Очертанията на войната: Дронове срещу Русия

Войната се връща у дома

Изминалата седмица поднесе няколко малки, привидно несвързани събитийца, новини и даже инциденти. Но по-задълбоченият им анализ неусетно ги свързва и изненадващо под тях започна да прозира една по-голяма картина. В Украйна руските загуби преминаха още една психологическа граница (150 000), Бахмут все още е в украински ръце, войските на агресора атакуват навсякъде, но реално не напредват никъде, за сметка на това украински дронове си летят надлъж и нашир над цяла западна Русия, антимосковски руски националисти извършиха рейд на територията на РФ, един от най-личните генерали на Кремъл бе уличен в гей връзка, разследващи журналисти разкриха с какъв шокиращ по всички показатели имот се е сдобила фаворитката Кабаева, водещи световни медии заговориха за „снаряден глад“ в световен мащаб, а нашия Костенец частично ще се опита да го задоволи. Там неотдавна бе възобновено производството на 122-мм от съветски тип, чийто основен потребител по всичко личи ще бъде ЗСУ (въоръжените сили на Украйна). След като филтрирах гореизброеното и наредих собствения си пъзел стана очевиден изводът, който ще бъде и лайтмотив на днешния ми анализ – ВОЙНАТА СЕ ВРЪЩА У ДОМА, В РУСИЯ.

Дронова тревожност и безпилотно настояще

Във вторник, 28 февруари, се случи нещо, което е без аналог в най-новата история на Русия – страната бе подложена на добре координиран въздушен удар от няколко направления, на който прословутото руско ПВО, от което вече сигурно и гаргите не се плашат, не можа да отговори. Броят на украинските дронове реално бе много малък, щетите не бяха големи, но предизвикаха такава паника в цялата страна, че обикновеният руснак вече ще се оглежда нагоре всеки път когато излиза от вкъщи. Руските официални медии се опитаха да замажат ситуацията, украинците официално отрекоха да имат нещо общо, заявявайки че по принцип не провеждат атаки по територии на други държави. Но по-скоро трябва да приемем, че по време на война, лъжата също е оръжие.

Анализите на случилото както винаги бяха разнопосочни и противоречиви, а аз за себе си стигнах до изненадващо, но най-вече успокояващо заключение. Но него оставям за края.

Как можем да обясним „украинската“ дронова атака? Най-вероятно тя беше много неща – и тестване на реакцията на руското ПВО, и изпробване на радиуса на действие на собствените модели, и предизвикване на паника сред руското общество, и нанасяне на някакви щети на военната инфраструктура в дълбокия тил на РФ. Забележителен е и секторът на атаката – от Санкт-Петербург на север до Крим на юг.

Освен от медиите, никаква друга информация не успя да пробие и за това отговорите на много въпроси ще трябва да изчакат. Например, колко бяха общо дроновете? Какви модели бяха използвани? Или пък с какво бяха въоръжени? И колко от тях бяха реално свалени от руската ПВО? И най-вече - какви бяха крайните им цели?

За момента е известно със сигурност, че е улучен нефтопреработващ завод в Туапсе (на брега на Черно море) и военното летище в Ейск (срещу Крим). Безпилотният апарат появил се в района на Санк-Петербург, пък, предизвика паника, затваряне на основното летище на мегаполиса и съответната отмяна на полети. Дрон бе намерен паднал и на километри от югоизточното московското предградие Коломна. Най-изненадващата находка обаче за заявена в приграничния Белгород, където безпилотен летателен апарат подобен на този открит при Коломна, се вмъкнал директно през прозореца на спалнята на местно семейство и направо „полегнал“ на кревата.

Как обаче украинците успяха да измамят противника и за пореден път да използват пролуките в руското ПВО? Откъслечните парчета информация попадащи оттук-оттам в информационните потоци помагат да се направят някои изводи.

Първо, става въпрос за поне три модела дронове украинско и съветско производство, т.е. не се използват чуждестранни модели, включително за да не се усложняват отношенията с партньорите на Киев. Никой от съюзниците на Зеленски не би желал да бъде обвинен от Москва, че участва в атаки по нейна територия.

