Проверка на факти: Колко е голяма дупката в бюджета и защо заплатите на полицаите и военните се вдигат толкова много?

Вече три месеца една от основните теми, които занимават политиците, е бюджетът за 2025 година. Първият вариант на бюджета, подготвен от служебното правителство, не само не беше разгледан от депутатите, но и беше оттеглен от кабинета "Желязков". В своята макрорамка той и внесеният от сегашното правителство проект са много сходни и предвиждат рекордно ниво на разходи - 97 млрд. лева - и приходи - над 90 млрд. лева. Основната критика и за двата бюджета е, че те са неизпълними заради кухи приходи, които да покрият завишени разходи.

Избираме две твърденията от дискусиите по бюджета, които да проверим - Министерството на финансите ли е задало по-високите заплати в сектор "Сигурност" и колко голяма е дупката в бюджета.

Защо заплатите на полицията и военните се вдигат толкова рязко?

В бюджета за тази година е предвиден ръст на заплатите в сектор "Сигурност" с над 50%. Сред най-върлите противници на това увеличение са от ПП-ДБ. Бившият финансов министър и съпредседател на ПП-ДБ Асен Василев, заявява на 12 декември, че проектобюджетът, внесен от Людмила Петкова, е "много лош", защото предвижда много голям обем на разходите. "Най-голямото увеличение, което имаме в бюджета, са парите за чиновници. За лекари и учители ръстът е 13-14%, за МВР е 51%, за ДАНС е 61%, за ДАТО е 71%, за Министерския съвет е 30%", казва Василев.

В защита на своя бюджет тогава служебният вицепремиер Людмила Петкова обяснява, че основните увеличения се дължат на решения на Народното събрание от последните три години и че заплатите в МВР и отбраната, където са най-големите увеличения, са в резултат на законодателни поправки.

Проверяваме дали това е така.

Правим справка на сайта на Народното събрание, която показва, че заплатите в МВР са променени със секторния закон през февруари 2024 година. Стенограмата от заседанието на второ четене показва позициите на партиите по въпроса. Справка в гласуванията на параграфи 9 и 10, които засягат заплатите, показва, че единствените гласували "против" новия начин на определяне на заплатите в МВР са от ПП-ДБ.

Из стенограмата на 22.02.2024:

БОЖИДАР БОЖАНОВ (ПП-ДБ): Темата, от която аз се интересувам, е информационни технологии – заплащането в дирекция КИС в МВР е доста по-ниско, отколкото трябва да бъде, така че по принцип приветствам осъвременяването на възнагражденията, но подходът, който е избран тук, а именно в специален закон да се уреди такъв разход, според мен не е правилен. Това трябва да се прави със Закона за бюджета.

ДОКЛАДЧИК МАНОИЛ МАНЕВ (ГЕРБ-СДС ):
Ние не искаме да взривяваме бюджета. Това ли беше? Няма такова нещо. Ние просто искаме най-накрая да приключи темата с това полицаи и служители в МВР от всичките категории на всеки бюджет да тръгват да се молят по комисиите на бюджета, на МВР, и на който и да било, и на някой друг да им увеличава или да им оправя заплатите. Не, тук е предложен механизъм и вие този механизъм с предложенията на моите колеги сега ще го чуете, предполагам ще Ви хареса, затова да изчакаме, просто да не бързаме с натоварването на Законопроекта с повече емоции, отколкото е необходимо към този момент.

ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Всички тези текстове, които касаят заплати, възнаграждения и така нататък, ще ги изброя, да влязат в сила от 1 януари 2025 г., за да може да бъдат спазени изискванията на Закона за бюджета.

ГЕОРГИ ГАНЕВ (ПП-ДБ):
Някои аспекти на системата очевидно са изключително нископлатени, но има други аспекти на системата, където заплащанията са доста по-високи от това, което чуваме, ама така много сериозно високи, а пък никак не е сигурно колко допринасят за ефективността на системата. Тоест има голяма работа, която вътрешната организация на Министерството може да свърши, за да получат българите за парите, които ще дадат, по-добра услуга по линия на Министерството на вътрешните работи. Вторият въпрос, който искам да повдигна, особено що се отнася до предложенията, направени тук от трибуната на второ четене – от 1 да стане 1,2; от 0,8 да стане 1 и така нататък; хубаво би било те да бъдат придружени от някакви изчисления за колко пари говорим.

КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ (ГЕРБ-СДС):
Моето изказване е провокирано от думите на господин Георги Ганев, от думите на господин Йордан Иванов. Те говориха за връзката между увеличението на възнагражденията и ползите и това, че ако няма реформа, няма да има ползи за обществото. Това е все едно да кажем, че трябва да спрем да поливаме една градина, докато не върже плодове. Връзката е обратната. Ние трябва да осигурим подобаващо заплащане на тези професионални групи. Трябва да осигурим подобаващо заплащане на професионалните групи в публичния сектор – както на служителите в системата на МВР, така и на лекарите, така и на учителите, така и на преподавателите във висшите училища. Оттам нататък, разбира се, ние трябва да правим реформи.

