Олимпиада по време на пандемия е трудна мисия. В Китай - страната, от която тръгна заразата преди 2 години - никой не си и помисля да не спазва мерките - разказват специалните ни пратеници Стефан Георгиев и Николай Балкански.
Мерки. Дума, която в последните две години, се използва почти ежедневно в речника на всеки. Тълкувани по различен начин, мерките предизвикаха протести, одобрение, негодувание, спорове. Но за разлика от много други държави - в Китай, и в частност в Пекин, ковид сигурността изобщо не е способна да раздели обществото.
Формулирано накратко - всички спазват всички мерки.
Шофьорите на лицензираните за Олимпийските игри таксита почистват регулярно своите автомобили и вероятно прекарват повече време с парцал в ръка около колата, отколкото зад волана. В хотелите и ресторантите е напълно немислимо да видите служител без маска и шлем, а в повечето случаи и с одежди, които целят изцяло да елиминират всяка миниатюрна възможност за разпространение на заразата.
В обществения транспорт, предназначен за журналисти и гости на Олимпийските игри, маските са напълно задължителни, дори по време на телевизионни изяви е забранено на представители на медиите да своеволничат. Самите автобуси се хигиенизират непрестанно. И споменавайки хигиената - тя е цел номер 1 на домакините и прави впечатление на всички, не само на нас.
Пекин в момента е най-сигурното място на света, ако говорим за ковид, твърдят много от организаторите. Всички, ангажирани с Игрите, живеят в един огромен балон, който не може да бъде напускан, така че вирусът да не може да бъде предаден на местните. За някои досадно, за други - прекалено, за трети - излишно, за четвърти - непознато. В Китай мерките са в сила и не се тълкуват двуяко.