Спомен за Норайр Нурикян

На 26-и юли 1948-а година в Сливен се ражда един от великите щангисти. Човек, който завинаги ще остане в историята на българския спорт.

Започнал на баскетболното игрище, след това Норайр се насочва към вдигането на тежести, заради ниския си ръст. И оставя паметна следа с успехите си. Печели две олимпийски титли - в Мюнхен през 72-а и в Монреал през 76-а, като се превръща в единствения ни щангист с два златни медала от най-големия спортен форум и един от общо петимата българи, покорявали олимпийския връх два пъти.

"За мен и двете олимпийски титли са много ценни. Но искам да разкажа с две думи за първата ми Олимпиада и особено за решаващия трети опит. Всички бяха приключили със своите, а на мен ми оставаха два. Трябваше да направя опит, който беше с килограм и половина над световния рекорд. И ако успеех да вдигна тази тежест, си осигурявах олимпийската титла. Почти цялата зала беше станала, тъй като никой не очакваше, че някой може да дръзне да направи опит да подобри световния рекорд. Всички смятаха съветския щангист Диточний за олимпийски шампион. Аз се реших на този опит, тъй като нямаше какво да губя повече. Как съм го направил? Не си спомням. Спомням си само, когато старшия съдия на състезанието ми каза да сваля щангата... и радостта на всички мои съотборници за първата олимпийска титла, за първия олимпийски шампион по вдигане на тежести. Разбира се не ми беше лесно и на втората Олимпиада. Там трябваше да защитавам реномето си на олимпийски шампион. Успях да се преборя и да завоювам за втори път олимпийската титла", разказва Норайр Нурикян.

Олимпийският шампион и световен рекордьор остава в спорта и след края на състезателната си кариера. Като треньор на националния отбор или ръководител във федерацията, Нурикян продължава както да постига успехи, така и да докосва с благия си характер. И именно затова неговите приятели, състезатели, ученици, наследници не могат да се разделят лесно с него.

"Много тежко. Много тежко го преживяхме. Той е един наш много голям приятел, колега. Много години сме били заедно. Днес наистина е един много тежък ден за мен, а и въобще за щангите. Ще го запомня с това - един весел човек", сподели Стефан Ботев.

"Жалко, че си отива такъв прекрасен човек. Бил ми е треньор, били сме семейни приятели. Много ми е помагал в живота. Но не само на мен, а и на всички в националния отбор. Голям човек е. Голямо сърце. Голяма душа", допълни Янко Русев.

"Успяваше в тренировката, колкото и тежка да беше, да вкара нотка веселие и да направи така че да можеш да се върнеш отново и постигнеш добри резултати... Благ човек, винаги усмихнат, винаги може да ти помогне, винаги можеш да разчиташ на него", добави Иван Иванов.

Веселият човек, голямото сърце на българските щанги е от онези спортисти, носещи романтиката, носещи земното отношение и смирение на една вече отиваща си епоха. Нурикян е олицетворението на величието, постигнато по труден, но и в същото време усмихнат и простичък начин.

Как се става голям шампион, легенда, велик спортист?

"С много работа. С много тренировки. Ние стояхме по 7-8 часа в залата. Това е. Няма друго. Само тренировка и тренировка", твърди Норайр Нурикян.

Гледайте целия материал във видеото.

Последвайте нашия канал "Спорт по БНТ" във Viber

Последвайте ни и във Фейсбук, за да сте винаги в час с последните спортни новини

Намерете БНТ в социалните мрежи: Instagram, Facebook, LinkedIn, TikTok

Гледайте НА ЖИВО спорт безплатно на: