Тазгодишната октомврийска пауза за мачове на националните отбори е последна по рода си.
Футболният календар! Натоварен до немислими допреди години граници. Отборите играят по 2 пъти седмично, когато сезонът приключи се организират турнета в далечния изток или примамливия далечен запад, където се провеждат още няколко безсмислени контроли, радващи окото на местния зрител, робуващ с охота на комерсиалните величия от Европа. На всеки две години през лятото има европейско или световно първенство, а от това лято вече си имаме и клубен Мондиал, който включва към днешна дата „само“ 32 отбора. Разбира се – през годината имаме и 5 паузи за националните отбори – през март, юни, септември, октомври и ноември – когато държавите играят квалификации, приятелски срещи или се впускат в поредното издание на все още градящия репутацията си турнир Лига на Нациите. През 2026 обаче ще настъпи промяна в програмата за националните отбори през есента, когато прозорците за тези срещи ще бъдат намалени от три на два. С други думи – тазгодишната октомврийска пауза е последна по рода си.
Да разясня: ФИФА реши да промени календара за националните тимове за периода 2026 – 2030. Септемврийската и октомврийската пауза се обединяват в една. Ако в момента имаме почивка, в която гледаме националите си в първата седмица на септември и във втората пълна седмица на октомври, от догодина това вече няма да е по този начин. Националните отбори няма да играят 2 пъти по 2 мача, а веднъж – 4. Ще се събират в края на септември и в рамките на 20 дни – до около 10 октомври ще играят 4 срещи от различни турнири. Корекцията означава, че във вътрешните първенства ще има по триседмична пауза около шестия-седмия кръг на шампионатите. Промяната не намалява броя на срещите, които трябва да играят националните селекции, но намалява времето, в което не се играят вътрешни шампионати. Вместо да има 2 пъти по 2 седмици почивка, сега Висшата лига и Ла Лига ще бъдат преустановени веднъж за 3 седмици. Досещате се – още малко време и пространство за някои друг мач на Ман Юнайтед, Реал Мадрид или Ювентус.
Конкретно за България нововъведението означава, че след около 365 дни ние ще изиграем 4 мача от Лигата на Нациите в нейната дивизия Ц. Четири мача в толкова кратък срок далеч няма да е прецедент. Не се налага да връщам лентата чак толкова назад – през лятото на 2022 година експериментът вече беше направен (друг е въпросът колко успешно), когато в Разград изиграхме две домакинства срещу Северна Македония и Грузия. След второто от споменатите Ясен Петров подаде оставка, а ден по-късно „лъвовете“ отлетяха със сегашния президент на БФС Георги Иванов в ролята му на временен наставник за симпатичен Гибралтар, където ни очакваше далеч нетолкова симпатичното фиаско и ремито 1:1. За финал на тази епопея дойде и още един крайно неприятен момент в чисто житейски план – равенството 0:0 в Тбилиси остана на заден план заради катастрофата в тунела, след която тежко пострада Тодор Неделев. Позволих си да изразя мнителност по отношение на чак толкова дълга пауза, защото добре помня негодуванието у футболистите, които трябваше да бъдат към две седмици на лагер без да могат да се виждат с близките си. Но – да речем, че това са по-скоро прищявки и в разгара на сезона, а не в края му (както ще е догодина), това надали ще се явява чак толкова сериозна пречка и неудобство.
Да видим. Едва ли нещо може да победи като тур Разград – Гибралтар – Тбилиси, макар че и кандидатите за след 365 дни си ги бива: Исландия, Казахстан, Фарьорските острови, Естония, Сан Марино и други.
Снимки: Startphoto