Второ, изработването на маршрутите на полетите, както и определянето на главните цели си е изцяло вътрешна работа на ЗСУ, защото когато информацията за ударите по руските обекти заля медиите, от Вашингтон побързаха да се застраховат, заявявайки че не предоставят на Украйна разузнавателна информация, която засяга неща извън нейната територия.

Трето, винаги трябва да се отчита, че Украйна традиционно е водеща сила в авиационните разработки и производства. С други думи, най-вероятно това ще е само началото, сега се тестват и напасват много детайли, както технически, така и тактически, и тепърва ще станем свидетели на доста по-успешни атаки дълбоко в територията на РФ. Те едва ли ще бъдат ежедневни, но с голяма доза сигурност може да се твърди, че ще бъдат циклични, болезнени за руснаците и успешни за украинците. За разлика от агресора, обаче, ЗСУ ще се въздържат от удари по обекти с чисто гражданско предназначение.

Провалът на руското ПВО може да се счита за предизвестен и предопределен. Преди всичко, трябва да се отчита, че в моментното си състояние руската противовъздушна отбрана представлява леко подобрена версия на съветската, такава каквато е представлявала през 70-те години на миналия век. С други думи, в основата си тя все още е ориентирана предимно на борба с високопрелитащи самолети, а не с нисколетящи безпилотни апарати. Като добавим към това и недостатъчния брой зенитно-ракетни установки и радарни станции, да не говорим за недостатъчния обхват на самите радари, напред излиза една доста мизерна картинка. Явно са налице твърде много „пробойни“ в система, която не би трябвало да позволява както се казва „и пиле да прехвръкне“. Украинците, разбира се, не пропуснаха максимално да се възползват от тях, настройвайки дроновете си да летят много ниско над земята (30 - 35 м) за да останат максимално неоткриваеми за радарите. Освен това ги изпращаха в едно направление едновременно няколко модела, за да могат да объркат руските средства за радио-електронна борба. И може да се каже, че успяха.

Около нова година Путин бе заявил, че Русия произвежда повече противовъздушни системи от всички други основни военни сили в света взети заедно. На този фон, това което се случи в руското небе тази седмица се възприе от поданиците му като позор и падение. Логично, реакцията в руските пропагандни медии и социалните мрежи не закъсня. Няма смисъл да ви описвам в детайли истерията на телевизионерите, нито призивите за мъст на Z-патриотите. Предполагам, че репертоарът им отдавна е ясен. По-интересна за мен, обаче, бе реакцията на т.нар. експерти. Двама генерали, депутати от Думата, например, откровено си признаха, че Русия не е в състояние да произведе достатъчно зенитни комплекси, с които да прикрие всички важни обекти в страната (мостове, жп гари, електроцентрали, ключови предприятия, комуникационни центрове и т.н.). Също така не отрекоха и друг известен факт – че държавната граница е прекалено дълга и „все някои от някъде може да се промъкне“. Най-шокираща бе, обаче, препоръката на единия от тях – корпорациите-собственици на по-големите предприятия и обекти да отделят по някоя рубла от бюджетите си и сами да намерят начин да си осигурят... ПВО системи. (Т.е. добре известният и у нас сценарий „пари нема – действайте!“) Всичко бях чувал, но да си призная честно – никога не би ми хрумнало, че може да съществува някъде по света частна ПВО.

И сега към важното. Знаете, че периодично в империята на Путин размахват т.нар. ядрена карта. Мине не мине време или самият самодържец, или някои от неговите телевизионните шутове, подхвърля я намек, я даже директна заплаха за ядрен удар. Наслушали сме се на какво ли не – от това как ракета „Сармат“ ще накара Великобритания да изчезне за секунди, до призив да бъде атакуван паркът Йелоустоун, за да се предизвика изригване на вулкана там и той да изпепели САЩ. Това определено вдъхва по малко кураж у руските „диванни войски“ и прочее имперски „патриоти“. Безспорно, действа възбуждащо и енергизиращо на апологетите и привържениците на рашизма и у нас. За съжаление, ядрената риторика също така подтиска и притеснява голям брой абсолютно невинни хора по цял свят и ги превръща в косвени жертви на абсурдните визии на един мегаломаниак. Затова въздушната атака на ЗСУ извършена по-рано през седмицата би трябвало да ни покаже колко безпочвени всъщност са колективните ни страхове за ядрен Армагедон. Някакви си 10 - 20 украински дрона, при това далеч от всякакво техническо съвършенство, нагледно показаха това, което аз и други подозираме отдавна – сегашна Русия е практически незащитена срещу всякакъв въздушен удар отвън. Не просто срещу масиран или само с безпилотни апарати. Срещу абсолютно всякакъв. Запомнете го добре. А без увереност в собствената си защита никой не предприема нападение. Затова са ми, меко казано, доста забавни упорито разпространяваните на родна почва „твърдения“ за това с какви невероятни оръжия била разполагала Русия и как държава притежаваща ядрено оръжие никога не била губила важна за нея война. Това за мен е като да си фен на някакъв отбор, който пуска средно по 12-15 гола на мач, въпреки това да твърдиш, че още утре ще прегази Реал Мадрид без проблеми.

Back to the USSR (или просто обратно в Русия)

Русия още не се бе опомнила от дроновия Пърл Харбър, когато я сполетя нов удар - в четвъртък гръмна новината че „диверсионна група на украинските националисти“ нахлула необезпокоявано на територията на приграничната Брянска област.

Маховикът на истерията в подвластните на Москва медии се развъртя с нова сила. Данните постъпващи от официалната и полуофициалната пропаганда вещаеха Апокалипсис и сякаш пресъздаваха кадри от архивите на Ислямска Държава – отвлечен ученически автобус, взети заложници, заложени експлозиви, взривени водонапорни кули, минирани пътища, обстреляни граждански автомобили, убити шофьори и за капак на всичко – десетгодишен Федя, прострелян от „натовски куршум“, но въпреки всичко успял с последни сили да изведе две седемгодишни момиченца от опасната зона. След това Федя припаднал на операционната маса, но все пак бил спасен от кадърен местен хирург-патриот и сега вече животът му е вън от опасност. Хепиенд. Липсваше само Хари Потър нервно пристъпващ от крак на крак, защото му се ходи по малка нужда, а няма къде.

В класическите холивудски екшъни винаги накрая се появяват и „добрите“, които виждат сметката на лошите и на екрана се изписват финалните надписи. Така беше и този път. „Добрите“ (т.е. руското ФСБ и някакви въоръжени люде с бронетранспортьори) успешно изтласкали „националистите“ отвъд граничната полоса, като за целта се наложило да използват реактивна артилерия (!). Разбира се, не бяха показани никакви трупове на никакви националисти, както и не са назовани имената на горките убити невинни шофьори. Язък само дето се наложило Путин, които в случай че сте забравили е държавен глава на страна официално обявена за спонсор на тероризъм, да отложи важни свои ангажименти, за да заклейми публично „терористите“. Сега очаквам с нетърпение момента, в който малкият Федя ще бъде приет в голямата зала на Кремъл, където малко по-големият от него на ръст руски президент ще му връчи орден.

Разбира се, както често се случва, веднага се намериха непатриотични скептични руски журналисти, които нагазиха дълбоко в апокалиптичната мъгла, издириха Федя (който се оказа жив и здрав и без драскотина), както и едно от момиченцата (което се оказа осемгодишно). Разбира се, имаше и няколко телефонни разговора с възвърнали присъствие на духа местни бабички, които протекоха съгласно добре познатата формула „една жена каза“, от които стана ясно, че всъщност нищо не е ясно.

Интригата допълнително се заплете след като „терористите“, противно на всички канони на жанра, разкриха самоличността и най-вече намеренията си още в хода на първо действие. Оказа се, че въобще не са никакви украинци ами чиста проба руснаци, при това бивши или настоящи руски граждани. Представиха се като „Руски доброволчески корпус“ и завиха, че се били престрашили на този акт с цел да събудят руския народ за съпротива срещу Путин. Както се и очакваше, отрекоха за всякакво насилие, като единствено признаха за престрелка с руски униформени. Което, като се замисли човек, звучи напълно логично, защото едва ли биха тръгнали първо убиват някакви бабички и всякакви там Феди с придружаващите ги момиченца, а след това да си показват лицата на публиката. За капак на всичко се оказа, че учениците в този район отдавна са преминали на онлайн обучение заради близостта със зоната на бойните действия.

Остана само да изясним мотивите на протагонистите и ролята на украинците – дали тя е поддържаща на нашепващия древногръцки хор или просто като публика.

