Сюзън Сарандън - актрисата отвъд холивудските правила, навършва 80 години

Сюзън Сарандън - актриса, носителка на „Оскар", изявена бунтарка и една от най-изявените активистки в Холивуд, днес навършва 80 години.

Осем десетилетия живот и повече от половин век пред камерата е достатъчно време, за да се превърне една актриса в институция. При Сюзън Сарандън обаче думата „институция" сякаш не стои съвсем на място. През цялата си кариера Сарандън не изглежда особено заинтересована от това да бъде образцова холивудска звезда. По-скоро от самото "случайно" начало тя избира просто да бъде актриса.

Родена в Ню Йорк през 1946 г., Сюзън Абигейл Томалин първоначално не планира кариера в киното. По нейните собствени думи тя попада в актьорството „някак случайно". Бъдещата актриса завършва драма в Католическия университет във Вашингтон, в който се запознава със съпруга си Крис Сарандън. Когато той получава възможност за прослушване, Сюзън отива с него, за да му партнира в сцена. Впоследствие това я отвежда до първия й агент и до актьорския й дебют според IMDb.

Сарандън дебютира в киното с филма „Джо" (1970), който не бележи старта на класическа холивудска приказка, а по-скоро „влизане през страничната врата". Следват участия в телевизията и по-малки филмови роли, докато през 1975 г. идва „Шоуто на Роки Хорър" (The Rocky Horror Picture Show). Филмът със специално място в творческата биография на Сюзън Сарандън се превръща в културен феномен и остава сред онези редки случаи, когато една ранна роля не остарява заедно с със своята изпълнителка, а с годините продължава да придобива нови измерения.

Скоро след това проличава, че Сюзън Сарандън няма да е поредната звезда, излязла от холивудския калъп, както и че няма да играе по правилата на Меката на киното. Тя не следва традиционния модел на млада актриса, която се превръща в звезда и се утвърждава в определени роли, след което продължава да поддържа своя статут. Вместо това Сарандън с готовност „прескача" между жанрове, бюджети, неконвенционални проекти и различни типове персонажи.

През 1980 г. „Атлантик Сити" й носи първата номинация за „Оскар". Следват роли във филми като „Вещиците от Истуик" и „Бул Дърам". Интересен факт от биографията на Сюзън Сарандън, отбелязан от IMDb, е че във „Вещиците от Истуик" (1987) Сарандън трябва да играе ролята на Александра, която в „последната минута" е дадена на Шер. Сарандън научава едва след пристигането си на снимачната площадка в Масачузетс, че всъщност ще се превъплъти в образа на Джейн, както и че ще трябва да се научи да свири на виолончело. Макар да описва преживяването като унизително, то затвърждава репутацията й на една от най-надеждните и сигурни актриси в бранша.

През 90-те години на миналия век Сюзън Сарандън изпълнява поредица от роли, които окончателно я превръщат в една от най-разпознаваемите американски актриси на своето поколение - „Телма и Луиз" (1991), „Маслото на Лоренцо" (1992), „Клиентът" (1994) и „Осъденият на смърт идва" (1995).

Ролята в „Телма и Луиз" се превръща в една от най-емблематичните за Сюзън Сарандън, и й носи номинация за „Оскар", както и за екранната й партньорка Джина Дейвис.

Самата Сарандън по-късно казва, че е била изненадана от начина, по който филмът е „докоснал" публиката.

Това е може би един от ключовете към нейната кариера - тя често избира героини, които са по-сложни от обичайните представи за това как трябва да изглежда и да се държи една жена на екрана.

За превъплъщението си в образа на сестра Хелън Прежан в „Осъденият на смърт идва" Сюзън Сарандън получава „Оскар" за главна женска роля. Така тя става едва втората актриса, отличена от американската Киноакадемия за превъплъщението в образа на монахиня. Първата е Дженифър Джоунс за „Песента на Бернадет" (1943).

Тук проличава и друга характеристика на Сарандън - склонността й да търси персонажи, които не дават лесни отговори. Сестра Хелън не е просто „добрата жена", която спасява другите. Филмът „Осъденият на смърт идва" поставя героинята й пред морално и емоционално неудобни въпроси за вината, наказанието и човешкото достойнство.

За ролята тя получава признание за образ, изграден не около традиционния холивудски героизъм, а около моралния конфликт и съмнението.

Може би най-интересното в биографията на Сюзън Сарандън е, че самата тя никога не говори за кариерата си така, както обикновено го правят звездите.

„Винаги съм виждала кариерата си като средство към някаква цел, а не като цел сама по себе си", казва тя в интервю за сп. „Венити феър".

Това обяснява много неща, като например защо след престижна драматична роля почитателите на Сюзън Сарандън могат да я видят в комедия. Или защо след голям студиен филм актрисата е готова да избере независима продукция. Или защо не изглежда обсебена от това постоянно да доказва статута си.

В интервю за в. "Гардиън" през 2014 г. Сарандън формулира това още по-директно: „Не се виждам като експерт по нищо друго, освен по собственото си оцеляване".

Това е интересно признание за актриса с пет номинации за „Оскар" и десетки години в индустрия, в която кариерата обикновено се измерва именно чрез статута, наградите и позицията в йерархията.

На 80 години Сюзън Сарандън изглежда и като човек, който отказва да приеме остаряването като професионално поражение. Актрисата не се опитва завинаги да остане в образа на младата жена от „Шоуто на Роки Хорър", нито да възпроизвежда отново и отново и една и съща своя версия. С времето ролите й се променят, а Сарандън просто се нагажда към тях. Тя играе майки, любовници, властни жени, комедийни персонажи, аристократки, реални личности, героини с морални противоречия.

През последните години Сюзън Сарандън преоткри телевизията с ролята си в сериала „Вражда". Първият му сезон от 2017 г. с подзаглавие „Бет и Джоан" проследява съперничеството между две от най-великите актриси на своето време - Бет Дейвис (Сарандън) и Джоан Крофорд (Джесика Ланг). За изпълнението си Сюзън Сарандън е номинирана за водещата телевизионна награда „Еми".

В индустрия, която гледа на по-възрастните актриси просто като на „характерни изпълнителки", Сарандън сякаш продължава да настоява, че възрастта не е жанр.

Това е особено важно в контекста на Холивуд, където възрастта традиционно е по-голямо ограничение за жените, отколкото за мъжете. Още преди години в интервю за сп. „Венити феър" Сарандън казва, че е следвала съвета за избора на роли, даден й от голямата дама на световното кино - Хелън Мирън: да проверява кога героинята й се появява за първи път в сценария и дали все още присъства на последната страница. Ако я няма, съветът на Мирън е изобщо да не го чете.

В историята на Сюзън Сарандън всъщност има един забележителен парадокс - тя е доста нетипична за Холивуд холивудска звезда. Сарандън има „Оскар", участвала е в мащабни продукции и е работила с режисьори като Луи Мал, Ридли Скот, Джордж Милър, Питър Джаксън. Паралелно с това обаче тя никога не е отказвала участие в по-малки филми, в телевизията, в документални проекти или в театъра.

Към професионалната биография на Сарандън през годините се добавя и активното й обществено присъствие. Тя е известна с политическите си позиции и участието си в различни обществени каузи.

Тази страна от публичния й образ отново се прояви съвсем наскоро. В началото на септември, по време на кинофестивала във Венеция, тя говори за професионалните последствия, които според нея е понасяла заради публичните си позиции. Ройтерс цитира думите на Сарандън, която казва, че е загубила филмови роли заради убежденията си и че някои агенции продължават да препоръчват тя да не бъде наемана. В края на септември Сюзън Сарандън и други известни личности бяха задържани на протест срещу Нетаняху пред централата на ООН в Ню Йорк.

Миналата година, на 79-годишна възраст, актрисата направи британския си сценичен дебют в постановката „Мери Пейдж Марлоу". „Обичам да се вмъквам смирено", каза Сарандън пред британското издание на сп. „Вог", обяснявайки защо предпочита ансамбловата работа пред демонстрацията на звезден статут.

Тази година, когато отбелязва 80-ия си юбилей, Сюзън Сарандън продължава да снима - филмът „Екокамера" на италианския режисьор Андреа Палаоро с нейно участие беше представен на кинофестивала във Венеция. Вместо да превърне възрастта в ограничение, тя я е превърнала в още един елемент от актьорския си инструментариум.

Погледната в цялост, филмографията на Сарандън показва, че успехът при нея никога не е бил свързан само с избора на „правилната" роля.

Това е и една от причините кариерата й да изглежда по-различно от тази на много нейни връстници. Сюзън Сарандън не се опитва да запази определена екранна идентичност. Вместо това приема промяната като част от професията.

От дебюта й през 1970 г. през „Телма и Луиз" и „Оскар"-а за „Осъденият на смърт идва" до театралната сцена на 79-годишна възраст - прекрачила прага на новото десетилетие, Сюзън Сарандън не показва желание да спре. Или както навремето самата тя казва: „Мисля, че единствената причина да остана актриса е, че никога не можеш да правиш това по най-правилния начин. Именно в това е предизвикателството".