Пътни знаци правят най-критичните участъци на АМ "Хемус" още по-рискови?

Едни от най-критичните места на автомагистрала "Хемус", тези пред всеки тунел, се оказват още по-критични, заради опасни пътни знаци. Те представляват опит за въвеждане на модерните системи за управление на движението, но са направени извън всякакви стандарти и са по-скоро рискови.

• До юни догодина: Затварят за ремонт тунелите "Топли дол" и "Правешки ханове" на АМ "Хемус" в посока Варна

Като най-критично, това би трябвало да е едно от най-добре регулираните места по автомагистралата – преди тунела, когато автомобилите трябва да намалят, когато едната тръба не работи и се налага преустройство знаците и предупрежденията трябва да са видими при всякакви условия – и по тъмно, и в мъгла. Но вместо да е най-добре осигурен, подходът към тунелите, със сигурност този пред Витиня е най-слабото място на Хемус. А знаците вместо да помагат, създават допълнителен риск за шофьорите. Като заслепяване. Достатъчно сериозна причина за проверка. Която стигна до огромни нарушения.

Знакът е сложен ниско и в определено положение на слънцето, наистина може да заслепи шофьора. Заслепяващото устройство пред Витиня се оказва трагичен опит да се въведе модерната в Европа система за управляеми пътни знаци. Или умни системи за управление на движението. Които в нашите условия се превръщат в системи за нанасяне на щети. Всякакви. Следващият светлинен знак разяснява всичко.

Неясно какво устройство е монтирано на критично място на магистралата. Строителят и контролният му орган твърдят, че е управляем пътен знак, което автоматично означава, че трябва да отговаря на куп изисквания, описани в европейски регламент. Ще рече – абсолютно задължителни. И не е нужна особена експертиза, за да се установи жалката имитация.

Сензорите са особено важни, за да засилят светлината през деня и информацията от знака да е видима въпреки слънцето. Съответно да я намалят през нощта, за да не заслепява. Но наличието им би било абсолютно излишно, като се има предвид устройството на основния панел.

"Челният панел е изпаднал на горния знак с ограничение на скоростта – най-обикновено съпротивление, диоди и кабели. Това представлява целия знак. Това е електрониката на целия знак. Ето колко е здрав той. Аз мога да покажа електрониката и кабелите, които влизат в едно обикновено огледало на камион", коментира пътният експерт Диана Русинова.

Производството на управляеми пътни знаци не е шега работа и производителите им трябва да са лицензирани за това. От регистъра на строителното министерство излиза само една българска фирма. Но не тя е произвела странните устройства на "Хемус". Все пак демонстрира нагледно изрично уточнените европейски стандарти за тези пътни знаци, които следва в поръчките си за Германия, Австрия и Унгария

Това само по себе си си заслужава отделно внимание – за това каква информация може да подаде на оператора този знак за състоянието на пътя, видимостта снежната покривка, температурата и т.н. Но тъй като сме километрично далеч от подобна система, се съсредоточаваме на базисните изисквания. Като неговата цялост, устойчивост на климатични условия, размер, материали за изработка и покритие.

Освен в електрониката и функциите, първата и очевидна разлика от устройствата монтирани на Хемус са размерите. Тези тук са значително по-големи, но това е и задължителният стандарт за магистралите.

За да се вижда добре и от всички, знаците би трябвало да са монтирани на рамка над платната. Сложени странично като на Хемус, може да не се видят прикрити зад някой камион или пък да нанесат щета, както е и станало.. Мъглата, силното слънце и тъмната нощ, налагат други задължения наложени от европейския стандарт.

При тези космически разминавания между стандарта и устройствата на Хемус, основният въпрос е кой ги е произвел и кой е допуснал монтирането им. Кореспонденцията с институциите на европейския център за транспортни политики трае повече от година. Данните са доста противоречиви. Монтажът е възложен и приет от АПИ, монтирани са от подизпълнител на държавните "Магистрали" ЕАД, уточнен е някакъв сертификат, представен и одобрен от Агенцията. На "Витиня" се оказва, че има два производителя на неясните устройства, официално декларирани като управляеми пътни знаци. Единият е Конект софт, откриваме го в Благоевград. Той не е в списъка на строителното министерство на лицензираните производители.

В случая с пътните знаци, обаче, системата за оценяване е най-стриктната и маркировката СЕ се дава от нотифициращ орган, изисква се и декларация за постоянство на експлоатационните показатели - изрично уточнено от института по стандартизация. Те не отговарят на стандарт, който е от 2019 година.

Управляемите знаци попадат в обхвата на европейският регламент за строителни продукти, който е в сила още от 2011, а хармонизираният стандарт за производство е дори от 2009. А Конект софт очевидно има опит с тези устройства, срещаме ги пред всеки тунел на Струма. Отново извън всякакъв стандарт както и пред Витиня. Устройства за които Автомагистрали и АПИ казват че струват 10 хиляди лева

БНТ: Колко струва един знак изработването на един знак?

Георги Георгиев - Изработването на един знак, от нашите знаци е по малко от 1500. По малко от 1500.

БНТ: Не сте давали такава оферта?

- Не, не

Според официалната кореспонденция в която се включва и депутатско питане, става ясно, че знаците монтирани през 2017 са на Конет софт, но тези пред тръбата наВитиня по посока Варна са дефектирали, сменени с нови на Конет но и те са подменени с настоящите устройства на гръцка фирма - Одосиманци Кронис. Но и тя не е линензирана за това, гърците сами си признават че не могат да произвеждат управляеми знаци, техните само мигат, цената им 960 евро за малките знаци и хиляда и 200 за големите. Но значителното разминаване в цените не е единственото. приложените документи на гръцката се оказват проблемни. Но още по-проблемни се оказват тези на Конет.

Декларацията е представена едва през 2022 година, когато започват и въпросите към институциите за монтираните знаци. Лошото е, че тези неверни документи са изпратени и към прокуратурата, която при проверката си не открива нарушения. Въпреки че те на пътя са доста очевидни. И далеч не свършват само с управляемите знаци. Нито един от другите знаците пред тунела не отговаря нито на инженерния проект, нито на националните и европейски изисквания. Или са поставени след указаното място, или са поставени паянтово, или са ръждясали или не отразяват светлината и са невидими. Сега топката отново е в прокуратурата и АПИ. Но на въпросите ни, АПИ продължават да твърдят, че знаците отговарят на стандартите, сертификацията е доброволна и ангажимент на производителя. Въпреки изяснения вече казус от института по стандартизация за обратното. И обещанието на Агенцията, че предстои скоро да се монтират нови управляеми знаци, не звучи особено оптимистично.

Гледайте още в рубриката "След новините"