Два месеца по-късно са увеличени и заплатите на военните с промени в Закона за отбраната. Тогава в становище по темата финансовият министър Людмила Петкова остро възразява срещу промените. На сайта на парламента липсва подобна мотивация на закона за МВР, но от това писмо става ясно, че министерството на финансите е било против увеличението и в МВР.

"Изразяваме несъгласие с предложения подход на обвързване на възнаграждения на военнослужещите с размера на средната работна заплата. Същото би довело до дискриминация и до ескалация на сериозно социално напрежение, както сред служителите от сектор „Отбрана и сигурност“, така и като
цяло сред служителите в целия бюджетен сектор, независимо, че на този етап в тази насока са
налице промени в Закона за Министерството на вътрешните работи (МВР)."

"Предвид гореизложеното, може да се направи извод, че в бюджетната прогноза за
периода 2025 - 2027 г. ще са необходими в индикативен размер над 1,5 млрд. лв. годишно за
финансовото осигуряване изпълнението на приетите наскоро горепосочени законопроекти и
тези внесени за обсъждане, касаещи само системата на МВР и МО. Допълнително, одобрените
през настоящата година промени в Закона за висшето образование ще доведат до
допълнителен разход за държавния бюджет в индикативен размер от около 900 млн. лв.
годишно."

Стенограмата от заседанието, проведено на 26 април 2024, с което е променен Законът за отбраната, посазва, че решенията за промяна на заплатите са взети с пълно мнозинство. "За" новите по-високи заплати в армията са гласували всички депутати, присъствали в залата.

През август 2024 година депутата от ГЕРБ Христо Гаджев изпраща въпрос до военния министър Атанас Запрянов за заплатите в армията. На 3 септември 2024 в отговора на министъра се казва, че най-ниската заплата в армията от януари 2025 ще бъде 2300 лева или ръст от 47%.

Увеличението на заплатите в армията не е еднакво за всички. При висшите офицери то ще е 27 на сто.

Нашата проверка показва, че не Министерството на финансите е завишило заплатите в секторите отбрана и сигурност, нещо повече - ведомството е било против. Решенията са на парламента, като ПП-ДБ са възразили срещу повишението на заплатите в МВР, но не и срещу тези в отбраната.

Каква е дупката в бюджета?

Другото основно твърдение, което проверяваме, е колко е голяма дупката в бюджета. На 4 октомври миналата година Министерството на финансите свиква пресконференция, на която служебният по това време вицепремиер Людмила Петкова обявява, че без да се вземат никакви мерки и без да е подготвен бюджет за 2025, разходите се увеличават с 18,1 млрд. лева, а приходите с 6,2 млрд. лева. Така разликата между увеличението на приходите и разходите е отрицателна и възлиза на 11,9 млрд. лева.

За да отговаря бюджетът на дефицит от 3%, каквито са изискванията и за влизане в еврозоната, разликата между приходите и разходите трябва да бъде около 6,4 млрд. лева, при заложеното ниво на брутен вътрешен продукт (БВП) над 215 млрд. лева.

На същата пресконференция е посочено с колко ще се увеличат отделните пера на разходите.

"Разходите за 2025 г. са оценени на база на действащите политики и прието законодателство. Общо разходите за 2025 г., в сравнение с 2024 г., бележат номинален ръст от 18,1 млрд. лв., или ръст от 18,2 на сто, от които:

за персонал - 4,4 млрд. лв.;
за издръжка - 2,5 млрд. лв.;
за социални и здравоосигурителни плащания - 5,4 млрд. лв.;"

Простата сметка обаче показва, че сборът от посочените пера е 12,3 мрлд. лева, а не 18,1 млрд. , което означава, че има ръст на разходите от други пера.

Още тогава от Министерството на финансите призовават да не се спекулира с изнесената информация.

"Бих искала да подчертая, че представената информация не представлява параметрите по бюджета за 2025 г., нито включва техните окончателни оценки и не следва по никакъв начин да се спекулира с нея, включително да не се разпространяват неверни изводи и заключения относно устойчивостта на публичните финанси", казва през октомври тогавашният финансов министър.

През декември обаче, самата Людмила Петкова съобщава, че в публичните финанси има дупка от 18 млрд. лева.

"Министерството на финансите беше подготвило един анализ относно тенденциите на нарастване на приходите и на разходите и още през септември месец беше установено, че разходите значително изпреварват приходите, като приходите годишно нарастват около 4.5 млрд., а разходите, с изключение на последните няколко години, нарастват със значителни темпове. В резултат на което беше установена разлика между приходите и разходите за 2025 г. в размер на 18 млрд. лв."

На 23 януари тази година новият министър на финансите Теменужка Петкова обявява в Народното събрание, че дефицитът в бюджета е 18 млрд. лева, и с това потвърждава думите на своята предшественичка на поста. На практика обаче първият вариант на бюджета на служебното правителство предвижда дефицит от 3% или 6,4 млрд. лева. Бюджетът е изтеглен, за да бъде коригиран, като основният аргумент е, че е трудно изпълним.

На 29 януари, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов повтаря твърдението, че дупката в бюджета е в размер на 18 млрд. лева и се търси вариант как тя да бъде запълнена.

"Огромна дупка от 18 млрд. Огромна дупка. Именно сега ние трябва да се опитаме да я запълним. В същото време в този изнеревен народ всяко пипане на социалните плащания би било катастрофа за правителството. Защото той бе лъган 4 години, че България работи повече, изкарва повече и затова получават по-високи пенсии и заплати. Сиреч ние сме принудени да продължим тази политика. 3 процента дефицит не могат да отпаднат, защото има закон, който задължава правителството да вкара на 3% бюджета", казва Борисов.

Двайсет дни по-късно премиерът Росен Желязков при откриване на заседание на министерския съвет обявява, че заварения дефицит е 10 млрд. лева.

"За настоящата година сме били водени от сметката, която трябва да платим за неблагоразумната финансова политика през изминалите години в частност 24 година. 25 започваме с минус 10 млрд. това са 3% дефицит, което е 6 млрд. Неразплатени задължения от миналата година, които са над 4 млрд. лева", казва Желязков.

Последният вариант на законопроекта за бюджета беше публикуван на страницата на Народното събрание на 26 февруари. Заложеният в него дефицит е 3% или 6,4 млрд. лева. Рекордно обаче са завишени както разходите, така и приходите.

Дали обаче и този вариант е изпълним и може ли да се твърди, че т.нар. дупка в бюджета е всъщност 6,4 млрд. или има скрит дефицит от неизпълнение на приходи? Свое становище по тази тема публикува през тази седмица Фискалният съвет.

Там се твърди, че направените прогнози за по-високи приходи са недостатъчно обосновани. В същото време разходите нарастват прекалено, без да се правят реформи и без страната да е в криза.

"На този фон прогнозните траектории за приходите по Проектобюджет 2025 г. изглеждат недостатъчно обосновани. Служебното правителство очаква рекордна събираемост от 90,27 млрд. лв. – ръст от 18,2 млрд. лв. или 25% спрямо очакваните постъпления за 2024 г. "

"Планираната експанзия на държавните разходи през 2025 г. е впечатляваща – публичният сектор достига 45% от БВП. По предварителен отчет през изминалата 2024 г. държавните разходи представляват 38,8% от БВП. Това означава, че държавният сектор се увеличава с близо 6% от
БВП само за една година, без да е налице някаква извънредна необходимост от това."

Фискалният съвет от своя страна очертава и едно допълнително перо от разходите, което се увеличава значително през тази година, а именно капиталовите разходи. До този момент те остават извън коментарите на министрите на финансите, за разлика от увеличението на социалните разходи и разходите за заплати.

"Анализът на разпределението на допълнителните разходи от 18,6 млрд. лв. през 2025 г. по направления показва, че почти 40% от тях ще са за финансиране на капиталовата програма (7,1 млрд. лв.), с 1/3 от тях ще се финансират социални разходи (5,2 млрд. лв.), 13,5% от увеличението или 2,5
млрд. лв. са допълнителни разходи за персонал, 10% (почти 1,9 млрд.лв.) ще бъдат за издръжка и 4% (0,8 млрд. лв.) отиват за допълнителни субсидии. Увеличението в лихвените разходи и вноската в ЕС ще струва още 1 млрд. лв."

"Трябва да се има предвид, че предвижданият от правителството мощен фискален стимул за публични
инвестиции, ще доведе до изместване на частните инвестиции. С други думи, държавата отнема повече ресурси от частния сектор, за да изгражда публична инфраструктура."

Едно от заключенията на съвета е, че увеличението на разходите за заплати със заложения сериозен темп ще доведе и до увеличаване на цените у нас и оттам до нарастване на инфлацията.

"Съветът счита, че тази фискална политика има силно проинфлационно влияние, поради което поставя под риск спазването на критерия за ценова стабилност с оглед присъединяването на България към еврозоната."

От нашата проверка на всички посочени суми в проектобюджетите може да се твърди, че по документи бюджетният дефицит, предвиждан за 2025 г., е 6,4 млрд. лева. Манипулативно е твърдението, че дупката е по-голяма. Дефицитът би бил по-голям, ако заложените показатели не са верни.