Парите за наука - пред провал ли са ключови проекти в сектора заради липса на финансиране?

Орязване на парите за наука. За това сигнализират от Института по астрономия. Първата радиоастрономическа наблюдателна инфраструктура в България е предвидена да се финансира от държавата по Националната пътна карта за научна инфраструктура. В края на миналия месец обаче става ясно, че парите по проекта за 2024 г. са пренасочени и няма да бъдат усвоени. Проектите са международни, като са развивани от консорциуми от университети и научни институти. От Института по астрономия вече са поели ангажименти и сключили договори.

Първоначално държавата е поела строг ангажимент за финансиране на тези международни научни проекти. Сега обаче се стига до напрежение, след като миналия месец средствата предвидени за проектите биват пренасочени към земеделския сектор. Става въпрос за 40 милиона лева. Най-потърпевш е проектът LOFAR-BG, който работи за създаване на първата радиоастрономическа наблюдателна инфраструктура у нас.

"Ние работим по този проект повече от 5 години. Той е един от обектите от Националната пътна карта за научна инфраструктура у нас. Целта му е да създадем първият професионален радио телескоп на високо научно ниво. Парите обаче са орязани, макар да имаме поети ангажименти за около 5 милиона лева. Ангажименти конкретно по създаване и доставяне на хардуера с целта да създадем станцията и да я инсталираме следващата година. Сега вървят разговори с колегите ни от Нидерландия, но не знам какво ще се случи", обясни астрономът доц. Камен Козарев, който е координатор на проекта.

Проектът е международен, като по него България си партнира с още 5 държави – Нидерландия, Полша, Германия, Франция Латвия и Ирландия.

„Телескопът е една европейска мрежа и всички тези наблюдателни станции в много ниски радиочестоти могат да се наблюдава Вселената заедно с изключително голяма точност и разделителна способност. Това е първата подобна обсерватория в Югоизточна Европа", обясни още доц. Козарев.