Специално за БНТ: Джон Харис, съоснователят на "Политико"

Съоснователят на глобалното политическо издание "Политико" даде специално интервю за БНТ. За журналистиката, истината и лъжата - вижте интервюто на Александър Марков и Огнян Колчаков.

Г-н Харис, благодаря Ви за интервюто. Журналистика в полза на обществото. Възможно ли е това изобщо тези дни, когато фалшивите новини изобилстват, свободата на медиите е под заплаха и политици нападат журналисти постоянно?

- Съвременното поколение журналисти е изправено пред огромен морален тест: как да запазим и развием занаята, в който дълбоко вярваме, от всички опасности, които споменавате. Във всички общества днес съществуват два проблема: фалшивите новини и как хората да уважават работата на журналиста, която е в преследването на истината. В някои общества - за щастие не и в Съединените щати, но в много страни в Източна Европа и, разбира се, в Китай и Русия - има доста лоши примери. В тези общества самата концепция за свободни медии става все по-неразбираема и правителствата използват цялата си репресивна сила, за да блокират работата на журналистите. Това е много негативен развой. Единственото позитивно нещо, което може да се каже, е, че причината правителствата да полагат такива огромни усилия да потискат журналистиката, е именно в естеството на работата ни: да осветляваме неща, които трябва да бъдат показани наяве, да овластим гражданите и да държим правителствата отговорни.

Как "Политико" успява да запази свободата, обективността и професионализма си?

- Винаги съм се пазил от журналисти, особено американски журналисти, които по времето на Тръмп се представяха като борци за свобода на словото на предната линия. Не мисля, че е така. В американската традиция - ние имаме Конституция, която гарантира свободата на медиите, и дори по-важно - имаме политическа култура, която уважава свободата на словото. Да, репортерите са критикувани, да, на митингите на Тръмп медиите са освирквани, но медиите са там и не мисля, че някой в САЩ изобщо поставя под въпрос важността им. Като американски журналист, никога не бих се сравнявал с колеги, които работят в общества с репресивни режими: включително и тук, в Източна Европа, но и на много други места - също и в Близкия изток и Хонк Конг. Там журналистите и семействата им са заплашвани, животът - им поставян под заплаха, дори са убивани. Тези са хората на предна линия.

Виждате ли такава политическа култура, като американската, да се е развила в страните от Източна Европа през последните 30 години след 1989 г.?

- Първия път, когато бях в София, беше време на голям оптимизъм. Тогава отразявах Министерството на отбраната. Министърът на отбраната беше тук като част от обиколката му из Балканите. Той се опитваше да поощри един от елементите на всяко развито общество, а именно - поставяне на армията под граждански контрол. Това беше част от по-голям проект в Източна Европа - как да подкрепим развитието на либералната демокрация, която американците обичат да си мислят, че е универсална ценност. Разбира се - и Вие го знаете по-добре от мен - резултатите са доста смесени. На някои места наистина имате разцъфтяващи общества, свободната преса е все по-осъзната ценност, политическата класа вярва в демокрацията. Имате и други общества - Унгария е пример, - в които всички свободи, включително и на словото, са под заплаха от правителствата. Резултатите, както казах, са доста смесени.

Под заплаха ли са тези свободи тук, според Вас?

- В България? Тук съм, за да слушам и да разбера. Затова приех поканата да дойда от Вашингтон - за да науча повече за България. Така че, Александър, трябва да насоча въпроса към Вас, вместо да отговаря аз.

Президентът Тръмп беше в постоянна война с журналистите, или поне така изглеждаше. Някои български политици правят същото. Как трябва да реагираме на такива атаки?

- Аз съм скептичен относно войната на президента Тръмп с медиите. Знам, че той говори много често за това, получава много аплодисменти от привържениците си. За съжаление, тази реторика е доста проблематична. Това говорене повтарят и други лидери по света, включително деспоти, които наистина унищожават свободната преса. В случая с президента Тръмп не трябва да взимаме реториката му насериозно, защото за него това е по-скоро шега. Той е обсебен от медиите. В Белия дом той прекарваше повече време от всеки друг президент да чете пресата и да работи с медиите. Всички, работили с него, посочват в мемоарите си тази негова обсесия. Той отрича "Ню Йорк Таймс", но е обсебен какво ще напише вестникът за него. Бивш мой колега Маги Хейбърмън е един от най-добрите репортери и говори с президента Тръмп постоянно. Тя буквално живее в главата му. Но както и да е. Не мисля, че президентът Тръмп има каквито и да било възможности да подчини медиите. Всъщност може би е точно обратното.

Намираме се едновременно в пандемия и в море от дезинформация за нея. Как да се борим с дезинформацията? И трябва ли?

- Със сигурност. Всеки гражданин участва в този процес. Именно дезинформацията за ковид е пример за проблемите, за които говорим. Дори встрани от политиката, разбирана традиционно: двама кандидати един срещу друг, две партии в конкуренция помежду си, ценността да имаш свободна преса манифестира себе си по най-фундаментален начин. Какви факти трябва да знам, за да защитя здравето си, за да защитя здравето на семейството си и на съседите си? Има разлика между истината и лъжата и работа на репортера е да подчертае тази разлика. Така че работата ни никога не е била по-важна отколкото сега, по време на пандемията.

Имаше дебат в ЕП относно безопасността на журналистите. Какво трябва да се направи, според Вас, така че журналистите - тук, в Източна Европа - да могат да работят свободно и без никакви пречки?

- Дори не трябва да се поставя под съмнение един принцип: журналистите да имат свободата и достъпа до информация, така че да работят без натиск от властта. Това трябва да бъде скрепено законодателно. Разбира се, законът е толкова добър, колкото е политическата култура, която го създава. Мисля, че в крайна сметка единствената надежда за свободните медии е да има свободно общество, което вярва в идеята за свобода на словото. Всеки се ядосва и фрустрира с репортерите. Аз също се ядосвам с някои неща, които виждам в журналистиката. Според мен, няма свободно общество без свободни медии. Гражданите нямат друг механизъм, с който да държат правителствата отговорни.

Виждате ли свободни общества тук, в тази част на Европа?

- Виждам общества в преход. Когато бях тук през 1994 г., Студената война тъкмо беше приключила. Звучи, сякаш беше доста отдавна, преди 27 години, но може би не е толкова много време в историческа перспектива. Тук има народи, които искат да бъдат свободни, и култури, които подкрепят свободната преса и институции, но нямат дълга традиция като в Западна Европа и САЩ. Има много крехкост в Източна Европа.

Как традиционните медии могат да продължат да се съревновават със социалните медии, които са пълни с полуистини и дезинформация?

- Вие сигурно сте потребител на Туитър и на социалните медии. Аз също съм. В края на краищата, знам разликата между това, което чета в Туитър и което може да не е вярно или да е просто нечие мнение или измислица. Знам разликата между измислицата и това, което Вие, традиционните медии, правите. Знам в какво мога да вярвам. Мисля, че когато новината е наистина много важна и в сърцевината ѝ са основните факти, а не нечии мнения, читателите ѝ вярват. Най-уважаваните и професионални медийни организации, които работят така, привличат най-много читатели и зрители. Понякога, както е в САЩ, политиката се превръща в кървав спорт и хората се забавляват, заливат пространството с мнения и изкривяват истината. Но в края на краищата истината изплува благодарение на работата на журналистите и това, което правим.

България сега е в политическа криза. Не може да бъде формирано правителство и сме напът към третите предсрочни избори тази година. Хората стават все по-недоволни не само от политиката, но и от медиите. Как трябва да отговорят журналистите на недоволството на хората?

- Трябва да слушаме и да предаваме. Да слушаме повече и да предаваме повече. Това е универсална истина и важи навсякъде. Ролята на журналиста не е да бъде известен, а свободен. Винаги ще има критика. Най-добрият и, мисля, единствен отговор на критиката е да показваме - не всеки ден, хора сме, правим грешки, - но в дългосрочен план, че сме отговорни и независими журналисти и че се стремим максимално към истината. Каква е истината за нашите лидери? Каква е истината за проблемите в обществото ни? Каква е истината за възможностите, които стоят пред обществата ни? Отговорната, независима журналистика в противовес на мотивираната от идеология журналистика е начинът да достигнем истината. Този е най-добрият начин.