Подсъдимите за смъртта на Чората са признати за виновни

от БНТ
18:52, 05.03.2021
Чете се за: 08:02 мин.
У нас
подсъдимите смъртта чората признати виновни
Снимка: Архив/БГНЕС
Слушай новината

Върховният касационен съд признава подсъдимите по делото за смъртта на Ангел Димитров-Чората за виновни в извършването на непредпазливо убийство.

Поради изтеклата давност за наказателно преследване обаче, не ги наказва. Това се става ясно от прессъобщение на ВКС.

Ангел Димитров-Чората почина по време на арест в Благоевград на 10 ноември 2005 г.

Ето целия текст на решението на ВКС:

С Решение № 29/05.03.2021 г. по наказателно дело № 1202/2019 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя решението по в.н.о.х.д. № 26/2016 г. на Военно-апелативния съд в частта относно прекратяването на наказателното производство поради изтекла давност за престъплението по чл. 122, ал. 1 от НК, в извършването на което подсъдимите Мирослав Писов, Иво Иванов, Борис Механджийски, Георги Калинков и Янко Граховски са признати за виновни, както и в частта относно направените разноски по делото. На основание чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК съдебният състав на ВКС прилага закона за давността и не наказва подсъдимите за престъплението по чл. 122, ал. 1 от НК. Съдът ги осъжда да заплатят направените разноски пред въззивната инстанция в размер на по 1501,57 лв. за всеки един от тях поотделно, както и направените разноски пред ВКС в размер на по 1898 лв. за всеки един от тях поотделно. Върховните съдии потвърждават въззивното решение в останалата му част. Решението не може да се обжалва.

Тричленният състав на ВКС приема, че петимата подсъдими са извършили непредпазливо убийство по чл. 122, ал. 1 от Наказателния кодекс чрез бездействие. То се е изразило в това, че след поставяне на белезниците на Ангел Димитров и полагането му на земята и след като той многократно е викал, че се задушава, не са предприели необходимите действия за опазване на живота му. Нарушен е общият принцип за дължимата грижа, категорични са върховните съдии. Те приемат, че за извършеното престъпление е изтекла давността за наказателно преследване, поради което подсъдимите са признати от съда за виновни, но не са наказани.

В мотивите се казва, че след като подсъдимите са възприели виковете на пострадалия, недвусмислено насочващи към затруднение в дишането, което състояние принципно е животозастрашаващо, са били длъжни, изхождайки от общовалидното правило за полагане на дължимата грижа, да вземат всички предпазни мерки, така че да попречат на настъпването на общественоопасния резултат – смъртта на пострадалия – например да го обърнат по гръб или настрани, да го изправят и дори да му свалят белезниците. Всеки един от тях е могъл да стори това, доколкото не е имало причини от обективен характер, които да са им попречили. Именно поради тяхното противоправно бездействие е настъпил общественоопасният резултат.

Подсъдимите са имали реална възможност да попречат на настъпването на смъртта, тъй като видно от устните разяснения на вещите лица от арбитражната експертиза пред Военно-апелативния съд, ако в първия стадий и до средата на втория стадий от асфиктичния процес на пострадалия е била дадена възможност да продиша, е било възможно смъртта да не настъпи. Изложените съображения обосновават и пряката причинно-следствена връзка между тяхното престъпно бездействие и съставомерния резултат.

Тричленният състав на ВКС подчертава, че наказателната отговорност като правна последица се свързва само с онова противоправно бездействие, което е извършено виновно. Съдът приема, че от субективна страна деянието е извършено при втората форма на непредпазливостта – небрежност. Характерно за небрежността е липсата на конкретна представа у дееца относно възможното настъпване на общественоопасните последици, като за него обаче е било възможно да предвиди тези последици – бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Съдебният състав на ВКС приема, че подсъдимите не са предвиждали настъпването на общественоопасните последици, те обаче са могли и са били длъжни да ги предвидят. „От една страна, това е така, тъй като пострадалият многократно, в хода на целия процес по задържането му, чрез виковете си е сигнализирал за проблем с дишането, който с оглед на естеството си, в нито една ситуация не бива да бъде подценяван. Подсъдимите не са проявили дължимата грижа и внимание в такава голяма степен, че са пренебрегнали очевидното за всеки друг в същата ситуация. Те са чули виковете на пострадалия Димитров за това, че не може да диша и са възприели особеностите на неговата фигура, а именно наднорменото тегло, т. е. те обективно са могли да възприемат със съзнанието си всички факти и обстоятелства, необходими за предвиждане на съставомерните последици, а и реално са разполагали с необходимото време (Димитров е повтарял, че не може да диша още от началото на задържането му) за протичане на онези мисловни процеси, които да доведат до предвиждане на резултата и до възможност за избор на своето поведение. Ето защо, при подсъдимите е била налице обективна възможност за предвиждане на общественоопасните последици“, пише в решението. Тричленният състав на ВКС подчертава, че подсъдимите са полицейски служители, специално обучени в провеждането на полицейски акции по задържане на лица, преминали инструктаж относно правилата за безопасност при извършване на задържане. Според върховните съдии подсъдимите са действали в условията на независимо съпричиняване на резултата. Всеки един от петимата е възприел виковете на пострадалия, че се задушава, както и неговото телосложение, поради което е могъл и е бил длъжен да предвиди, че след поставянето му на земята по корем и с белезници на ръцете отзад, е възможно да настъпи смърт, ако не вземе мерки за опазване живота му.

В съдебното решение се казва още, че изтекла погасителна давност по отношение на вземането на гражданските ищци не е налице. Максималните суми, до които биха могли да се уважат гражданските претенции, са 80 000 лв. за Райчо Д. и по 30 000 лв. за Анита В., Адриана Д. и за Райчо Д., тъй като с първата осъдителна присъда гражданските искове са били уважени до посочените суми, като срещу присъдата не са били подадени жалби от гражданските ищци. Върховните съдии посочват, че Военно-апелативният съд е отчел всички обстоятелства, значими за определяне размера на обезвредата за неимуществените вреди на наследниците на починалия Ангел Димитров – неговия син, майка, баща и жената, с която той е живял на съпружески начала. „Доколкото петимата подсъдими са признати за виновни в извършване на престъпление по чл. 122, ал. 1 от НК при независимо съпричиняване, законосъобразно Военно-апелативният съд е осъдил всеки един от тях, солидарно с гражданския ответник, да заплати съответната част от присъдените обезщетения на гражданските ищци“ – пише в решението на ВКС.

Свали приложението BNТ News
Свали приложението BNТ News
Топ 24
Най-четени
Всички сгради с паспорт до 2022 г. Ще трябва ли да плащаме?
Всички сгради с паспорт до 2022 г. Ще трябва ли да плащаме?
Над 41 000 души се записаха електронно за ваксинация до 17 ч. днес
Над 41 000 души се записаха електронно за ваксинация до 17 ч. днес