Ранно свидетелство за култа към египетските божества по българските земи

Култът към някои египетски божества е навлязъл по българските земи много по-рано, отколкото учените смятаха досега. Надпис върху мраморен постамент, открит в останките на Древен Одесос, разкрива, че култът към Сарапис, Изида и Анубис е съществувал още в трети век преди Христа.

Този надпис заедно с още 650 находки от 7 обекта показват най-доброто от проучванията миналото лято в Националния археологически музей.

Надписът върху постамент на статуя от Древен Одесос е недвусмислен - посвещение на общността за Сарапис, Изида и Анубис - божествата споделящи общ храм. И отнесен към 2 -3 век преди Христа това е най-ранното свидетелство за навлизането на египетските божества по нашите земи. Това е и времето след похода на Александър Македонски, който променя завинаги древния свят.

"Древният свят става много по-глобален, много по-свързан в рамките на Древна Гърция, на Древна Тракия, зад много вярвания и култове, от Изтока и от Египет, след това в рамките на тракийския свят кипи много активна търговия, движат се занаятчии и търговци, хора, движат се съответно идеи, култове и вярвания", заяви главен асистент д-р Камен Бояджиев, уредник, отдел Експозиции, НАИМ-БАН.

След походите на Александър се завръщат и неговите воини. Знае се, че траките са били най-смели в битките, тъй като вярвали в безсмъртието. Това обяснява навлизането на култа към египетските божества навътре в страната, храм на Сарапис е построен и в Сердика. Следи от друг култ - много стар и рядък, археолозите откриват край Драгоман. Статуетката е на богинята на нощта Никс.

"Богинята на нощта е майката на съня и на смъртта, на Танатос. Самата изработка е много добра и най-вероятно е правена в някое централно ателие, не е местна изработка и начинът, по който е попаднала в ситуация, в която я намираме или е плячка, или е нещо, което е събирано от поколения", допълни археологът Борислав Бориславов.

Къщата, в която открили ценната статуетка, е съвсем обикновена, едвам личат основите ѝ. И учените с още по-голяма изненада откриват друго бижу - гущер с инкрустирани камъни. В началото на 4-и век собствениците изглежда са били принудени бързо да избягат от заплаха по време на гражданските войни между император Константин и Лициний.

И въпреки огромното количество ценни находки, изложбата, на фона на поокастрен бюджет за следващия сезон, стана повод за тъга.

"И заради това, че носим отговорност за други хора, за тези, които идват след нас, за младото поколение, за които носим отговорност да ги въведем в професията", каза още доц. д-р Христо Попов, директор на НАИМ към БАН.

При положение, че можем да им предложим перспектива от 900 лева перспективата е ясна. И за пореден път научните и музейните работници са принудени да обясняват, че професията им не е без значение.