Преспанското езеро - задължителна туристическа дестинация за любителите на птиците

Три балкански държави имат специално внимание към едно езеро - Преспанското. От него се интересуват особено много еколозите и орнитолозите на къдроглавите пеликани.

Преспанското езеро (или Голямото Преспанско езеро) е разделено между три балкански държави - Гърция, Северна Македония и Албания, като границата се намира вътре в него. Това място стана известно след подписания през 2018 год. Преспански договор между Северна Македония и Гърция.

В гръцката част районът е защитен в Национален парк, в рамките на който влиза и съседното Малко Преспанско езеро. В Гърция Преспанското езеро е задължителна туристическа точка за посещение в областта Западна Македония. Властите в Гърция се грижат за местната екосистема, за да може да бъде запазено природното излъчване на двете езера.

През последните години сушата оказва своето влияние върху езерото, което е оставило през вековете отпечатък в историята на Балканите. То се възприема като "воден рай", защото в него се срещат 23 вида риби, а мястото е убежище за 260 вида птици и над 1 300 растителни видове.

В Гърция проблема с пресушаването на това езеро не е толкова сериозен, както е в Северна Македония, което задържа туристите там. Въпреки това, за да се овладее пресъхването на Преспaнското езеро, екологични организации призовават за общи спешни действия на регионално ниво - между трите страни, които си поделят езерото.

Този регион в Гърция не е сред най-оживените туристически дестинации, което помага на пеликаните и всички други птици, да живеят безпрепятствено. По бреговете можа да се наблюдават големи групи бели пеликани, плуващи на метри от посетителите. Те обитават Преспанското езеро в периода август - септември. Части от двете Преспански езера се намират в Националния парк в територията на Гърция, което допълнително спомага живота и размножаването на редките видове пеликани и корморани.

Еколозите от Северна Македония и Албания също работят, за да се опазват езерата и в трите държави. В района има само 12 села с общо 1 500 жители. Едни от малкото неща, които развиват са туризма и земеделието, и в частност прочутият преспански боб, които много напомня на българския смилянски боб.

В скалите на самото Преспанско езеро могат да се видят скални храмове и монашески убежища, както и манастир датиран от 14 век. А в малкото Преспанско езеро, на остров св. Ахил, се намира най-голямата българска базилика извън границите на България. Най-голямата забележителност в нея е саркофага на средновековния български владетел Самуил.

Репортер: Николай Кръстев

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube