Първият препис на "История славянобългарска" и още 25 преписа в Националната библиотека

Първият котленски препис на "История славянобългарска" на Софроний Врачански и още 25 преписа могат да бъдат видени в специална изложба на Националната библиотека. С тази книжовна съкровищница библиотеката отбелязва три важни повода - деня на техните патрони Св. Св. Кирил и Методий, техния професионален празник и 300 години от рождението на отец Паисий Хилендарски. А историците отбелязват още по-дълбока връзка - светият отец е първият, който пише българска история и бележи началото на културния ни живот с делото на Светите братя.

Първият препис на "История славянобългарска" - изписан и подвързан от йерей Стойко Владиславов, останал в историята като Софроний Врачански. Преписът е отворен на най-важната глава - началото на българската духовна история, която започва с делото на светите братя.

Паисий Хилендарски е първият български книжовник, който в светски текст вмества глава и част за Кирил и Методий и тяхното значение за българския народ, обяснява д-р Бояна Минчева - ръководител на отдел "Ръкописи и старопечатни книги" в Националната библиотека.

И както е посочил Паисий, така е и до днес. А преписите показват огромното влияние, което има малката му книжчица. Въпреки че печатното слово вече съществува, историята дълго се преписва на ръка.

До края на 19-и век се създават ръкописи по принципите на ръкописната традиция, не само като архивни материали, но и изработени като ръкопис, казва доц. Елена Узунова - отдел "Ръкописи и старопечатни книги" в Националната библиотека.

Чрез ръкописите словата на Паисий минават през сърцето и после през ума. Докоснали, но и оформили големите ни книжовници. И не само Софроний. Бил е на 16 години, когато Петко Славейков решава да направи първия си препис, после и втори.

Тези двете книги са много важни, тъй като той до тогава е имал желание да става монах, да се отдаде на духовна кариера, но казва след като направих тези преписи Паисиевата история разсея калугерската мъгла от моя младежки мозък и аз реших да се отдам на светско образование и на попрището на учителя, казва проф. Вера Бонева - историк.

Още в началото на 19-и век Историята започва да се преписва не само от свещеници и монаси, а и от учители и ученици и дори представители на т.нар. трето съсловие, казва проф. Маргарет Димитрова - Факултет по славянски филологии, СУ.

От всичките 50 съхранени преписа на историята, 26 са в Националната библиотека, където се пазят като светини.