Дните до началото на Олимпиадата отминават, а в ефира на "Денят започва" продължаваме срещите с нашите представители в Токио.
Една от младите ни надежди в плуването е Калоян Левтеров. Ето какво споделя той за целите и очакванията си преди дългоочаквания форум.
БНТ: Как започна всичко? Кой те запали по този спорт?
Може би едни от инициаторите, които бяха виновни за запалването ми по плуването, бяха моето семейство. Майка ми главно, когато бях на малка възраст тя винаги ме вкарваше във водата в морето да плувам, в басейните и още от малък започнах наистина да ми се отдава, да се отпускам във водата и така започнах все по-спокойно да се приспособявам към водната среда. За мен плуването е начин на живот. Вече цял живот се занимавам с него. Просто не мога да си представя какво ще правя, ако наистина спра да се занимавам с него.
БНТ: Сподели ни емоциите от спечелването на квотата?
Когато изплувах времето си на 200 гръб и видях резултата, не можах да осъзная какво съм постигнал. Сигурно вече няколко дни след това не можах да го осъзная. Просто бяха едни неописуеми емоции за мен. За първи път ги изживях.
БНТ: Успяваш ли да се подготвиш пълноценно за Олимпиадата?
Гледам да съм съсредоточен в тренировките. Имаме доста често лагери. Постоянно сме в различни градове, за да тренираме, но мисля, че подготовката ще премине нормално. За мен тази Олимпиада ще бъде по-скоро като опит, защото съм все още много млад. Там наистина са едни от най-силните плувци в света. Всички ще са в най-добрата форма, аз се надявам също да съм в най-добра форма, но ще се надявам просто да си подобря времето ида направя най-добро класиране там.
БНТ: Как виждаш себе си след 10 години?
След 10 години надявам се все още да постигам добри резултати в плуването. Да съм се изградил вече като професионален плувец, защото това което правим сега тепърва започва. Ние сме в началото на кариерата си. И се надявам просто след 10 години да сме стигнали вече наистина върхови резултати в световният спорт.
БНТ: Като за финал, на кого би благодарил?
Бих благодарил на родителите си, на моето семейство, на приятелите си. На треньорите, които са ми помогнали през тези години. Защото наистина беше доста дълъг път да стигнем дотук. На федерацията искам да благодаря, защото те винаги са стояли зад нас и са ни помагали. И на всеки един, който ми е помогнал по някакъв начин дали ще е в плуването или в живота.
Гледайте още теми от "Денят започва"
Чуй новините
Подкаст
