Специално за БНТ: Посланикът на Естония у нас за войната и отношенията с Русия

Правителството на Естония наскоро увеличи военната помощ за Украйна до един процент от брутния вътрешен продукт на страната или около 370 милиона евро.

Последният пакет включва гаубици, боеприпаси, оборудване за артилерийска поддръжка и гранатомети. Според правителственото съобщение, това няма да намали отбранителния капацитет на Естония, а дарените оръжия скоро ще бъдат възстановени.

За войната и отношенията с Русия - вижте специалното интервю за "Светът и ние" с Ингрид Кресел, посланик на Естония в България, Румъния и Молдова.

Войната в Украйна продължава почти една година. Защо Естония и балтийските държави настояват за увеличаване на военната подкрепа за Украйна? Освен вчерашното решение за изпращане на танкове "Леопард", какво друго препоръчвате да се направи?

- Много Ви благодаря, на първо място за това, че участвам в програмата и мога да коментирам. Естония знае твърде добре от своята история какво означава да имаш обща граница с много агресивен съсед - Русия. Имаме болезнен опит в това отношение. Ето защо, още преди започването на войната, ние призовавахме през цялото време да се предостави подкрепа на Украйна - както военна, така и политическа и икономическа. Естония започна да предоставя противотанкови оръжия на Украйна още през декември 2021 г., т.е. преди войната. И от началото на войната за нас беше ясно, че е възможно руската агресия да бъде отблъсната и украинците се справят много добре. За няс е ясно също, че войната, която води Украйна срещу геноцида на Русия, е всъщност наша война - война на свободния свят. И ако искаме да защитим демокрацията и свободата в Европа и по целия свят, трябва да засилим подкрепата си за Украйна.

Напрежението между Естония и Русия ескалира значително с напускането на двамата посланици - как и защо се стигна до там? Очаквате ли подкрепа от други балтийски държави освен Латвия?

- От много време настояваме дипломатическите отношения да бъдат основани на равнопоставеност. Това означава да имаме еднакъв брой дипломати и технически персонал в посолствата съответно в Русия и в Естония. А, както знаете, в много държави представителството на Руската федерация беше несъразмерно голямо, включително в България. В средата на януари помолихме Русия да намали числеността на посолството до седем дипломати и 15 души персонал. Важно е също да уточня, че посланиците не бяха отзовани, те бяха помолени да напуснат двете столици. Така че всъщност нашият посланикът в Русия ще работи от Естония, Естония ще бъде представена на ниво „шарже д'афер", като същото ще направи и Русия. Това е дипломатическа стъпка, която отразява нивото на двустранните ни отношения, тъй като ние очевидно не споделяме общи принципи с тях във връзка с агресията срещу Украйна. Това е реалноста на нашите двустранни отношения.

Естония е обсъждала въпроса за равнопоставеното дипломатическо представителство с много от нашите партньори, такива обсъждания са в ход и с България. Много държави вече са предприеха такива стъпки към равнопоставено представителство преди нас - ако не се лъжа Република Чехия беше първата. Ние с готовност споделяме нашия опит, но разбира се, тези стъпки не са задължителни - всяка държава решава за себе си.

Говорихте за миналото, но дали държавата Ви се опасява от пряка заплаха от Русия сега? Чувствате ли се в безопасност в Естония?

- Според мъдреците, ако искаш мир, трябва да си готов за война. От години харчим два процента от нашия БВП за отбрана, а тази година те ще станат три процента. Ние удвояваме отбраната на нашата територия и повишаваме поразяващата мощ и обхвата на нашите въоръжени сили. Планът не е да се страхуваме - планът е да бъдем подготвени, ако такова нещо се случи. Но, разбира се, основната цел сега е да подкрепим Украйна. Защото знаем, че мир с държавата-агресор няма как да помогне. Мирът само ще повиши апетитът на държавата-агресор, в този случай - Русия. Така че, за да победи мирът, трябва всички руски сили да напуснат Украйна и завладените териториите да бъдат върнати на Украйна. Чак след това ще можем да се почувстваме в безопасност. Сигурността на целия континент е заплашена от действията на Русия.

Вашата държава помага на Украйна да се бори и срещу големи кибератаки от Русия - колко голяма е заплахата и как точно сте помогнали?

- Войната не започна на 24 февруари миналата година. Войната всъщност започна през 2014 г., но миналата година първите атаки бяха именно кибератаките. Те продължават в много държави. Естония беше първата, която ги изпита през 2007, така че ние имаме дългогодишен опит в борбата с тях. Миналата година срещу нас имаше няколко хиляди кибератаки срещу наши институции, но те не можаха да засегнат сериозно функционирането им, тъй като институциите вече бяха създали добър капацитет. Нашето сътрудничество с Украйна по отношение на цифровата технологична подкрепа продължава вече десет години. Осигуряваме им експерти от самото начало на войната. Те идват както от правителствения, така и и от частния сектор, осигуряваме и оборудване от ИТ компании. В момента сме един от партньорите, които ЕС използва за в рамките на проектите Digital for Ukraine, участваме чрез академията на електронното правителство на Естония, където работят много наши експерти.

Естония силно подкрепи заявката на Швеция и Финландия за членство в НАТО. Притеснявате ли сте, че Турция и Унгария все още не са ратифицирали присъединяването им? Как може да се разреши този проблем?

- Действително Естония силно подкрепя членството на Швеция и Финландия в НАТО. Това би укрепило сигурността в района на Балтийско море. А и Финландия има една от най-дългите граници с Русия. Двете държави имат и силни армии и макар още да не членуват формално в НАТО, че си сътрудничат с Алианса. Тяхното решение да поискат пълноправно членство е историческо, с оглед на дългогодишните им политики, така че наистина силно го подкрепяме.

Разбира се, това е дълъг процес и трябва да се вземат предвид вижданията на всички съюзници. Важното сега е, че и Финландия и Швеция са вече на масата в НАТО. Те седят до Генералния секретар, участват в обсъжданията и консултациите с Турция. Знам, че Швеция и Финландия са силно ангажирани да продължат тези консултации в рамките на НАТО. Понякога просто е необходимо малко повече време, но сме сигурни, че накрая това решение ще бъде взето.

Възможно ли е на първо време само Финландия се присъедини към НАТО и бъде одобрена, а след това Швеция?

- От информацията, която ни е известна от вчера и днес, те продължават по този път заедно и наистина би било най-полезно, ако се присъединят заедно. Но все пак решението остава на тези държави, които трябва да обсъдят помежду си как желаят да продължат.

Гледайте още теми от "Светът и ние"

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube