Отбелязваме международния ден на хората с епилепсия

Повод да зададем въпроса какво се прави за близо 80 000 българи с диагноза "епилепсия", 1/3 от които са деца. В България има един единствен специализиран център за хора с тази диагноза. Той стига за 25 души. Грижата за хилядите останали пада изцяло на родителите.

"Аз съм лекар по професия. Спрях да работя, защото нямаше кой да се грижи. Биляна отключи епилепсията на 3-годишна възраст. Постепенно започна да забравя думи и за около два месеца тя спря да говори", казва Мариана Бончевска.

Разказваме в минута една 30-годишна история. Минутата няма да стигне да се опишат всички опити на майката и дъщерята да заживеят по-нормално.

"Има дефицит на лекарствата", споделя Мариана.

Няма място, което да приеме децата, ако родителите са болни от COVID-19 например. Някакво спасение през деня намират в този център - единственият, в който служителите са обучени да се грижат за Биляна.

"Само като се каже, че тръгваме за центъра, тя просто веднага скача. Тук има различни занимания, като музикотерапия, арт-терапия. Наистина персоналът е обучен да се грижи за тях", заяви Мариана.

Държавата казва, че осигурява парите, но всичко останало е оставено на общините. А административните процедури са дълги: за да бъде този център факт - е трябвало да минат близо 20 години.

"Всяка една от общините чрез интегрираните си планове решава каква палитра от социални услуги да предостави. Така че насърчаваме общините и организациите в тази посока", заяви Адриана Стоименова, заместник-министър на труда и социалната политика.

Пътят е дълъг - минава през 2 агенции, 2 министерства и много бюрокрация. Желанието на общините е оскъдно или почти го няма. А тук, където са успели, законът поставя ограничение. Центърът могат да посещават само младежи до 35 години. След още 4 Биляна няма да се брои за младеж. И опитите за по-нормален живот ще започнат отначало.