Защо психиатриите са на изчезване и как се стигна до това младеж да посегне на живота си след отказана психиатрична помощ?
Анализът в "След новините" е с автор Мая Димитрова.
"Отидох в стаята, видях отворения прозорец и че него го няма. Почнах да крещя, че е скочил".
"Аз съм майката на Димитър, мъжът от Борис, който се мяташе под коли... Димитър беше доста весел, общителен младеж, който никога не е имал психични проблеми", разказа Донка Йорданова - майка на загиналото момче.
Това е трагедия в няколко действия. Тя вероятно не изненадва никого от професионалистите в областта на психиатрията, защото от години те знаят какво се случва в системата.
Преди месец млад мъж опита да се хвърли под гумите на автомобилите на столичен булевард. От няколко седмици се държал малко странно, по всяка вероятност е отключил заболяване и е изпаднал в криза. При такава ситуация е задължително да бъде хоспитализиран, защото е опасен за себе си. Според майката той не е отведен дори в районното след инцидента. Когато сами го издирили по улиците по-късно този ден, им казали да се оправят сами. Обикаляли от болница в болница.
"Казват, че трябва да се приеме, но нямат места, и линейката стои и чака отговор, включително и от провинция къде има места, за да могат да го закарат. Вече в малките часове на следващия ден, линейката, виждайки че от никъде не се обаждат, му бият инжекция и го пращат вкъщи", каза Донка Йорданова - майка на загиналото момче.
Два дни семейството обикаля болници, центрове, отделения. Веднъж, след инцидента на булеварда и на следващия ден, когато момчето се моли да бъде лекувано.
"Той плачеше, казваше, че е изнервен, че иска да се лекува, че ще му трябва малко лечение, изпадаше в някакви странни ситуации, от време на време искаше да звънна на 112 и да тръгваме час по скоро", спомня си Донка Йорданова - майка на загиналото момче.
Часове, след като линейката го връща вкъщи, Димитър скача от прозореца. Място за него в болницата няма. Желанието за самоубийство е част от заболяването му, отказът да бъде лекуван е все едно да се откаже лечение на човек с инфаркт.
Реформата в психиатричната помощ не се случва от десетилетия. Доклади, стратегии, анализи, препоръки. Всичко неизменно остава само на хартия. И пациентите, и медиците са превърнати в изкупителни жертви на липсата на политическа воля.
"Всеки от нас може да изпадне в психоза и това трябва да е ясно на зрителите и всеки може има нужда от добра стационарна психиатрия", подчерта д-р Захари Зарков - Национален център по обществено здраве и анализи.
Само че добрата психиатрична грижа за остри състояния и като последваща грижа в общността, която да поеме пациента след изписването, просто я няма. Пари в системата няма и хора няма, съвсем буквално.
Иван Добринов - началник на VI мъжко отделение в ДПБ „Д-р Георги Кисьов”- гр. Раднево:
"Няколко пъти месечно даваме 12-часови дежурства, които са на цялата болница, което е изключително натоварващо, един дежурен лекар дежури на 300 болни в 8 отделения. Така е през нощта, така е в късния следобед, така е през почивните дни."
1 дежурен лекар на 8 отделения. Сестрата е на 81 години. Охрана в повечето държавни психиатрии няма.
"Има една дежурна сестра и един дежурен лекар. Имали сме случай по 6 полицая водят буйстващ пациент, след което му свалят белезниците и ни го връчват и ние трябва да се справяме с такива болни", допълва Иван Добринов.
Обикновено една сестра отговаря за 30 пациенти. В нарушение на всички стандарти. Обикновено тази една сестра е пенсионерка. По данни на Българския лекарски съюз близо 80% от всички психиатри у нас са на възраст над 55 години. Догодина 60% от всички тях ще са в пенсионна възраст. Прогнозата е, че през следващите десет години процесът ще продължи – като рязко ще достигне 90%.
д-р Станислав Къпинчев - специализант по психиатрия в УМБАЛ "Св. Георги Странски", гр. Плевен:
"Хората ще свършат. Аз, откакто работя, забелязвам една продължаваща тенденция, че хора между 30 и 60 години почти няма. Колегите от 4 различни болници, които познавам, между 30 и 60 са много малко и са в началото си на 30-те си години."
Проблем е броят на психиатрите, проблем е обучението на нови психиатри. Повечето психиатрични болници не са акредитирани да обучават специализанти.
д-р Станислав Къпинчев - специализант по психиатрия в УМБАЛ "Св. Георги Странски", гр. Плевен:
"Те, ако искат нови кадри, трябва да е човек обучен в някой ЦПЗ или клиника, който после да напусне работното си място и да започне при тях... То се получава малко парадоксално, че където има повече специалисти могат да имат специализанти и да идват нови хора, където няма хора - не могат да дойдат нови хора."
Няма хора, няма и легла. Липсата на реформи е основната причина местата за болнично лечение в гъсто населени райони да не достигат. Пациент в остра криза - като Димитър, вероятно има къде да бъде лекуван по спешност във Видин, но не и в София. И това струва живот.
д-р Захари Зарков - Национален център по обществено здраве и анализи:
"Казваме, че за страната леглата са достатъчни, но са диспропорционално разположени по региони. Северозападният регион има 8 легла на 10 000 души в ДПБ, там има две големи болници, в Югозападния - София, София област има 1,7 легла на 10 000 души. Тази диспропорция е проблемна и когато се случат кризи и няма къде да ги настанят, отиват в други области, което е отчаян ход."
Властта отдавна знае, че това е огромен проблем. И дотам. С годините държавните психиатрични болници са превърнати в срамния заден двор на здравеопазването.
д-р Иван Добринов - началник на отделение по зависимости в ДПБ, гр.Раднево:
"Големият проблем в случая е недостигът на финансови средства, тъй като не са остойностени отделните дейности. ДПБ са на т. нар исторически бюджет, който от много години осигурява трайна мизерия. Примерно веднъж или два пъти седмично се пуска топлата вода, няма постоянно топла вода, успяхме да оборудваме един отделен бойлер за критични ситуации, 50 болни ползват шест тоалетни. Спят по много в стаите."
Различните структури в психиатричната грижа се финансират по различен начин от държавата - на брой легла или преминал пациент.
доц. Владимир Наков - Национален център по обществено здраве и анализи:
"Принципно трябва да бъде уеднаквено, защото в момента няма сравнимост между дейността на едните и другите. Едно е да бъде на исторически бюджет, съвсем друго е да бъде свързано с оборот на леглата. Това променя целта и задачите на лечението.
БНТ: Кой е по-добрият вариант?
- Вариантът е изработване на алгоритъм, който да позволи пациентът да бъде лекуван достатъчно дълго, в която и да се психиатрична институция и да има сравнимост между тяхната дейност, сравнимост както между интериора, така и между услугите, които се предлагат."
Едно от възможните решения е въвеждането на клинични пътеки за част от психиатричните заболявания. Гилдията обаче не е единна.
доц. Владимир Наков - Национален център по обществено здраве и анализи:
"Това е вариант, който позволява да има проследимост какво се е случило по време на престоя на пациента. Клиничните пътеки не са нещо, което да е манна небесна, не може да реши всички проблеми, но гарантира алгоритъм, качество и проследяване и възможност за контрол. В момента много от психиатричните институции бягат от контрола."
проф. Христо Кожухаров - Българска психиатрична асоциация:
"Категорично трябва да е държавно финансиране, категорично не трябва да има клинични пътеки. Много пъти сме доказвали, че няма как при нас да се случи. Това е прехвърляне към касата и обременяване на министерството, което само ще задълбочи проблема.
БНТ: Един от основните аргументи е, че така ще има повече контрол?
- Да, контрол може да има по много механизми, ние не сме против контрола. Има и други механизми за контрол, контролът не става само с клинични пътеки. Не трябва заради контрола да се въвеждат клинични пътеки, които поради непредвидимостта на боледуването на психиатричните пациенти, няма да бъдат спазвани и няма да бъдат изплащани."
В отговор до БНТ от Министерство на здравеопазването заявиха, че започват ремонти на 18 психиатрични структури. След дни на протести и заплахи за масови оставки, държавата реши да увеличи заплатите на работещите в държавните болници. Според експерти обаче това е гасене на пожар, а не решение на големия въпрос с липсващата реформа.
д-р Иван Добринов - началник на отделение по зависимости в ДПБ "Раднево":
"Повече от 25 години се говори за реформа, периодично има скандали, но по-скоро се имитира дейност. Имаше много сериозни инциденти, починали пациенти, пожари в болници, тежка физическа агресия. Нищо сериозно не е предприето като мерки. Има многократно официално заявявано желание за реформи, желание психиатричното здравеопазване да бъде приоритет на поредния здравен министър. Поне десетина министри са заявявали, че сме приоритет. Иначе нищо съществено на място на практика не се променя."
д-р Станислав Къпинчев - специализант по психиатрия в УМБАЛ "Св. Георги Странски", гр. Плевен:
"Психиатрите ще се пенсионират, няма да има нови кадри и рано или късно ще се наложи да има някаква реформа, то по-скоро въпросът е дали тази реформа ще стане навреме или за жалост, когато вече е изтекло времето."
"Обяснихме на охраната, той ни упъти, къде е отделението. Отивайки в отделението, ние даже не слезнахме от колата, тъй като излезна една жена, почна да ни се кара, че то не ставало така нещата, трябвало да се обадим предварително, и там нямало места, аз се опитвах да обясня, тук ни пращат, носех всички документи, направления, даже не пожела да ги погледне. Той слезе от колата и тръгна да влиза вътре, при което ние го върнахме и си тръгнахме", спомня си Донка Йорданова - майка на загиналото момче.
"Прибрахме се вкъщи, той на няколко пъти скачаше и искахме да викаме 112. При което легна, зави се през глава, и аз му казах, легни си, опитай се да поспиш, той легна и ние отидохме в кухнята. Малкият син остана при него. След десетина минути дойде и каза, че иска чаша вода, отивайки с чашата вода към стаята малкият син почна да крещи, извикайте 112, аз веднага отидох в стаята, видях отворения прозорец и че него го няма", допълва майката.
"Това негово действие е вик за помощ, това е вик за помощ в една пустиня от материализъм и бездушие", категорична е Донка Йорданова - майка на загиналото момче.
Чуй новините
Подкаст
