Сам Хюсън - една история за кръговрата на живота

Животът е странен сценарист. Понякога той ни прави част от комедия. Всичко е прекрасно. Когато има трудности, се справяме с тях и продължаваме напред. В останалото време сме с усмивка на лице се радваме на семейство и приятели, а в професионален план разочарованията са последвани от щастлив край.

Разбира се сценаристът може да ни предостави и драма. В нея не винаги всичко завършва по план. Всъщност може би завършва по план, но не и нашият. Тъгата е готова да обхване ежедневието ни, а ние трябва да покажем характер, смелост, сила и амбиция, за да се измъкнем от голямата каша. Без значение каква е тя...

Сценарият на живота може да бъде и хибриден. Такъв се оказва той във футболната кариера на Сам Хюсън. Централен полузащитник, който се ражда съвсем близо до един от най-големите английски градове – Манчестър.

Тук някъде може би се досетихте, че замесен е Манчестър Юнайтед. Това се случва през 1998 г., когато „червените дяволи“ забелязват Хюсън и го привличат в академията си. По това време той е на 9 и съвсем скоро е започнал да тренира футбол.

Следват години на щастие за футболната кариера на Сам. Той е капитан на отбора до 18 г. С важните си 5 гола помага на тима си да стигне до финала за най-престижния турнир, в който се състезава, а именно младежката купа на Футболната асоциация. Финалът е загубен от Ливърпул, но Хюсън се отличава от останалите с таланта си. Не е случайно, че играе и за английския национален отбор до 19 години.

Съвсем скоро това му донася първи професионален договор с един от най-богатите клубове в света. През септември 2007 г. великият сър Алекс Фъргюсън взима със себе си Сам в Рим. Причината за това не е, за да разгледат Вечния град, а гостуване на Рома в Шампионската лига. Младокът не взима участие в срещата, но споделя една съблекалня с Уейн Руни, Майкъл Карик, Луис Саха, Дарън Флетчър, Нани, Жерар Пике и много други.

Скоро Хюсън получава собствен номер в първия състав на Манчестър Юнайтед – номер 33. След няколко по-скоро неуспешни наема договорът му с „червените“ изтича. Те решават да не го подновят и на практика гонят полузащитника от клуба. По това време той е само 21 г. и признава, че трябва да преживее голям шок.

Следва подпис с отбор от пета английски дивизия. Но не само... Сам започва работа в местна фабрика. Голямата мечта изглежда приключила. Младокът трябва да съчетава тренировките по футбол, работата във фабриката и контузиите, които са сред основните причини Манчестър Юнайтед да го отхвърли. Животът на Сам изглежда съсипан. Сценаристът не е на негова страна, но той отстоява себе си.

Години по-късно Сам не е звезда във футбола и определено не е сред най-известните спортисти, но пък е достатъчно популярен в Исландия, където се мести през 2011 г. По време на професионалния си път в островната държава Хюсън печели две купи, две титли и една суперкупа. Остава много близо до 3 последователни шампионски корони на Исландия и очевидно играе за някои от най-значимите исландски клубове.

Успехите му излизат и извън терена. Неговата съпруга е исландка, а скоро след запознанството си с нея е дарен и с наследник.

„Имах нужда от нещо различно и вълнуващо, така че не се замислих много. Реших, че дори да не проработи, ще насъбера допълнителен опит. Вече от години съм тук и свикнах с начина на живот.“, разказва Сам.

А неговият живот разказва на всички нас, че дори най-голямото зло в крайна сметка може да се окаже нужното добро.