НОВИНИ

Ще има ли ефект от законодателните мерки срещу домашното насилие?

Миналата година у нас беше белязана от брутални случаи на насилие и протести

Тихомир Игнатов
от Тихомир Игнатов
07:36, 08.03.2024 (обновена)
Чете се за: 07:07 мин.
У нас
Снимка:
Слушай новината

В Деня на жената отправяме поглед към една болезнена тема за обществото - насилието над жени. 2023 г. беше белязана от протести, свързани със случая "Дебора", който се превърна в отправна точка за законодателни промени, които действат от началото на годината.

През 2023 г. 18-годишната Дебора се превръща в поредната жертва на насилие в България. Младата жена е бита, рязана с макетен нож и остригана. Раните са обработени с 400 шева.

"Като майка това, което виждам аз, е един празен поглед", казва Ивелина Михайлова - майка на Дебора.

Последва серия от протести, а родителите на Дебора обвиниха институциите в бездействие. За младата жена започна дългият и труден път на възстановяване.

Жената, която ще наречем Хелен, пожелала анонимност заради сигурността си, също намира сили, за да каже стига. Повече от 5 години е заспивала до мъжа си след удари. От началото слаби и редки, а после силни и ежедневни.

"Един път счупих крак, защото ме пусна по стълба на къща, от втория етаж. После счупена китка, пръст".

Хелен не е българка. Няма и роднини, които да ѝ помогнат. Спасение намира във фондация "Анимус" и кризисния център там, където помощ търсят жените като нея, чули празните обещания и дали много шансове.

"Аз винаги се страхувам да съм сама. Затова толкова време търпях с него. Аз нямам майка, нямам роднини. Мисля кой ще ми помогне ако не съм здрава".

"Те имат много висок праг за насилието. Навика от това да живеят по този начин. Те нормализират. Един шамар, една обидна дума не е нищо особено", каза Йорданка Игнатова - ръководител на Кризисния център към фондация "Асоциация Анимус".

Центровете, където тези жени могат да бъдат настанени у нас, са твърде малко. Има и много отдалечени места в България, където хората не могат да потърсят помощ.

"Никой не предприема никакви мерки при първи опит за насилие. Всеки се опитва да спаси семейството си", казва Надежда Стойчева - фондация "Асоциация Анимус".

Проучване на "Тренд" по поръчка на вестник "24 часа" от началото на годината показва, че четирима от десет души в България имат познати, които са жертви на домашно насилие. 18% от българите твърдят, че има случаи, в които домашното насилие е заслужено. Според 13% удрянето на шамар не представлява домашно насилие. Проучването регистрира висока чувствителност към домашното насилие - 82% от участниците смятат, че то е сериозен проблем за българското общество.

"Случвало ми се е, пътувайки по улиците на София, да видя в съседна кола как мъж бие жена си. Моля, не си затваряйте очите за тези неща", призовава Йорданка Игнатова.

След серията от публични случаи законодателните промени в помощ на жертвите на насилие вече с в ход. Депутатите приеха, че домашно насилие може да има не само в брак или при съвместно съжителство, но и при интимни отношения. Работи се и в посока откриване на нови кризисни и консултативни центрове. Създаден е и регистър, в който се вписват не само жертвите, но и насилниците.

С новите промени в закона за домашното насилие стандартът на защита трябва да се повиши, разказва адвокат Йорданка Бекирска, която е експерт в областта на семейното право.

"Катализаторът беше случаят "Дебора". В нашето законодателство успяваме да осигурим защита. Добрата новина е , че тя е в рамките на 24 часа и не изисква присъствие на никой от участниците. Достатъчно е да се подпише една декларация, че нещо се е случило. Проблемът обаче е, че често може да се стига до злоупотреби."

В съдебната практика не са малко случаите, при които сигналите за насилие се използват за набеждаване на един от родителите преди бракоразводно дело, а това пряко влияе върху поддържането на контакт с децата. С новите правила е установен баланс на мерките.

"Баланс между правото на защита , което се дължи на всяко пострадало лице и правото на лични контакти и семеен живот на лицето", посочи адвокат Бекирска.

Насилието върху жертвите може да не е само физическо. То може да бъде психическо и емоционално под формата на обиди, лишаване на свободно придвижване и икономически натиск. Доказването на подобен тип насилие в съда е по-трудно, тъй като се изискват психологически експертизи. Според адвокат Бекирска проучвания показват, че в България хората са по-склонни да приемат насилието и имат изградени стереотипи за образа на жената.

"В България 80% от респондентите отговарят, че на жената първата и най-важна роля в нейния живот е да е майка и домакиня. За разлика от последната държава - Финландия. Там само 3% от жените виждат най-важната роля на жената в това да бъде майка и домакиня."

Дали новите законодателни промени ще ограничат насилието предстои да разберем. А дотогава жертвите като Хелен трябва да намерят сили да продължат напред.

"Мечтая да живея самостоятелно, сама или с приятелка. За никакъв мъж не мисля. Абсурд", споделя тя.

*Материалът е създаден в рамките на сътрудничеството на Новинарския обмен на Евровизия за Югоизточна Европа ЕРНО, в партньорство с ООН Жени - Босна и Херцеговина, с подкрепата на Швеция.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News

Свали приложението BNТ News
google play badge
Свали приложението BNТ News
app store badge
Топ 24
Най-четени
Барселона записа 19-а победа в Евролигата този сезон
Барселона записа 19-а победа в Евролигата този сезон
София диша високи нива на азотен оксид, сочи изследване
София диша високи нива на азотен оксид, сочи изследване