Светлините и сенките на Йоахим Льов

Краят на ерата на Йоахим Льов не беше славен. В действителност мениджърът на германската единадесеторка искаше да завърши 15-те си години управление на отбора с успешен шампионат или, в най-добрия случай, европейска титла за Германия. Но нещата се оказаха по различен начин.

След европейското първенство, в което Бундестимът беше отстранен с 0:2 в осминафиналите срещу Англия, отборът на Льов удари дъното. За пореден път се вдигат гласове, че би било по-добре, ако той вече се беше пенсионирал след шампионата преди пет години, съобщава „Дойче Веле“.

Дотогава Льов успяваше да запази своята аура и винаги постигаше нещо - отборът достигаше поне до полуфинала във всички турнири: достигна финала на Евро 2008, полуфинала на Мондиал 2010, полуфинала на Европейското първенство по футбол 2012 г., световен шампион през 2014 г. и стигна до полуфинала през 2016 г. Блестящ баланс.

Световното първенство по футбол през 2018 г. в Русия в крайна сметка беше, с поражението на Германия в груповата фаза, горчиво разочарование. А сега и Европейското...

Положителното, което ще остане от ерата Льов е световната титла на Германия по футбол през 2014 г., чийто блясък кара всеки провал да бъде забравен. Успех, който не би могъл да бъде по-заслужен. По това време Германия имаше, благодарение на Йоахим Льов, най-добрия отбор, който беше пример за останалата част от футболния свят. Полуфиналът с резултат 7:1 срещу домакина Бразилия влезе във футболната история. Друга заслуга на Льов е промяната на парадигмата, която вече бе въведена от неговия предшественик Юрген Клинсман, превръщайки непривлекателната игра в офанзивен, креативен и елегантен стил.

В един момент Германия имаше освежаващи и интересни играчи като Томас Мюлер, Месут Йозил и Тони Кроос. В отбраната Матс Хумелс и Жером Боатенг са модели за подражание, а Мануел Нойер става най-добрият вратар в света. Това наследство на офанзивна и атрактивна игра също трябва да бъде взето на сериозно от Ханзи Флик, наследникът на Йоахим Льов, който ще трябва да се погрижи за него и да го подчертае, особено след слабото представяне на германската единадесеторка през последните години.

Ретроспекция на последните 15 години, водени от Льов показва моментите, когато германският треньор се поколеба твърде много, имаше твърде малко увереност в собствените си сили и вместо това взе грешни решения, адаптирайки се твърде много към съперника. В полуфинала на Световното 2010 германският отбор загуби с малко от силна Испания, тъй като Льов нареди защитна тактика, която лиши играчите от тяхната атака. През 2012 г. смени състава си преди полуфинала на европейското срещу Италия, само за да деактивира "мениджъра" Андреа Пирло, който тотално се провали. Ликуването на мускулестия Марио Балотели все още остава в колективната памет като символ на поражението на Льов.

По това време кариерата му като технически директор на германския отбор вече се разклащаше, също така защото Льов реши да се оттегли от сцената и седмици наред не изрази мнението си по въпроса. След унизителния провал в първите кръгове на Мондиал 2018 в Русия, защитавайки титлата на световния шампион, се случи същото.

Друг дефект, който няма да липсва в нито един ретроспективен анализ на представянето на Йоахим Льов през следващите десетилетия е отсъствието на Томас Мюлер, Матс Хумелс и Жером Боатенг след Световното първенство в Русия. От една страна, това засегна трима играчи на Байерн Мюнхен, които според принципа на изпълнение със сигурност трябваше да са в националния отбор. От друга страна, съобщението за изключването на тези играчи беше жалко.

Нещо подобно се случи с Льов през 2010 г. с Михаел Балак и Торстен Фрингс, двама играчи, които заслужаваха да участват и с които той не успя да постигне чист и спокоен край на кариерите заедно с Германската футболна федерация. Нещо в полза на Льов в този случай е, че той вече е водил разговори за това с тях и поддържа добри отношения и с двамата.

Накратко, създава се впечатлението, че въпреки че Йоахим Льов е бил в състояние да разпознае собствените си грешки и да ги признае, той е правил това, но когато е било твърде късно.

Полуфиналът на 2012 г., всички първи кръгове на 2018 г., откриването на Евро 2020 срещу Франция, а също и поражението в осминафиналите срещу англичаните - има многобройни примери, при които Льов е трябвало да признае, че нещо не е наред. Той обаче вече не беше в състояние да реагира по такъв начин, че да се избегне най-лошото. Също така "помилването" на Мюлер и Хумелс преди това европейско първенство върви в тази посока. Ако Льов беше отстъпил по-рано, може би, можеше да се спести някаква дискусия за лошото представяне и резултатите на германския национален отбор или в Лигата на нациите.