Спокойно може да се каже, че без Никола Пиетранджели — който почина днес на 92-годишна възраст — тенисът едва ли щеше да постигне подобна популярност в Италия.
С външност на филмова звезда, Пиетранджели се движеше сред хайлайфа, общувайки с личности като Марчело Мастрояни, Бриджит Бардо и Клаудия Кардинале. На корта обаче говореха не чарът и контактите му, а изключителният финес, лекотата в движенията и великолепният бекхенд, които го превърнаха в един от най-големите специалисти на клей през 50-те и 60-те години.
Триумфи на „Ролан Гарос“
В седемте си финала на „Ролан Гарос“ Пиетранджели печели общо четири титли — включително титлата на сингъл и титлата на двойки (заедно с Орландо Сирола) през 1959 г.
Следващата година влиза в историята с петсетовата си победа над чилиеца Луис Аяла с 3-6, 6-3, 6-4, 4-6, 6-3 — мач, в който чорапите му били пропити от кръв заради разкъсани мехури.
Той губи тежки финали от Мануел Сантана през 1961 и 1964 г., но добавя и трофея на смесени двойки през 1958 г., партнирайки си със Шърли Блумър.
Легенда в Рим и герой на Купа „Дейвис“
Римските фенове го боготворят за титлите му през 1957 и 1961 г., които са част от богатата му колекция от 52 отличия.
Но истинската му митология се създава в Купа „Дейвис“. Между 1954 и 1972 г. Пиетранджели записва рекордните 164 мача, от които печели 120. Италия достига до финалите срещу Австралия през 1960 и 1961 г., и двата проведени на тревни кортове.
След края на активната си кариера, като капитан на отбора, той повежда Корадо Барацути, Паоло Бертолучи, Адриано Паната и Тонино Цугарели към първата титла на Италия в Купа „Дейвис“ през 1976 г., в драматичен финал срещу Чили в Сантяго.
От Тунис до върха на световния тенис
Пиетранджели е роден в Тунис. По време на съюзническата окупация на Тунис (1942–43) баща му Джулио — аматьор тенисист — е интерниран. Именно в лагера малкият Никола за първи път се докосва до тениса, преди семейството да се премести в Рим. Там той става част от младежкия отбор на футболния Лацио.
Едва на 19-годишна възраст Пиетранджели се отдава изцяло на тениса. Първото му участие на Откритото първенство на Италия е през 1952 г., а на „Уимбълдън“ се състезава цели 19 пъти, достигайки полуфиналите през 1960 г. (загуба от Род Лейвър) — едната от двете години, в които достига №3 в света.
Почести и наследство
През 1986 г. Пиетранджели е въведен в Международната тенис зала на славата, а 20 години по-късно вторият по големина корт във Форо Италика е кръстен на негово име. В автобиографията си „Se piove rimandiamo“ („Ако вали, отлагаме“) той пише, че желае погребението му да бъде проведено именно там — на стадиона „Пиетранджели“, с капацитет 3000 места.
Личният живот
Легендата има трима синове — Марко, Джорджо (който почина на 59-годишна възраст на 4 юли 2025 г.) и Филипо — от 15-годишния си брак със Сузана Артеро. Дълги години е в партньорство и с популярната телевизионна водеща Лича Колò.
През последните месеци Пиетранджели се бореше със сериозни здравословни проблеми, включително усложнения след фрактура на тазобедрената става през декември 2024 г.
Чуй новините
Подкаст
