари Кейн.

Статистически до момента в Англия през сезона има 18 гола след изстрели извън пределите на наказателното поле, което е доста. В последните 17 сезона не е имало толкова много след първите 4 кръга. В епохата на модерния футбол, когато все повече се говори за „очаквани голове“ (xG), тоест – за качествена, а не за количествена статистика, ударите отдалеч изглеждат като обречен и остарял подход. Повечето треньори и отбори се опитват да стрелят към противниковата врата, чак когато я доближат достатъчно. Дори вече се прокраднаха и психологически разработки, които по-скоро „живеят“ в главите на анализаторите и феновете, отколкото на самите играчи, които твърдят, че прекомерната употреба на подобни термини като „очаквани голове“ затормозява самите футболисти и те самите си казват, че няма смисъл да стрелят отдалеч, защото шансът да вкарат е малък. xG-то не ги съветва да правят така, както и да ви се струва това.

Статистиката показва, че в последните сезони головете от по-голяма дистанция наистина намаляват, но не са изчезнали напълно. През 2007/2008 са вкарани 191 подобни попадения, което е рекорд за Висшата лига. През миналата кампания броят на головете извън наказателното поле е бил 143. В тези параметри се движат показателите и от предходните два сезона. Процентно обаче, съпоставено с всички вкарани голове в шампионата, броят на попаденията извън наказателното поле спада осезаемо. Споменах – 143 гола са вкарани извън наказателното поле през миналата година. Но това са едва 11% от всички голове – най-ниският процент от 2006/2007. С други думи – головете се увеличават стремглаво, но те все по-рядко са отбелязани извън наказателното поле. Играчите все по-рядко и стрелят отдалеч.

Слава Богу – красотата не е изчезнала окончателно, отстъпила място на сигурността и прагматизма. Примери има, дори да погледнем само към последния кръг. Спомнете си победните попадения на Джон Дуран за Астън Вила срещу Евертън или на Харви Барнс за Нюкасъл срещу Уулвърхемптън.

Последвайте нашия канал "Спорт по БНТ" във Viber

Последвайте ни и във Фейсбук, за да сте винаги в час с последните спортни новини

Намерете БНТ в социалните мрежи: Instagram, Facebook, LinkedIn, TikTok

Гледайте НА ЖИВО спорт безплатно на: