Кой е екипът, който Англия използва един единствен път в историята си?
Снимка: БГНЕС
Слушай новината
Фензоните са особено популярни по време на големи първенства. Винаги осигуряват усещането, че и ти си част от форума – всички около теб наблюдават събитието, което те вълнува и теб, усеща се емоция, има настроение. Ако посетите подобно място – и далеч не визирам само у нас – и попаднете на двубой на Англия, то вероятно ще забележите колко много хора носят екипи на „Трите лъва“. Има хора, които са си закупили домакинските фланелки, други пък са заложили на по-слабо разпространите резервни цветове. През това лято обаче се наблюдава интересна тенденция хората все по-често да се появяват с екипи от миналото. И не говоря за близкото минало, за края на 20-ти век. Емблематични си остават фланелките на Англия от Мондиала през 1990, тази от европейския шампионат през 1996 (по всяка вероятно с името на Алън Шиърър на гърба), както и снежнобялата тениска от лятото на 2002 година и Мондиала в Република Корея и Япония. Интересното е, че в английските медии дори специално обърнаха внимание, че все по-често можете да зърнете хора с екип на Англия, който е крайно непознат. Ама толкова непознат, че дори бихте си помислили, че е плод на фантазията на някой дизайнер и никога не е бил използван. И донякъде бихте били прави.
Англия използва този екип само веднъж в историята си. Повтарям – само веднъж. Екипът е третият по ред на употреба за Мондиала в Италия, вече споменат няколко реда по-нагоре. Представлява точно копие на титулярния избор като дизайн, просто е в друг цвят – син. Резервният екип за този турнир е червен, той също така и не получава много шанс за изява, като играчите носят тези фланелки само 6 пъти в следващите 4 години. Синият екип обаче. Това е друга история. Англия играе с него само веднъж – по време на европейската квалификация за шампионата през 1992 година като гост на Турция в Измир. В него Денис Уайз отбелязва единствения гол в срещата за победата на „Трите лъва“ с 1:0 – негов единствен и в цялата му кариера за родината. С това приключва историята на този екип. Един мач, един гол. Точка. Никога повече в употреба. И въпреки това от началото на Световното първенство можете да видите тази фланелка в Арлингтън, във Фоксбъро, дори в Хюстън, където Англия дори няма мачове. Дори в една от рекламите за турнира, в която участва Юрген Клоп, недодялан английски запалянко, който се опитва да не разлее няколко халби с бира, е облечен с този екип. Защо?
Обяснението е дълбоко. Първо – парадоксално или не неизвестността на екипа е допринесла за неговата популярност. Има определен тип фенове, които изразяват подкрепата си по всякакъв начин, дори ако в това число влиза и парадирането и очакването да бъдат попитани: „Извинете, какъв е този екип?“. Това не е просто ретро. Това е непознато ретро. Двоен удар за проницателният футболен хипстър. Гари Биъртън от уебсайта Classic Football Shirts го нарича „контракултурна привлекателност“ – хем е неизвестно, хем все повече хора искат да го възприемат. На второ място – в Англия много обичат Мондиала от 1990, за който смятат, че е помогнал на играта в много аспекти. Най-вече в социални, защото футболът тогава отново е станал достъпен. И готин. През онова лято за първи път след поредицата от шумни скандали, свързани с английските клубове, англичаните отново се наслаждават на играта в международен план. В чисто футболен – стигат до полуфинал в Италия, което също никак не е малко като емоция и постижение. Край с концепцията и реалността от 80-те, които се свеждат до „не можеш да ходиш на футболен мач, защото там има проблеми и бунтове“. На трето място – фланелката фигурира в една популярна песен, харесвана много от феновете. Написана е ... за първенството през 1990. World in Motion е втората най-известна песен сред английските запалянковци след Three Lions (позната на всички по целия свят като It’s Coming Home). Вокалистът на New Order Бърнард Съмнър носи екипа в клипа на песента и по този начин тази фланелка се свързва и с още един културен момент.
Излишно е да казвам, че 99.9% от тези фланелки, които сега се „разхождат“ по улиците не са от началото на 90-те, а са благодарение на маркетинговата стратегия на концерна Умбро. Всъщност има само 11 фланелки, които са напълно оригинални, носени от десетимата титулярни полеви футболисти на Англия в онзи следобед в Измир плюс единствената резерва, влязла на терена – Стив Ходж. За феновете значението на този екип е огромно, за играчите от онова време ... вероятно не чак толкова. Запитан дали знае къде се намира фланелката от онзи мач, Алан Смит категорично заявява, че няма никаква идея. Дъщерята на Лий Диксън гордо носи тениската на баща си днес. Денис Уайз още по-гордо я е окачил на стената вкъщи, все пак е свързана с единствения му гол за Англия. Тази на Стюарт Пиърс? При всички останали – в кутии под леглото.
Чуй новините
Подкаст
