Конституционният съд е извършил проверка на всички секции, в които са оспорени повече от два гласа и жалбоподателите са приложили конкретни данни за евентуални нередности. Това обясни в сутрешния блок на БНТ "Денят започва" единият от докладчиците по делото, конституционният съдия проф. Янаки Стоилов. Според него анулирането на гласовете в секциите, където липсват бюлетини не е прецедент и няма опасност да стане повод за злоупотреби в бъдеще.
Решението на Конституционния съд е подкрепено единодушно от 11-те съдии и по него няма особени мнения. Проф. Янаки Стоилов обясни, че са проверени близо 500 000 гласа и съдът е успял да се произнесе за близо три месеца, след като е приел, че петте жалби са допустими и следва да се гледат в едно общо дело по същество. Проф.Стоилов допълни, че през 2009 година и 2013 година, когато са били оспорвани резултатите в единични секции, съдът се е произнасял след около половин година или два пъти по-бавно.
"Това е необходимото технологично време, при което ние сме поставили на първо място изясняването на всички обстоятелства и достигането до заключенията, давайки си сметка за това допълнително време", обясни конституционният съдия проф. Янаки Стоилов.
Проф. Стоилов обясни, че не са приели да проверят бюлетините във всички над 12 хиляди секции, първо защото е недопустимо Конституционният съд да се превръща в контролен преброител на изборите. И второ, защото искането за тази проверка е съдържало само твърдение за контрол, без да са приложени данни, че има нарушения. Проф. Стоилов посочи как са избрани тези около 2200 секции, в които е извършено повторно преброяване.
"Приехме, че секции, в които се иска от вносителите да бъдат в този обхват, трябва да има поне два или повече гласа, които се оспорват. Бяха включени всички секции, където не е имало видеонаблюдение или видеозаснемане, ето ви критерии, които са определили този обхват на проверката", обясни конституционният съдия.
Във всички проверени секции е правено пълно преброяване с цел да се установи дали отчетеният резултат отговаря на този, който е записан от избирателната комисия, в секционния протокол. В 53% от секциите разминавания няма, а в 47% са установени разлики, които експертите на Конституционния съд са коригирали. Проф. Стоилов обясни и защо са нулирани изцяло или частично резултатите в тези секции, в които липсват бюлетини, въпреки че от видеонаблюдението се вижда, че там е имало гласуване. Установено е, че в 12 секции има частична липса на бюлетини, а в две липсват изцяло. За пет от секциите бюлетините са открити, но поставени в чувалите с други материали от изборите. За 7 от секциите, обаче и при повторното търсене не са открити. Общо липсващите бюлетини са 780 и резултатът за тях не следва да се приема от протокола.
"Защото ако ние бяхме възпроизвели съдържанието на протокола, нека да обърна внимание, че вносителите оспорват резултатите записани в протокола, те за това искат проверка. А не да прочетем протокола, защото ние като препишем протокола ние ще имаме същия резултат, така както той се съдържа на сайта на ЦИК. Според Изборния кодекс, определянето на гласа е чрез бюлетини, в случай двата вида - и е казано, че една бюлетина, съответства на един глас", каза проф. Стоилов.
Проф. Стоилов е убеден, че прокуратурата трябва да разследва установените от Конституционния съд нарушения, включително и за липсващите бюлетини. Като юрист обаче изрази неразбиране от част от въпросите, които държавното обвинение е отправило към съда.
"Разбирам ръководството на "Информационно обслужване", че е сезирало прокуратурата и тя е започнала проверка. Тези два факта са напълно обясними. В същия период дойде и искането на прокуратурата, в което наред с някои неща, които безспорно са в тяхната компетентност, извършвайки прокурорска проверка, която е започнала по сигнала, има и неща, които са публично известни и не е необходимо да се искат от съда. И второ прокуратурата едва ли не упражнява някакъв надзор за това как съда изпълнява своите правомощия, например защо са допуснати и с какви мотиви делата", заяви проф. Янаки Стоилов.
Проф. Стоилов допълни, че виждането на Конституционния съд е да сезира прокуратурата, но след взимането на окончателно решение по делото.
Чуй новините
Подкаст