Руският доброволчески корпус е създаден през миналата година, но това е първото му излизане „на светло“. Въпреки внушителното му название, реалната му численост е около 50-ина души, т.е. не по-голям от рота. Заедно с друга мистична организация, легион „Свобода на Русия“ (за който към момента не са намерени неопровержими доказателства, че въобще реално съществува извън медиите), той принадлежи към т.нар. руска въоръжена опозиция. (От тук следва, че има и невъоръжена, но за нея – по долу). Тук спирам с формалната част. Сега следва малко неформална информация.

Ръководител на „корпуса“ е някой си Денис Никитин, който има репутацията на футболен хулиган, инициатор на побоища на международни мачове и организатор на нелегални ММА двубои. Негови бойни другари в момента са предимно руснаци емигрирали в различни европейски страни, но вероятно има представители и на руската диаспора в Украйна. Формално е част от Интернационалния легион на Териториалната отбрана на Украйна, заедно с действително доказали се в бой (и най-вече многобройни) части на антируски настроени чеченци, грузинци, кримски татари и белоруси. Вероятно някои от съратниците на Никитин, вече имат боен опит, но това едва ли може да се каже за „корпуса“ като цяло.

По интересен е въпросът с идеологията, която Никитин и другарите му изповядват и най-вече дали наистина имат такава. Доколкото е известно, те се асоциират с т.нар. „бяла идея“ промотирана от руските белоемигранти между двете войни, което честно казано си е чиста проба фашизъм. През есента имах възможност да слушам доста дълго интервю на известния противник на Путин Марк Солонин с водещ член на руската въоръжена опозиция (дали не беше самият Никитин?) след което направо настръхнах. От записа се носеше увереност, че бъдещето на Русия принадлежи на „класическото християнско семейство“, а интервюираният не пропусна да уточни, че няма нищо против гейовете, мюсюлманите и т.н. стига да не решат да провеждат съответната „пропаганда“ на „техните си култури“. От тогава насам имам усещането, че ако някой от въпросните „въоръжени опозиционери“ все пак по някаква случайност успее да застане начело на бъдеща Русия, то Путин най-вероятно ще ни се стори миролюбив като Ганди.

Снимки: БГНЕС

Напълно логично към момента няма официален алианс между „въоръжените“ опозиционери и доста по-кроткото либерално крило (т.нар. Антивоеннен комитет на Русия), чийто най-видни представители са бившият олигарх Ходорковски и бившият световен шампион по шах Гари Каспаров. Миналото лято двете крила се срещнаха във Вилнюс, подушиха се и се разделиха без да подпишат обща декларация. Едва ли някога това ще стане факт, просто двете фракции са твърде различни породи, за да бъдат впрегнати в обща шейна. Ако трябва да бъда честен, в момента не виждам никаква солидна опозиционна фигура, която би могла да засенчи Алексей Навални. И Каспаров, и Ходорковски са перфектни джентълмени, които чудесно се вписват западното общество, но са твърде изтънчени и възпитани за вкуса на обикновения руснак. Тези от въоръжената опозиция, пък са поредните мегаломаниаци мечтаещи за власт. Именно така би трябвало да се тълкува и рейда на „корпуса“ в Брянска област. Като заявка за власт. Никитин се появи с четата си и пожела да бъде чут. Както и че не гори от особено желание да се жертва иначе щеше да е в окопите край Бахмут.

Къде са в цялата тази история украинците? В момента, в който гръмна вестта за рейда, от Киев побързаха да се дистанцират и завиха буквално, че нямат нищо общо с него, защото това си било "вътрешно руска работа". Ясно е обаче, че в случая става въпрос за бойно подразделение, което, поне на хартия, е на пряко подчинение на ЗСУ. Т.е. ако това си е било някаква самостоятелна акция на Никитин, то той би трябвало да бъде наказан. Във всички други случаи това би се санкционирало от някакъв вишестоящ щаб. Ясно е, че Никитин и отрядът му никога няма да се доберат до трона в Кремъл, колкото и да си мечтаят за това. В цялата тази игра между големите на тях им е отредена ролята на „полезните“ идиоти. А когато престанат да бъдат „полезни“ от Киев просто ще се отърват от тях. А по време на война „отърваване“ е много условно и разтегливо понятие, за да се възприема еднозначно.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube