Малкото градче в Северна Гърция е световно известно с копринарството и бубарството. Това са занаяти, които са пренесени в този край по времето на Османската империя.
Сега за това време ни припомнят експозициите в четирите музея на коприната. За туристите ще е пропуск, ако не посетят някой от тях.
Първият, в който ни развежда нашия водач, е собственост на една от големите гръцки банки. В старата къща, която съхранява спомена за този занаят, разказът е за пътя на коприната от Китай и Япония до тези части на Балканите.
Преди няколко века този път бил използван за връзка по суша с добре развити региони на Южна Европа, като в продължение на векове коприната е била най-ценната стока, пренасяна от Изтока.
Предприемчивите жители на Суфли още през 19-и век започнали да търсят тайните на производството на този ефирен плат.
И така се пренасяме в следващия музей, където разбираме, че в миналото бубарството е било много печеливш занаят, затова хората в района започнали масово да се занимават с него.
И още една предпоставка за бума на копринарството - в покрайнините на Суфли виреели много черници, а ларвите на копринената пеперуда се изхранват с тези листа.
И до ден днешен прави впечатление, че всяка къща в града е строена с един етаж, отделен за отглеждането на бубите.
Процесът е бил много трудоемък. След излюпването на ларвите те започвали да ядат интензивно пресни листа от черница. Според статистиката всяка ларва изяждала около 500 кг листа. След това ларвата се омотавала в копринен пашкул с дължина около 2500 м.
Наследниците на фамилията са подредили различни накити, предмети от предишните епохи. Те се грижат за запазването на местната история и със снимките от миналото показват как са изработвани облекла от коприна и различни аксесоари.
В следващия музей могат да бъдат разгледани в детайли всички етапи от производството.
В тези цехове в миналото са работили само жени. Изключително тежките условия на труд са причина за многото здравословни проблеми.
Нашият водач ни разказва, че пашкулите с живите буби вътре били поставяни в специални легени с вряла вода. Жените трябвало с голи ръце да бъркат при пашкулите докато уловят началото на копринената нишка. Заради нетърпимата болка от врялата вода охлаждали ръцете си в легенчета със студена вода.
От всеки пашкул се издърпвали по 8 фини нишки. Те били толкова микроскопични, че за да се използват за тъкане трябвало да се оплетат няколко нишки в един копринен конец.
После коприненият конец се навивал към дървените станове, където тъкачки създавали копринените платове.
На финала на обиколката ни в Суфли стигаме до действаща малка фабрика за копринени платове, която от създаването си през 1963 г. не е спирала работа. Сега семейство Мухтаридис се оказват единствените в цяла Европа, които работят с естествена коприна, затова са търсени от най-реномираните марки от висшата мода.
Запознаваме се със сложния процес на производство като започваме от машината за усукване на копринени нишки, после се прехвърляме на един от тъкачните станове.
Впечатляваща е колекцията от копринени продукти, които можем да видим изложени във всички музеи и магазини в градчето. Суфли се оказва кътче, в което се потопяваме в миналото, за да опознаем културното наследство на хората, живели по тези земи.
Автор: Красимир Иванов
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News
Инструктор по гмуркане от Турция постави световен рекорд на Гинес, остана под вода повече от 36 часа
Вулканът Питон де ла Фурнез на френския остров Реюнион продължава да бълва лава
Снежни гъски излитат от САЩ към Арктика във впечатляващ спектакъл по изгрев слънце (СНИМКИ)
Изборните нарушения: Ефективни ли са разследванията и достатъчни ли са наказанията?
Премиерът Андрей Гюров обяснява във видео защо държавната помощ за гориво е 20 евро
Отиде си легендата на кукления театър Слава Рачева – гласът на "Педя човек - лакът брада"
Чуй новините
Подкаст
