Начало
назад
"Референдум": Накъде отива българското образование?
Специално издание на "Референдум" за oбразование. Грамотни ли са българските ученици? Разбират ли какво учат и могат ли да го прилагат в живота? Как се справят спрямо връстниците си по света? На какво се дължи слабото представяне на теста PISA?
Дискусията в студиото бе с проф. Галин Цоков - министър на образованието; Красимир Вълчев - председател на образователната комисия в парламента; Добромир Иванов - Асоциация на предприемачите; Борис Илиев - учител по БЕЛ; Мая Зафирова - директор на училище; Траян Траянов - "Заедно в час". В разговора също участваха учители и ученици.
Проучване на "Галъп интернешънъл", направено за предаването, пита хора на различни възрасти как е правилно да се изпише следното изречение:
- "МагазинА се премести"
или
- "МагазинЪТ се премести".
53% от анкетираните са отговорили правилно - че думата "магазин" трябва да се изпише с пълен член. Немалко хора обаче - 20% - са дали грешния отговор, а има и 13%, които смятат, че и двата начина са правилни.
Министърът на образованието Галин Цоков заяви, че е очаквал по-добри резултати на теста PISA, тъй като смята, че след 2016 г. образователната система е започнала да се променя към добро.
"Тези резултати показват, че тя има още да се калибрира, така че да отговаря на тенденциите в съвременното образование, а те са не акцент върху запаметяване и възпроизвеждане, а върху прилагане на знания и изграждане на умения за живота", каза министърът.
"Ако изпитваме децата за нещо, което не са учили, ако нас ни изпитват, за нещо, което не сме учили - и ние няма да се представим добре", коментира бившият просветен министър и председател на ресорната комисия в парламента Красимир Вълчев. По думите му българските ученици се представят много добре, когато става въпрос за базови знания:
"Когато обаче мерим функционалност на знанията, умения за прилагане, те се справят зле. PISA е различна философия, концепция, изисква различен начин на преподаване, промяна в системата и различен начин на оценяване+".
Според Вълчев българската образователна система е "прекалено амбициозна в предоставянето на знания".
"Нашите ученици знаят много повече за най-високите върхове, откъде извират реките, за почвите на Африка - не остава време да спрат, да затвърдят и да осмислят. Това е единият значим системен проблем, другият е оценяването - ако ние ги изпитваме да наизустяват, те наизустяват, ако ги изпитваме да решават практически задачи като в PISA - не е лесно".
Училищният директор Мая Зафирова смята, че образователната система у нас отдавна върви към индивидуализация.
"Всяко дете има собствени потребности и дали проблемът е усвояването на знания или друг, учителите сме длъжни да намерим къде е проблемът и да работим върху него".
Зафирова е убедена, че следващите резултати от PISA ще са много по-добри, защото може да се намери баланс между поднасянето на академичните знания и практиката.
Според преподавателя по български език и литература Борис Илиев целта на средното образование трябва да бъдат академичните познания, а практиката да бъде добавена стойност към тях:
"Трябва да намерим начин, запазвайки фундамента или някаква форма на класическо в образованието, да добавим някаква стойност, която дава и практически ползи на учениците, след като завършат. Въпросът е кое от двете да поставим като цел и кое да е страничен ефект".
Нашите деца не са по-глупави от децата на другите държави, но образователната ни система не извлича потенциала от тях, категоричен е Добромир Иванов от Асоциацията на предприемачите.
"Държави, които си реформираха образователната система, я направиха свой национален приоритет. Когато не се говори толкова на парче, а се взимат решения да се реформира системата цялостно, идват и резултатите".
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
