Важни европейски правила за събиране на електронни доказателства влязоха в сила този месец, България обаче все още не е готова за тях. Как новите инструменти съкращават от месеци до дни, а при спешни случаи и до часове, времето за получаване на данни от технологичните компании. И защо страната ни не може да използва пълноценно новия механизъм?
120 дни – това е максималният срок досега, в който може да се изпълни една европейска заповед за разследване, която включва и събирането на електронни доказателства.
Дигиталната следа често е ключът към едно разследване. Но докато престъпниците могат да действат онлайн за секунди, институциите понякога чакат месеци, за да получат необходимите данни.
От ключово значение могат да бъдат данни за самоличността на лица, използвали определени IP адреси, съдържание на електронна кореспонденция и информация за достъп до компютри и други устройства.
Ивайло Илиев – представител на България в "Евроюст": „Този пакет за електронни доказателства на ЕС е гигантска крачка напред, което ни дава възможност да събираме доказателства почти веднага, след като е извършено престъплението. И то доказателства не само за киберпрестъпления, защото в днешно време всякакви престъпления, дори най-конвенционални, могат да оставят следи в интернет пространството.“
Новият европейски регламент въвежда два основни инструмента – европейска заповед за запазване и заповед за предоставяне на електронни доказателства. Така срокът за получаване на данни е драстично намален – до 10 дни, а при спешност може да падне до 8 часа.
Ивайло Илиев – представител на България в "Евроюст": „Всеки доставчик на електронни услуги, който предлага такива на територията на ЕС, трябва да има представителство в поне една държава членка. Именно на това представителство ще бъдат отправяни директно заповедите.“
От ЕК заявиха за БНТ, че над половината от наказателните производства в ЕС включват трансгранични искания за предоставяне на данни – от текстови съобщения и имейли до информация, съхранявана от различни платформи.
ЕК: „Прилагането на Регламента за електронните доказателства е важна стъпка напред в борбата с престъпността в цифровата ера и осигуряването на пространство на свобода, сигурност и правосъдие в ЕС.“
При отказ на доставчик да изпълни изискванията следват санкции.
Емил Радев – зам.-председател на Комисията по правни въпроси в ЕК: „Санкциите са много големи. Стигат до 2% от световния оборот на дадената компания. Говорим за сигурността на 500 милиона европейски граждани.“
Оказва се обаче, че България все още не е готова. Не е ясно кои органи ще имат правомощия да издават европейските заповеди, както и кои институции ще разглеждат възражения от страна на доставчиците. Заради забавянето Европейската комисия е започнала наказателна процедура.
Ивайло Илиев – представител на България в "Евроюст": „Освен това държавата трябва да осигури свързаността с електронизираната електронна система, по която ще се изпращат заповедите.“
Емил Радев – зам.-председател на Комисията по правни въпроси в ЕК: „Нужни са законодателни промени. Колкото по-бързо България ги направи, толкова по-бързо ще може да се възползваме от този много ефективен механизъм за събиране на доказателства. Надявам се до Нова година да имаме резултати.“
Междувременно регистрацията на представителства на големите технологични компании в Европейския съюз вече е започнала. Значителен брой се регистрират в Ирландия.
Чуй новините
Подкаст
