Пари Сен Жермен триумфира във финала на Шампионска лига след като буквално прегази Интер с рекордното 5:0.
След толкова много години, единствената желана цел преследвана от президента на клуба - Насер Ал Хелайфи беше постигната. След като през годините през отбора преминаха звезди като Килиан Мбапе, Неймар, Лионел Меси, Златан Ибрахимович, Серхио Рамос, Анхел ди Мария и още много други, ПСЖ спечели требъл основно с млади звезди в редиците си. Парижани спечелиха турнира с отборен дух, младежки хъс и футбол, който е наслада за окото.
ПСЖ спечели първи трофей в Шампионската лига след безгрешно представяне срещу Интер
Един човек обаче промени философията на отбора - Луис Енрике. След като в предходни сезони ПСЖ залагаха на голям брой звезди, когато пристигна през 2023та той започна да налага млади футболисти като тогава 21-годишния Брадли Баркола и 17-годишния Уарън Зеир-Емери. През миналия сезон за мнозина ПСЖ се преобразиха от отбор, който не харесват заради стотиците звезди и харченето на много пари, в изключително симпатичен отбор играещ брилянтен атакуващ футбол типичен за стила на Луис Енрике.
Но защо за мениджърът на парижани тази европейска титла е много по-специална отколкото за другите?
През 2019, като селекционер на Испания той внезапно напуска поста си по лични причини. Без скандали. Без обяснения. Защо? Защото Енрике го сполетява най-лошото нещо, което може да се случи на един родител. Той губи едва 9-годишната си дъщеричка Шана, след като малката принцеса губи битката срещу рака на костите. За щастие испанецът успява да се съвземе от трагедията и се завръща начело на испанците, но така и не успява да пожъне особено голям успех.
Снощи, той стана едва втория треньор с два требъла, а след разгромния финал на Шампионска лига заваляха поздравления към него и ПСЖ, но едно кратко изречение отекна из целия футболен свят: “Това беше за Шана.”
Енрике обаче не е единствения треньор, за когото този триумф имаше толкова голямо и лично значение. Преди 6 месеца неговияТ помощник, Рафаел Пол, губи съпругата си след дълго боледуване. Срещата с Интер все още не беше приключила, когато сълзите на Пол бяха хванати в кадър, показвайки значението на един подобен триумфи и то завоюван по подобен разгромен начин.
Ако искаме да излезем от толкова личните истории можем да погледнем към Маркиньос, който е най-верния войник на Насер Ал Хелайфи по пътя на ПСЖ към дългоочакваната европейска титла. Бразилецът пристига на Парк де Пренс през 2013 година. 12 години по-късно той е и единствения останал от ранната катарска ера в Париж, водена от Златан Ибрахимович и Единсон Кавани.
Снощи на Алианц Арена, защитникът изведе съотборниците си като капитан. Заслужено признание, което идва благодарение на лоялност показана в над 400 мача за клуба.
Няма как да не споменем и тийнейджърът Дезире Дуе. Със своите 2 гола и 1 асистенция стана най-младия играч, който вкарва и асистира във финал на Шампионска лига - на 19 години и 362 дни. Французинът тотално обезкуражи Интер и даде една смела заявка за конкурент на Ламин Ямал за най-добър млад играч в света.
Специална вечер имаха и Усман Дембеле и Хвича Кварацхелия. Французинът затвърди своето име като основен претендент за Златната топка. Идея, която за критиците изглеждаше много слабо вероятна, когато беше в Барселона. Кварацхелия пък стана първия грузинец с гол във финал на Шампионска лига. Само преди десетилетие, грузинското крило беше част от академията на Кристиано Роналдо в Тбилиси, а сега той върви по стъпките на своя идол.
Снощи в Мюнхен футболът показа най-красивото си лице – не просто резултат, а човешки истории и сълзи от радост за ПСЖ, и от тъга за Интер.
За някои тази победа беше въпрос на статистика. За други – въпрос на сърце. А за Луис Енрике – посвещение.
Парижани най-сетне стигнаха върха, но истинската победа беше в сълзите и в прегръдките след последния съдийски сигнал. Футболът отново показа, че не е просто игра.
Автор Иван Иванов
Чуй новините
Подкаст
