Продължаващото глобално затопляне може да да доведе до утрояване на зоните по света, където горещините понякога ще бъдат опасни дори за сравнително млади хора, предаде АФП, позовавайки се на ново изследване. За целите му учени от Великобритания и САЩ са комбинирали познанията си за климатичните промени с тези за рисковете от смъртност, свързани с горещините.
Изследователите по-специално са разгледали степента, в която повишаването на температурите може да доведе до преминаване на праговете на опасна горещина. Това е т.нар. жега, която не може да бъде компенсирана. Отвъд този праг телесната температура се повишава неконтролируемо и става буквално непоносима (със смъртоносно повишаване в рамките на 6 часа).
Учените са стигнали до извода, че средно глобално затопляне на планетата с 2 градуса по Целзий - с 0,7 градуса повече, отколкото в наши дни, може да доведе до утрояване на зоните в света, засегнати от непоносими горещини, дори за индивиди на възраст между 18 и 60 години. Изследователите изчисляват, че около 6% от земните повърхности - или площ, равняваща се на тази на САЩ, могат да бъдат засегнати от подобна опасност.
"Това като цяло е разширяване на региони, които вече са изложени на риск, като Индийския субконтинент или Арабския полуостров", пишат авторите на изследването.
За възрастните хора над 60 години почти 35% от земните повърхности ще бъдат засегнати.
Подобно затопляне в сравнение с прединдустриалната епоха - преди хората да променят дълбоко климата с масовото използване на въглища, нефт и природни газове, представлява горната граница на Парижкото споразумение от 2015 г., като подписалите го страни се ангажираха да го ограничат "значително под този праг".
Настоящите ангажименти на държавите обаче далеч не са достатъчни за спазването на това ограничение. Според ООН те понастоящем ни поставят на траектория на затопляне с от 2,6 до 2,8 градуса по Целзий през този век.
Авторите на изследването насочват вниманието към необходимостта от приспособяване към новите климатични условия, например чрез предоставяне на "убежища" и оборудвани с климатици обществени сгради.
"Тъй като все по-голяма част от нашата планета изпитва условия, които са твърде горещи за нашата физиология, става изключително важно да се позволи на хората безопасен достъп до по-хладна среда, за да се предпазят от жегите", казва водещият автор на изследването Том Матюс, професор в Кралския колеж в Лондон.
Рекордната 2024 г. завършва десетилетие на смъртоносни жеги, предупреди ООН в края на миналата година.
Чуй новините
Подкаст
