Абонирай ме за най-важните новини?
ДА НЕ
НОВИНИ
Абонирай ме за най-важните новини?
ДА НЕ

Провалът в представите за войната в Украйна и реалността

Анализ на Камен Невенкин

bnt avatar logo
от БНТ
11:42, 09.12.2023
17298
Чете се за: 15:47 мин.
Европа
очертанията войната русия успя овладее киев
Слушай новината

Полемично

От доста време по бойните полета на Украйна не се е случило нищо, което да заслужава специален анализ. Тъкмо време за някои по-отвлечени теми от рода на „какво би станало ако“ и „защо се получи така“. Признавам си също така, че пристъпвам към днешния материал донякъде, за да контрирам поредната порция „изводи“ на една иначе доста авторитетна в международен план медия. Винаги съм възприемал журналистиката като лекарство. Ако бъде предписано навреме, и в разумни дози, то върши чудеса. Ако се предозира, обаче, може да има пагубни последствия. За съжаление, твърде малко журналисти в наши дни подхождат балансирано, разумно и най-вече отговорно към темите, които анализират. И твърде много са тези, които, погълнати от идеята за „голямата новина“ и заслепени от собствената си значимост, или просто защото ги сърбят ръцете да напишат нещичко, бомбардират аудиторията си със сензации.

Не, това определено не е за „Пулицър“

В понеделник Washington Post, една от на-авторитетните медии не само в САЩ, но и в целия свят, излезе с голям материал озаглавен „Погрешни изчисления, разделения, белязаха планираната от САЩ офанзива в Украйна“. В нея доста подробно и по точки е обяснено на широката публика защо предприетото през юни голямо контранастъпление на ЗСУ (украинските въоръжени сили) до ден днешен не е постигнало очакваните от мнозина резултати. Личи си че авторският колектив подготвил статията е поработил доста, питал е когото трябва (и даже когото не трябва), със сигурност е ползвана и т.нар. вътрешна информация.

Основните акценти на материала са следните:

- Американците не са преценили правилно колко време ще е нужно (и до каква степен ще бъде възможно) украинските сили да бъдат трансформирани в бойни части от западен тип.

- Американците и украинците понякога са имали остри разногласия относно стратегията и тактиката. Пентагонът е искал офанзивата да започне в средата на април, за да попречи на Русия да продължи да укрепва позициите си. Украинците са се колебаели, аргументирайки се, че не са готови да тръгнат в атака без допълнително оръжие и обучение.

- Американските военни са били уверени, че механизирана фронтална атака срещу руските позиции е била осъществима със силите, с които разполага Украйна.

- Предварителното компютърно моделиране от страна на Киев е показало, че украинските въоръжени сили ще могат да достигнат до Азовско море и да отрежат руските войски на юг в най-добрия случай за 60–90 дни. Американското разузнаване е било по-скептично и е давало 50% шанс за успех.

- САЩ са застъпвали идеята за масирано целенасочено настъпление в южно направление със съсредоточаване на основните сили на едно място, докато украинското ръководство е искало да атакува едновременно на три места: към Мелитопол, Бердянск и Бахмут.

- Украйна се е опасявала да не претърпи тежки загуби по време на решителна офанзива провеждана само на един участък; Съединените щати са смятали, че без нея с течение на времето загубите ще бъдат все още по-големи поради разпръскването на силите в различни направления.

- На 15 юни, две седмици след началото на офанзивата, американският министър на отбраната Остин е попитал своят украински колега Резников защо украинските въоръжени сили не използват западно оборудване за разминиране, за да осигурят по-голяма механизирана атака, скрита зад димна завеса.

(Вече бившият министър на отбраната) Резников отговорил, че тези решения са взети от украинските военни командири, но отбелязал, че украинските бронирани машини се унищожават от руски хеликоптери, дронове и артилерия всеки път, когато се опитат да настъпят, а без въздушна подкрепа единственият вариант е пеша офанзива.

- 70% от военните от 47-ма бригада (настъпващи към Работино) са влезли в битката без никакъв боен опит. Плътността на минните полета и обстрелите са надхвърлили всички очаквания, загубите на хора и техника са били твърде големи, много бойци, за които това е било бойното им кръщение, били шокирани и били принудени да се оттеглят, за да се прегрупират и възстановят, и чак тогава да влязат отново в битката.

