Силните български момичета в този мъжки спорт

Преди повече от 55 години Джеймс Браун възпя с вълшебния си глас невероятната песен, благодарение на която всички знаем, че сме обречени да живеем в „този мъжки свят“. Но какъв би бил той, ако ги нямаше жените?

Мъже срещу жени. Двете пълни противоположности продължават всеки ден да се сблъскват. И в живота, и в залата, и на спортния терен. А давате ли си сметка, че е имало време, в което не са позволявали на жените да гледат Олимпийски игри. На първия спортен форум в Атина през 1896 година е забранено на дамите да се състезават (въпреки че има информация, че една жена е участвала в маратона).

В този мъжки свят обаче борбата, вдигането на тежести, каратето, боксът и още десетки силови спортове вече не са табу за жените. България не прави изключение. Дори напротив. Много бърз поглед в списъка с олимпийците ни в Токио показва, че присъствието на дамите в т.нар. силови спортове, е много по-наситено за сметка на противоположния пол. Жените представят страната ни достатъчно успешно, в наглед мъжките дисциплини. Да не кажем, по-успешно от тях.

Ивет Горанова, Стойка Кръстева, Тайбе Юсеин, Евелина Николова и дори Антоанета Костадинова. Жените, които спечелиха до този момент, в мъжкия свят на Олимпиадата.

Двубоите жени срещу мъже е с категорична победа за дамите:

4:3 Категорична победа за нежния пол в борбата.

2:1 и в бокса. Битката е спечелена от дамите - Стойка Кръстева и Станимира Петрова срещу Даниел Асенов.

1:0 в каратето. Само тя – Ивет Горанова.

3:0 в спортната стрелба. И т.н.

Ако обърнем поглед назад, при споменаването на името на Станка Златева (Пекин 2008 и Лондон 2012), всички си спомняме това непоколебимо пораснало момиче, състезаващо се в мъжкия свят и борейки се с предразсъдъците на хората. След нея вече всичко изглежда много по-лесно. Дори и за Елица Янкова (Рио де Жанейро 2016).

Пистолетът, оръжието, гордостта на мъжа, символ на неговата смелост в миналото, днес е в ръцете на нежната Антоанета Костадинова. Тя е вече сребърна медалистка от Олимпиадата в Япония, отстрелвайки десетките една след друга.

Но защо жените се състезават в тези на пръв поглед мъжки спортове? Много специалисти си обясняват този факт с желанието на родителите да отглеждат деца, в това число момичета, които да могат да се справят с тежестта на живота от невръстна възраст. Иначе казано, по-лесно да преодоляват трудностите този „мъжки свят“. Предоставянето на възможност да тренират по-тежки и трудни спортове ги прави по-силни.

„Ако си дама, си дама, независимо какво практикуваш“, сподели преди време Евелина Николова. Състезателката по борба обича женските занимания, нежната визия – рокли и обувки с висок ток. Запалва се по този мъжки спорт, когато е в пети клас. Буйното ѝ детство е било укротено в залата.

Всъщност днес децата се възпитават с мисълта, че могат да постигнат всичко. Кой родител не би желал това за своето дете?

Експанзията е предимно в ученическата възраст. „Мъжките спортове“ в повечето случаи могат да започнат да се практикуват малко по-късно, за разлика от онези, които изискват, например, повече гъвкавост и техничност. Традиционно много спортове са исторически свързвани предимно със силния пол и качествата, изграждани в тези спортове се свързват предимно с мъжки черти. С разширяването на идеите за социалните норми вече момичетата знаят, че могат да бъдат също толкова силни и също толкова успешни.

Стойка Кръстева се влюбва в бокса, когато е в 7-и клас. Всички момчета около нея се записват да тренират и тя решава също да опита.

„Спортът е добър учител“, казва Стойка. Именно боксът я научва да не се отказва, да се труди, за да постига целите си.

Жителите на големите градове се радват на огромен избор за себе си и своите деца. Но в малките населени места са истински щастливци, ако въобще имат алтернатива.

Като дете Тайбе Юсеин започва да се занимава с бадминтон. След като се налага да се прибере с майка си в Мъдрево, няма къде да спортува, затова популярните в пролетните месеци за местните турнири по борба привличат Тайбе. Когато е вече в 5 клас, първият ѝ треньор настоява тя да бъде изпратена в спортно училище, предричайки голямо бъдеще за младата и талантлива състезателка.

Пътят, който е извървян не е никак кратък. Някога дори бащата на съвременните Олимпийски игри Пиер дьо Кубертен смята, че допускането на жени може да е лоша идея. Днес съотношението мъже-жени на Игрите е почти 50:50, с много малък превес на силния пол.

На Олимпиадата в Париж през 1900 година на жените вече е позволено да участват. Но тогава те са едва 22 от 997 състезатели. Еволюционният ход е напълно съвместим и със спорта, затова и днес няма нищо странно във факта, че дамите участват в т.нар. „мъжки спортове“.

Златната ни медалистка Ивет Горанова сама избира пътя си. Въпреки че се занимава с народни танци. На 10 години решава да смени носията с кимоно.

„До ден днешен не съжалявам, че се занимавам с карате. Харесва ми, че е бойно изкуство, че има удари“, споделя Ивет Горанова. А днес няма човек в нашата страна, който да не се радва за избора ѝ.

В много страни се налага да се води държавна политика и увеличено финансиране на спортовете, за да се постигне напредък в половото представителство на спортисти. В част от тях се опитват дори да изравнят заплащането на състезателите от двата пола. Но за наш късмет, в България, благодарение и на тези момичета, сякаш нямаме нужда от подобни инициативи и доказателства за уменията на дамите.

Тази година дори от Международния олимпийски комитет, пожелаха на церемонията на откриването на Игрите да излязат като знаменосци по един мъж и една жена. За България това бяха Мария Гроздева и Йосиф Миладинов. За страни като Китай и Монголия, например, това означаваше, че техни представители от нежния пол за пръв път ще бъдат знаменосци.

„На всичко друго бях съгласен, но не и да се състезава в този спорт“, заяви бащата на Стойка Кръстева, признавайки грешката си, веднага след като научи, че дъщеря му ще донесе на България историческо злато или сребро в бокса.

И след като един щастлив баща си посипа главата с пепел и призна, че стигмата за „мъжките спортове“ вече е в миналото, на нас не ни остава друго, освен да аплодираме. Защото светът се променя, и всичко с мярка (дори и спортът), има своето време и място.

А признанието го даде той, един от мъжкарите в спорта. Тервел Пулев обяви, че на тази Олимпиада силният пол за жените. И това не е изненада.

Снимки: БОК, Костадин Андонов – Start-Photo