Начало
назад
След слабите резултати на PISA: Просветният министър с мерки за по-добро представяне през 2025 г.
15-годишните ученици у нас са последни в ЕС по математика и под средното ниво в световен мащаб с 417 точки. Това показва международното изследване PISA, проведено през 2022-ра година, в което са участвали 81 страни. Първи са учениците на Сингапур с 574 точки. В дъното на класацията сме и по четене- с 404 точки българските деца са предпоследни в ЕС, след нас е само Кипър. По природни науки учениците имат 421 точки,което също ни подрежда на предпоследното място в Евросъюза, след нас пак е Кипър. Какви са причините за тези притеснително ниски позиции от Елиана Димитрова.
Връщаме се към най-слабото си представяне по PISA, което е било през 2006-та година. В сравнение с предходното изследване през 2018-та точките ни по математика сега с 19 по-малко, по четене - с 16 по-малко и по природни науки - с 3 по-малко. От просветното министрество успокояват, че и световните тенденции са на спад на резултатите. Причината се търси в Ковид- пандемията. И все пак 54% от българските 15-годишни ученици са с резултат по-нисък от базовия по математика. Според изследавнето пречка са и телефоните в час. У нас 46 % от учениците се разсейват с дигитални устройства, средно за PISA те са 30 %. Това подчерта в специално интервю за БНТ и ръководителят на PISA.
Андреас Шлайхер, директор на Дирекция " Образование и умения", ОИСР: Смятам, че твърде много млади хора в България са станали почти зависими от телефоните си и се чувстват неспокойни, ако телефоните им не са близо до тях. Това влошава резултатите им на теста PISA, но и можем да видим как това е свърано с по-малко удовлетворение от живота, т социалните им контакти и повече безпокойство.
Н този фон на все по-ниски резултати по PISA вчера просветното министерство обяви, че когато сегашните петокласници станат в 7-ми клас в НВО ще има задачи с практическа насоченост като тези по PISA. Ще има ли обаче време да се подготвят тези деца и защо не се започне от първокласниците, попитахме министъра.
Галин Цоков, министър на образованието и науката: Това е един постепенен процес, който ако започне сега до две години ще може да се реализира в рамките на оценяването на децата при външното оценяване. Ако се започне сега и тези две години, три години, четири години, пет години се работи целенасочено децата да реализират уменията, тогава и резултатите на PISA ще се повишат и резултатите на нашите НВО ще се повишат.
И още. Показателно е деца, в чиито домове има повече от 16 книги се представят по-добре. Резултатите на българските ученици по PISA са сходни с тези на учениците в Кипър, Молдова, Монголия, Катар и Чили. Министърът на образованието и науката е поискал от Андреас Шлайхер допълнителни анализи специално за България, които да подпомогнат екипа на министерството за бъдещи мерки.
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
