С външност на филмова звезда, Пиетранджели се движеше сред хайлайфа, общувайки с личности като Марчело Мастрояни, Бриджит Бардо и Клаудия Кардинале.
Спокойно може да се каже, че без Никола Пиетранджели — който почина днес на 92-годишна възраст — тенисът едва ли щеше да постигне подобна популярност в Италия.
С външност на филмова звезда, Пиетранджели се движеше сред хайлайфа, общувайки с личности като Марчело Мастрояни, Бриджит Бардо и Клаудия Кардинале. На корта обаче говореха не чарът и контактите му, а изключителният финес, лекотата в движенията и великолепният бекхенд, които го превърнаха в един от най-големите специалисти на клей през 50-те и 60-те години.
Триумфи на „Ролан Гарос“
В седемте си финала на „Ролан Гарос“ Пиетранджели печели общо четири титли — включително титлата на сингъл и титлата на двойки (заедно с Орландо Сирола) през 1959 г.
Следващата година влиза в историята с петсетовата си победа над чилиеца Луис Аяла с 3-6, 6-3, 6-4, 4-6, 6-3 — мач, в който чорапите му били пропити от кръв заради разкъсани мехури.
Той губи тежки финали от Мануел Сантана през 1961 и 1964 г., но добавя и трофея на смесени двойки през 1958 г., партнирайки си със Шърли Блумър.
Легенда в Рим и герой на Купа „Дейвис“
Римските фенове го боготворят за титлите му през 1957 и 1961 г., които са част от богатата му колекция от 52 отличия.
Но истинската му митология се създава в Купа „Дейвис“. Между 1954 и 1972 г. Пиетранджели записва рекордните 164 мача, от които печели 120. Италия достига до финалите срещу Австралия през 1960 и 1961 г., и двата проведени на тревни кортове.
След края на активната си кариера, като капитан на отбора, той повежда Корадо Барацути, Паоло Бертолучи, Адриано Паната и Тонино Цугарели към първата титла на Италия в Купа „Дейвис“ през 1976 г., в драматичен финал срещу Чили в Сантяго.
От Тунис до върха на световния тенис
Пиетранджели е роден в Тунис. По време на съюзническата окупация на Тунис (1942–43) баща му Джулио — аматьор тенисист — е интерниран. Именно в лагера малкият Никола за първи път се докосва до тениса, преди семейството да се премести в Рим. Там той става част от младежкия отбор на футболния Лацио.
Едва на 19-годишна възраст Пиетранджели се отдава изцяло на тениса. Първото му участие на Откритото първенство на Италия е през 1952 г., а на „Уимбълдън“ се състезава цели 19 пъти, достигайки полуфиналите през 1960 г. (загуба от Род Лейвър) — едната от двете години, в които достига №3 в света.
Почести и наследство
През 1986 г. Пиетранджели е въведен в Международната тенис зала на славата, а 20 години по-късно вторият по големина корт във Форо Италика е кръстен на негово име. В автобиографията си „Se piove rimandiamo“ („Ако вали, отлагаме“) той пише, че желае погребението му да бъде проведено именно там — на стадиона „Пиетранджели“, с капацитет 3000 места.
Личният живот
Легендата има трима синове — Марко, Джорджо (който почина на 59-годишна възраст на 4 юли 2025 г.) и Филипо — от 15-годишния си брак със Сузана Артеро. Дълги години е в партньорство и с популярната телевизионна водеща Лича Колò.
През последните месеци Пиетранджели се бореше със сериозни здравословни проблеми, включително усложнения след фрактура на тазобедрената става през декември 2024 г.
"Ще има дела за лъжесвидетелстване" – Благомир Коцев с твърд отговор на атаките около дарителската кампания