Не вирусът е опасен, а имунният отговор на организма

Учените продължават да попълват празнините в разбирането за новия коронавирус. За разлика от други епидемии с нови вируси, сега те реагират много по-бързо с всичко.

Самият вирус е доста добре проучен, но по-проблемното поле за изследване се оказва собствения ни имунитет и реакцията му. По-скоро кое предизвиква свръхреакцията на имунната система, която в крайна сметка е фатална. Така че, изследванията върху имунитета са на двневен ред. Има ли го, траен ли е, да го стимулираме или не? Явно трябва да се научим да живеем по-дълго с вируса отколкото ни се иска.

Още повече, че ваксините и специфичното лекарство не са близка перспектива, а съществуващите медикаменти имат доста странични ефекти и могат да са опасни за някои групи хора. Нa този фон, нещата със специфичната терапия не са съвсем безнадеждни.

Изпъкват твърде обещаващи разработки на моноклонални антитела. Зад една от тях стои и един голям учен - българинът проф. Димитър Димитров от университета в Питсбърг. Чакаме скоро новини от него, но той все пак се съгласи да открехне малко завесата.

В една малка епруветка най-вероятно се съдържа така желаното решение срещу COVID-19. В нея има огромно количество от едно антитяло, пречистено и специфично срещу новия коронавирус. Дело на екип учени от университета Питсбърг, начело с един българин - професор Димитър Димитров.

Проф. Димитър Димитров - център за изследване на терапевтични антитела, Университета в Питсбърг -Като се появи вирусът и през януари за първи път аминокислелинните последователности станаха известни, тогава като другите започнахме да изследваме вируса. Нашата цел беше да намерим много мощни антитела, които да могат да блокират този вирус. Ние сме в състояние да изолираме антитяло за една седмица, всъщност нашият рекорд е 6 дена.

За добро или за лошо, пред очите на цялото човечество, учените трябва да решат еднозначно проблем с твърде много неизвестни и променливи. И то не толкова заради някакви невероятни способности на новия коронавирус. Той е е изучен до последната си молекулка. Поведението му също не е изненадващо.

Но най-много неизвестни и променливи се крият в собствения ни имунитет. Защото не толкова вируса, колкото имунната ни система в крайна сметка може да ни убие. И първото голямо противоречие - проблем се оказва не толкова слабия, а силния иминутитет.

Проф. Доброслав Кюркчиев - клинична имунология, УМБАЛ "Св. Иван Рилски": Дали имунитетът трябва да е силен, не е еднозначно решение на въпроса. Наблюдава се т.нар цитокинова буря, наблюдава се свръх-активация на определени клетки. Т.е. по-скоро може да се каже, че имунитетът е дисбалансиран, което по принцип не е необичайно за вирусните инфекции. Някои видове клетки са намалени, други са увеличени, трети са свръх активирани и имат много голямо количество от т. нар. цитокини и то от цитокините, които водят до общи системни увреждания, когато са в много голямо количество.

Ковид-пандемията непрекъснато ни дава примери за нееднозначното уравнение с имунитета. Като това, че вирусът засяга възрастните, но не и децата.

Проф. Доброслав Кюркчиев: Децата имат много засилен вроден имунитет. Те имат голямо количество т.нар. естествени антитела и много по-силен механизъм на фагоцитозата т.е. клетките, които хващат и изяждат микроорганизмите. В известен смисъл част от имунитета на децата е по-силен от този на възрастните и това са обясненията, които са дадени досега.

Случаите на преболедували болни, които пак се разболяват, поставиха още по-голяма въпросителна пред всичките ни знания за имунния отговор. И то, когато всички разчитат на колективния имунитет. Загадката, обаче, бързо беше разплетена.

Проф. Доброслав Кюркчиев: Излезе съобщение на СЗО, където се твърди, че те не се разболяват на практика, а позитивните им тестове се дължат на мъртви белодробни клетки, които се изчистват и това е процес на оздравяване. Т.е. положителен тест не е задължително да е равен на ново заболяване. Този въпрос предстои да бъде изчистен все още, но съдейки по-миналата пандемия през 2003 година с много подобен на този вирус SARS-cov беше тогава, сега SARS-cov-2 съответно, тогава имаше около две години траен имунитет. Много е възможно сега ситуацията да е същата.

Траен имунитет от 2 години, обясвяна самоограничаването на предишната епидемия. Би могло да ограничи и тази. Но … с вирусите и имунитета никога нищо не се знае и е възможно стратегии, изградени на тази почва, бързо да рухнат. Засилените БЦЖ имунизации в източния блок също не дават добро обяснение защо в Западна Европа например боледуват повече.

Проф. Доброслав Кюркчиев - Една от разликите може би е свързана с това, защото известно е, че тежките случаи на SARS-cov-2 инфекциите са свързани с допълнителни и бактериални пневмонии. Една от разликите може да е свързана с използването на антибиотици, което в западна Европа е доста по- безконтролно в някои отношения. Използват се поголовно някои антибиотици. Специално Италия е такъв случай и това води до антибиотична резистентност. Микроорганизмите стават нечувствителни на тези антибиотици.

Пандемията дотук внесе и друго объркване в разбиранията ни за имунитета. Болните с автоимунни заболявания, които са на имуносупресия се приемаха за особено чувствителна група.

Проф. Доброслав Кюркчиев: Когато обаче излязоха данните за цитокинова буря и за свръх-активацията на определени сегменти на имунната система, това нещо се преоцени до някаква степен.

И изследване доказа, че болните с имуносупресия се разболяват също толкова често колкото и здравите. Още повече - лекарства за автоимунните заболявания се използват и при COVID.

Проф. Доброслав Кюркчиев: При тежките случаи има свръх- активация на определени сегменти на имунната система. Тази активация, която имуносупресивната терапия на хората с автоимунни заболявания потиска, е съответното Тоцилизумаб. Той се използва за лечение на ревматоиден артрит, сега се използва и при COVID-19.

Поуката от това е, че стимулирането на имунитета не е еднозначно - никога не се знае коя точно част от тази сложна система ще се разбута. Антителата, обаче дават доста добра перспектива. Те са човешки, не предизвикват имунен отговор и взаимодействат само с вируса. Или нямат странични ефекти. И може да действат и като ваксина.

Проф. Димитър Димитров - Нарича се пасивна имунотерапия. Значи то се инжектира в човек и тъй като антитялото има дълъг живот в кръвообращението, то може да живее по няколко месеца в кръвта. Така, че ако това антитяло се взема и стои в кръвта няколко месеца то всъщност имунизира, защото предотвратява вируса да инфектира.

Групата от Питсбърг имат огромен опит в търсене на най-ефективните антитела. Разработките им срещу други опасни вируси като НИПА, ХЕНДРА и МЕРС - по-опасния братовчед на КоВи са вече в употреба. Смятат, че скоро ще имат добри новини и втората вълна на вируса няма да изглежда толкова страшна.