Паметникът "Шипка" - монументът, който можеше да остане недовършен

"Паметникът е така направен, че да издържи векове", казват историците.

"Паметникът е така правен, че било цяла лудост да се наемат да го строят", подсказва архивът.

Това е една от най-непосилните задачи в строителството. Бригадите, които се подмамвали да започнат паметника, заради доброто възнаграждение, след няколко седмици работа на върха, връщали парите и се отказвали. Защото разбирали, че паметникът "Шипка" е нещо като мисия невъзможна: строеж на над 30-метрова постройка на студ, извозване на материали с каруци без направен път до върха, нощуване в землянки, които бурите на върха често събаряли.

Чия е идеята?

Архитект Атанас Донков - човекът, за когото историята е лаконична. Заравяме нос в Държавния архив в Габрово и там откриваме снимки от детството му, от годините, в които е студент в Института по изящни изкуства в Рим, и от времето след построяването на паметника.

Арх. Атанас Донков (вляво) със семейството си.

Това е дипломата му от Института по изящни изкуства в Рим. След като я получава, арх. Донков се връща в България без да има колебания дали да работи в и за отечеството си.

От идеята, през компромисите до последния сложен камък

Архитект Донков оставя строежа в ръцете на архитект Генчо Скордев. Минават 4 години, в които работниците се борят с времето, а на архитекта се налага да направи компромиси от първоначалната си идея.

• Планът бил мястото за строеж на паметника да бъде вр. Орлово гнездо, тъй като именно там се водили най-тежките сражения. Мястото, обаче се оказало твърде тясно за мащаба на паметника и затова строежът е започнал на вр. Свети Никола.
• Идеята лъвът да стои върху паметника също отпада заради опасенията, че има риск да падне.
• Желанието на архитекта паметникът да бъде от мрамор отстъпва пред единствената тогава възможност - да се направи от доломит.

Историите разказват, че времето на строителната площадка било толкова лошо, че работниците се крили в землянки, магаретата изяждали чертежите, а мечките изяждали магаретата.

И все пак ето някои от оцелелите чертежи:

"Омръзна ми вече"

Да, това са думите на архитект Скордев, след като поредната бригада с работници бяга от строителната площадка. Държавният архив в Габрово предостави на БНТ писмата, които архитектът на терен изпраща до арх. Донков.

"Бай Петро е горе, аз не съм доволен от него, почти нищо не е направил през цялата зима."

"Скоро не съм ти писал. Паметникът върви много мудно. (...) От 1.07 до днес почти нищо не е изработено: само куфража до първата плоча. До кога ще продължава така не зная. През миналия месец камъните не достигнаха, нямаше нито достатъчно камънари, нито превозът бе задоволителен."

"...работата по постройката на паметника се засили, но силните ветрове и дъждове попречиха твърде много, понеже новите работници след като поработят 1-3 дена, уплашат се от лошото време и напускат работата."

"И този месец не можаха да се задържат работници. Повече от 20 души са идвали, поработвали 1-2 дена и си отивали."

"Добре е и ти да дойдеш сега, та да се изяснят всички работи. Мене ме оставихте сам-самичък, омръзна ми вече, ако Дончев и Славов бяха тук, друго щеше да бъде."

"Днес времето е лошо. (...) Тази сутрин на "Св. Никола" е имало силна буря, която съборила землянките на работниците, отнесла част от ламарините от покривите..."

Етап по етап - отказ след отказ

Идва момент, в който поредната бригада със строители си тръгва. Паметникът остава наполовина издигнат, а кандидатите да го довършат са нула.

Пеньо Бомбето - строителят, който слага последния камък на паметника

Една среща преобръща безнадеждната ситуация в пореден, но този път успешен опит.

Опълченецът Тодор Киров се среща на връх Орлово гнездо със строителния предприемач Пеньо Бомбето. На колене, плачейки и молейки го да довърши паметника, Тодор Киров успява да убеди строителя да опита.

*Всички снимки и документи са предоставени на Българската национална телевизия от Държавен архив - Габрово.