Стоян Гунчев: Качественият разпределител трябва да играе за другите

Рубриката „Червените волейболни сърца на България“ на ВК ЦСКА представя една от най-големите легенди на армейския клуб - Стоян Гунчев.

Той е седемкратен шампион на България с екипа на ЦСКА, като е един от най-добрите разпределители в историята на клуба. Също така е сребърен медалист от Олимпийските игри в Москва 1980, както и бронзов от Европейското първенство 1983 в Берлин.

- Г-н Гунчев, ще ви върнем назад във времето, за да ни разкажете за привличането ви в ЦСКА. Как се стигна до него?

– Това се случи през 1976 година, когато завърших спортното училище в Пловдив. В националния отбор за  младежи играех като разпределител, докато в „Локомотив“ Пловдив ме пускаха да играя като нападател, независимо от ниския си ръст, а това означаваше да не играя, защото фаворизираха други играчи. Бях крайно недоволен от това нещо и имах разговор с Васил Симов и благодарение на него и Митко Златанов направих трансфера си.

- Как се вписахте в състава?

– Една година имах нужда от аклиматизация – смяна на всякакви неща. Васил работеше по съвършено различен начин от това, което съм правил преди това. В този период имаше контузии в ЦСКА в различни етапи и се налагаше да влизам и като нападател, защото посрещах добре. Влизах, станахме шампиони, а на следващата година вече се утвърдих като основен играч.

- Колко по-различно бе като усещане да играете за ЦСКА?

– Митко Златанов, Митко Каров, Сашо Тренев, Иван Иванов, да не ги изброявам всички, защото мога да изпусна, но говорим за много титулувани волейболисти. Но също така и много благородни хора. Не ни създаваха проблеми като млади състезатели, напротив – приобщаваха ни. Даже сега мога да направя едно сравнение, защото по-възрастни състезатели оказват психологически терор над младите, заради конкуренцията. Такова нещо нямаше по мое време.

- Кои бяха треньорите, които оказаха най-значимо влияние върху кариерата ви в ЦСКА?

– От всеки съм взел по нещо. Основен фактор обаче бе Васил Симов, защото обърна представите ми дори в технически план как трябва да се развиват нещата. Имаше друга визия и аз на 18 години започнах да уча нови технически елементи – подавания с високи ръце, с отскок. Неща, които не бяха характерни за Пловдив. Затова и  оказа най-голямо влияние именно той за мен.

- Седемкратен шампион с ЦСКА, но имате ли мач, който да остане като най-паметен за този дълъг и успешен период в клуба?

– Много са. Ние постоянно играехме за Купата на европейските шампиони. Спечелихме два бронза за КЕШ и КНК. Но тогава тези резултати ги отминаваха, защото ЦСКА вече бе печелил веднъж КЕШ и третото място не го брояха толкова. А сега ако се постигне подобен резултат, ще е невероятен успех. Спомням си как играх във Финландия. Васил ме пусна в такъв турнир срещу Стяуа, при това с успех. Беше в първата ми година. На вътрешно ниво пък конкуренцията ни бе с „Левски“ и „Славия“. Имаха много силни отбори. Ние трите клуба постоянно се борехме за титлата, като 80-та година се намеси и Перник. За мен специално двубоите с „Левски“ бяха наистина паметни.

- С кои играчи бяхте най-близък?

– Петко Петков, Боре Кьосев, с Любо Ганев изградихме също много добри отношения. Също така с уважение бях към Митко Каров, Митко Златанов. Не искам да изброявам така имена, защото като цяло бяхме невероятен колектив и до ден-днешен съществуват тези приятелства. Годините все пак ни разделиха, защото аз не живея в София и трудно се осъществяват вече срещи между нас.

- Казахте, че сте играл като нападател, но разпределителят е постът, който ви прилегна. Кое е нещото, което отличава много добрия от посредствения разпределител?

– Едно от нещата, трябва да е алтруист. Той играе за другите. Трябва да познава характеристиките на съотборниците си, да може да има добра преценка и с течение на времето да се превърне в лидер на отбора. Моята зрялост като играч на практика дойде 82-а година.

- Колко по-различно е да се играе на този пост сега, от онова време?

– Съвършено различно е. Много се работи за физика сега. Ние бяхме като пеперуди, спрямо сегашните състезатели. Тогава имаше повече комбинации – кръст, обратен кръст, сега това е пайп. Аз бях един от проектантите на бързата игра. Страхотни острилки по краищата, остри и бързи топки. Няма видео кадри обаче, за да го видят хората. Васил ме учеше на това и го изискваше, този японски и китайски стил, който копирахме. Особено по повод ниските топки в средата. Но още тогава забързвахме топката на краищата, което не бе  характерно за онези години.

- На какво ви научи периода в ЦСКА?

– ЦСКА ме оформи като личност и човек. Ако бях останал в Пловдив, сигурно нямаше изобщо да стана добър играч. Но Васил бе видял нещо в мен и ме покани. Дължа много на клуба. Ще ви разкажа нещо интересно – 86 година бях втори треньор в ЦСКА на Стефан Христов. Тогава Сашо Попов започваше, както и Николай Василев. Ники искаше да става нападател, беше много добър, но аз го направих разпределител. Не искаше, но се видя, че е правилното решение.

- Колко трудно ви беше да свикнете с отговорността и напрежението в клуба?

– Не съм имал проблеми. Бях много мотивиран да направя нещо в ЦСКА. Никой не ме е бутал, помагаха ми хората, които играеха вътре. За мен има два клуба – „Локомотив“ и ЦСКА. Бил съм на много места, но за мен ЦСКА остава като майка. Дължа всичко на този клуб и на „Локомотив“.

- А кои бяха по-трудните ви моменти в клуба?

– Трудните моменти бяха свързани с контузии. На 28 години направих две операции на едно от колената. Това беше основното.

- Те слагат и край на кариерата ви, нали така?

– На 28 години се контузих и отидох да играя в Загреб, в Младост, останах там една година, след което заминах за Италия. Парадокс е, че в Италия станах треньор на по-възрастни хора от мен, беше много странно, защото контузията ми се повтори и нямаше как да играя. Направих силна кариера, с повече успехи там, отколкото тук. Но треньорството го научих там. Хората тук сигурно ще се учудят, но там да играеш е едно, а да си треньор е друго. Мислех, че знам всичко, но не беше така. Не казвам, че тук не са ме подготвили, но условията там са такива, че обменът между треньори е много голям. На 2 години си длъжен да минеш курс, за да вземеш по-високо ниво. И ако не го защитаваш, отпадаш. Технологично научаваш много неща.

- Колко трудно бе да станете треньор на такава млада възраст?

– Трудно, не. Беше необходимост. Бях мотивиран да остана на полето, но след като не може, няма как. И станах треньор във Фиорентино, в А2.

- Какво бихте казал на младите, които се сблъскват с подобен шок, да приключат на ранна възраст кариерата си?

– Мен ме оперира професор Шойлев, като след 20 дни трябваше да започна рехабилитация и след 60 да играя. Но вместо това, като започнах да играя, ми се появи едно топче. Наложи се втора операция, която направих в Австрия, артроскопска. Психологически как се преглъща? Най-важното е когато има контузия, тя да се лекува правилно, с диагноза, а не самолечение. Мен ме оперираха импровизирано. Казваха, че лъжа, че ме боли коляното. Има проблематики, които са стрес контузии. Всеки може да има такива, защото с времето се трупат контузии. Но когато има реална симптоматика, трябва бързо да се вземат мерки, а не да се чака. Тогава  лечението е бързо и ефикасно.

- По-лесно е да бъде човек треньор на мъже или на жени?

– Трудно мога да съм обективен. По-добрите ми резултати са с жени. С Флоренция станах вицешампион на Европа. С ЦСКА станах шампион след 10 години суша за клуба.

- Какво бихте пожелал на настоящите играчи на ЦСКА?

– Да тренират по-усилено и да са по-мотивирани. За мен, мъжкият отбор на ЦСКА в момента, постига дори повече от очакваното и върви много добре. Жените са втори, непосредствено след Марица, където обаче нивото е много високо. Така че жените постигат най-доброто, на фона на селекцията. Има млади момичета, но за да се надгради, трябва да привлекат поне една-две по-опитни, покрай които девойките да растат. ЦСКА има харизма и история, за да е на върха. Трябва още малко работа, за да се случат нещата.

Последвайте нашия канал "Спорт по БНТ" във Viber

Последвайте ни и във Фейсбук, за да сте винаги в час с последните спортни новини

Намерете БНТ в социалните мрежи: Instagram, Facebook, LinkedIn, TikTok