- 47-а бригада е трябвало да започне контранастъплението на 7 юни, за да напредне повече от 14 км до село Роботино през първите 24 часа, за да освободи впоследствие Мелитопол. Въпреки това „нещата не са вървели по план“

- На четвъртия ден, виждайки изгорялото западно оборудване, Залужни заповядвал на войските да спрат атаката.

- Вместо да се опита да пробие руската отбрана с нова масирана атака, подкрепена от артилерия, както са съветвали американските му колеги, Залужни решил украинските войници да атакуват пеша в малки групи от по 10 души.

- Командващият на американските сили в Европа не могъл да се свърже със Залужни в продължение няколко седмици в началото на кампанията на фона на напрежение около различните възгледи касаещи решенията на бойното поле.

- Всяка страна обвинявала другата в грешки и грешни изчисления. Американските военни стигнали до извода, че Украйна има недостатъци в прилагането на основните военни тактики, украински служители, от своя страна, споделили че американците не разбират как дроновете и другите модерни технологии са променили бойното поле.

Реално погледнато, нищо от изброеното по-горе не е някаква сензация, просто поредица от детайли от един голям пъзел, който всеки следящ войната в Украйна по-отблизо вероятно е сглобил за себе си доста отдавна. Да не говорим, че самият аз съм писал многократно по темата и съм излагал подобни изводи без да имам неназованите вътрешни източници на „Уошингтън Поуст“ в Пентагона и във високите етажи на администрацията на САЩ. И все пак...

„Уошингтън Поуст“ без съмнение е един от най-достоверните източници на информация в Северна Америка и по цялото земно кълбо. Пишещите за вестника до момента са спечелили 51 награди „Пулицър“ (еквивалент на наградите „Оскар“ в журналистиката), повече от което и да е издание в САЩ. На разследващите екипи на „Уошингтън Поуст“ дължим аферата „Уотъргейт“, поредица от безкомпромисни статии против войната във Виетнам, и уличаването на президента Тръм в подмолни връзки с Русия. Чрез упорита работа, висок професионализъм и придържане към най-високи лични стандарти за етика и правдивост вестникът се е превърнал в един от стожерите на свободното слово. Но никога не бива да забравяме, че неговата гледна точка, колкото и балансирана да ни изглежда, си остава преди всичко американската гледна точка.

Опитвам се да си спомня кога за последен път САЩ са водили война при числено превъзходство на противника. Вероятно в зората на създаването на днешната суперсила, по време на т.нар. войни за независимост от края на 18-ти и началото на 19-ти век, но със сигурност никога след това. Както през последните месеци коментираха редица военни анализатори отвъд океана, американската армия никога не би предприела голяма офанзива без да е постигнала максимално превъзходство във въздуха. Както и без достатъчно оборудване за разминиране. А именно при такива условия в момента ЗСУ се сражават на фронта в Херсон, Запорожието и Донбас. И никога няма да постигнат числено превъзходство над руския агресор. И затова трябва да надделеят над него в качеството. И да се приспособяват към постоянно променящи се ситуации. И по всичко личи, че засега се справят повече от чудесно и войната в момента е достигнала такъв етап, който едва ли някой на 24 февруари 2022 г. се осмелявал даже да си помисли.

Когато срещу себе си имаш изключително мощен противник и си наясно, че няма как да го надвиеш в директен сблъсък започваш да търсиш слабите му места. И ги атакуваш – къде с хитрост, къде с бързина, къде с някакъв твой си трик. Нарича се адаптиране към неблагоприятни условия. Така е в спорта, така е в живота, така е и на бойното поле. Две от най-продължителните военни кампании, в които някога САЩ е участвал – тази във Виетнам и тази в Афганистан – завършиха по доста неприятен за Вашингтон начин най-вече защото противниците -виетнамци и афганистанци изключително добре използваха преимуществата на терена -джунгли, планини, пещери в техните родни земи срещу американците. Същото в момента се опитват да сторят и украинците.

Трудно е да се каже в кое точно „Уошингтън Поуст“ е прав и дали всичко това, за което пише се случило точно по този начин и в тази последователност. В едно, обаче, авторитетният вестник категорично греши - решението на генерал Залужни да смени тактиката в началото на офанзивата и да се откаже от атаките с бронетанкови формации за сметка на действия с малки пехотни групи бе абсолютно правилно. В крайна сметка Залужни има най-трудната от психологическа гледна точка професия на света – той решава кого да изпрати на сигурна смърт. Никой няма право да решава вместо него, нито пък да дава акъл колко хора трябва да умрат, за да се спазели някакви принципи и постулати.

Да, Украйна е получила до момента около 100-на тежки машини за разминиране от своите съюзници, но именно те бяха сред приоритетните цели на руснаците в началото на контраофанзивата. И вероятно си спомняте колко много ядове създаваха тогава на ЗСУ руските ударни хеликоптери Ка-52 Алигатор, които поразяваха наред танкове и бронетранспортьори. Украинците в крайна сметка решиха проблема като удариха по летищата с новополучените ракети ATACMS. Но тези ракети влязоха в употреба едва през октомври, когато на Байдън, след повече от година увещавания и молби, най-накрая му се откъснаха от сърцето 20-на бройки. Добре, но ако тези ATACMS-и бяха пристигнали не през септември, а през април нямаше ли сега ситуацията да бъде малко по различна? Ами ако не бяха 20, а малко повече?

И споменатата 47-а механизирана бригада може да не се е представила по най-добрия начин през юни, защото наистина бе формирана сравнително скоро преди това и преобладаващата част от бойците й действително все още нямаха необходимият боен опит. В момента, обаче, именно 47-ма бригада стои като скала на пътя на руснаците северно от Авдеевка, на най-трудния участък въобще на целия фронт в Украйна, между Степове и коксохимическия завод, и нанася колосални загуби на руснаците. Явно подготовката на бригадата е била на ниво, възникналите проблеми са били анализирани и решени, и най-вече е било нужно известно време, за ди си дойде всичко на мястото.

Именно време недостига на Украйна в момента. То изтича като пясъка през гърлото на пясъчен часовник. И вместо да плачат на чужди гробища, от „Уошингтън Поуст“ би следвало по-активно да задават въпроси. И то най-вече у дома. Например, какво става с новия пакет военна помощ за Киев и кога най-после той ще бъде гласуван. Защо след като САЩ разполагат с около 1600 боеспособни танка „Ейбръмс“ дадоха едва 31 на Украйна и то чак тази есен? Защо трябваше да мине около година, за да се разреши на Украйна да получи изтребители F-16? Защо американците дадоха на ЗСУ толкова малко ракети ATACMS и защо толкова късно? Защо ЕС обеща един милион снаряда за Украйна, но досега са доставени по-малко от половината? И още много защо.

снимки: БТА

Сега е прието на Запад да се говори за „неуспеха на украинската контраофанзива“. Коментирайки статията на „Уошингтън Поуст“, журналистът от немския водещ таблоит „Билд“ Юлиан Рьопке нарече лятното контранастъпление на ЗСУ „един от най-големите стратегически провали на американската администрация през последните десетилетия“. Мнението ми за Рьопке ще си го запазя за себе си. Какво мисля за „Билд“ пък писах през миналата седмица. При всички положения провал няма. По-скоро има провал на натрапената представа за нещо, което никога реално не се развивало по начина по който ни се поднася. Провал на ордите ютюб-анализатори, които за няколко клика повече са готови да бълват всякакви небивалици. И провал на тези европейски и американски политици, които притискат Зеленски да постигне каквато и да е победа на бойното поле, за да я използват за решаването на вътрешнополитическите си проблеми.

Свали приложението BNТ News
google play badge
Свали приложението BNТ News
app store badge
Топ 24
Най-четени
Премахнаха арките от пространството пред храм-паметника "Св. Александър Невски"
Премахнаха арките от пространството пред храм-паметника "Св. Александър Невски"
Петър Мицин завърши 15-и в сериите на 800 м. свободен стил на европейския шампионат по плуване
Петър Мицин завърши 15-и в сериите на 800 м. свободен стил на европейския шампионат по плуване