Сезоните без трофей в Арсенал вече са пет и погледите са насочени към Микел Артета.
Сложно е да се сблъскаш с действителността. Особено когато надеждата е била верният ти спътник до последно и може би те е заблуждавала относно това какво можеш да постигнеш. Да, вероятно подобна констатация звучи прекалено драматично и преувеличено, но последните 24 часа със сигурност са доста неприятни за мениджъра на Арсенал Микел Артета.
„Топчиите“ няма да спечелят нищичко и през този сезон, след като тяхната приятелка – надеждата – ги изостава след полуфиналния реванш в Париж. На „Парк де Пренс“ изчезна и последната възможност за трофей през кампанията. И така Артета, който доби популярност в социалните мрежи в последно време с прословутото „Вярвайте в процеса“ (бел. ред. – Trust the process), ще трябва да си намери друго мото и девиз, в който да убеди запалянковците от северен Лондон да повярват. Защото сезоните без купа вече станаха 5 поред. Едва ли победата с дузпи над Манчестър Сити за Къмюнити Шийлд през 2023 може да се брои за съществен трофей и да утеши някого, още повече че „артилеристите“ взеха участие в двубоя донякъде по задължение, а не по заслуги, след като „гражданите“ на Пеп Гуардиола бяха обрали всички възможни трофеи няколко месеца по-рано. С други думи – последният истински триумф в някой от турнирите – било то на домашната или международната сцена – може да бъде открит през 2020 година, когато Арсенал спечели ФА Къп.
Шампионската лига беше неочакваният спасителен пояс за отбора. Все пак англичаните никога не са печелили надпреварата и само веднъж – през 2006 – са стигали изобщо до финала. Но след стореното срещу хегемона в турнира Реал Мадрид се прокрадна надеждата (да, точно тя – надеждата), че може би тази е годината, в която европейската слава най-накрая ще навести „Емиратс“. Ала не би.
Хората биха посочили достатъчно солидни аргументи в полза на испанския мениджър: прекалено дългия период, в който съставът не може да разчита на централен нападател (или дори на никакъв нападател); многото прелестни спасявания на Джанлуиджи Донарума, които нямаше да са факт, ако на вратата на Пари Сен Жермен беше който и да е друг вратар на планетата; желанието да притежаваш топката и ти да са отборът, който определя темпото – все пак снощи тимът имаше по-висок процент на притежание, по-висок процент на точни пасове, очакваните голове възлизаха на 2.91 срещу шампиона на Франция, а 12-те докосвания на Букайо Сака в противниковото наказателно поле бяха най-доброто постижение по този показател с разлика от всички останали на игрището; Пари Сен Жермен е кошмарът на английските отбори през този сезон, след като победи Ман Сити, а по-късно отстрани последователно Ливърпул, Астън Вила и Арсенал. Всичко това е чудесно. Но глобалната картинка не е толкова обнадеждаваща за Артета.
Ако знаеш, че нямаш централен нападател, защо разчиташ упорито на центрирания и прострелни топки към наказателното поле в подобен мач – нито едно от 27-те центрирания снощи не доведоха до гол. Артета може и да каза на пресконференцията след двубоя, че тимът му е бил най-добрият в турнира през годината и отпада незаслужено, но в крайна сметка Арсенал вкара 1 гол в двата мача на полуфиналите. Пари Сен Жермен вкара 3, Барселона - 6, Интер - 7. Във Висшата лига Арсенал наистина върви към второто място, но това далеч не означава, че отборът е бил реален претендент за титлата, след като от януари насам разликата константно е над 10 точки. Двата полуфинала в най-скромния по значението си турнир – този за Купата на Лигата – бяха загубени от Нюкасъл без отбелязан гол. Играещият ужасяващо посредствен сезон Манчестър Юнайтед елиминира „топчиите“ от любимия им ФА Къп още през януари. Което между другото не е нещо невиждано напоследък, след като Арсенал напуска този турнир в първия месец от годината за трети пореден път.
Разбира се – оставката на Артета не би трябвало да стои на дневен ред, макар вече и доста от запалянковците да започват да губят търпение. Във футбола най-ценната валута са успехите, респективно купите, и когато те отсъстват, е доста трудно да задържиш на своя страна всички, особено скептиците. А Арсенал вече 5 лета е без купа. Основата за един фантастичен тим е изградена, защото Сака, Йодегоор и Райс наистина са футболисти с прелестни умения. Но те имат нужда от успехи. Само попитайте Хари Кейн, който бележи гол след гол, но допреди 10 дни беше осмиван за липсата на какъвто и да било трофей в кариерата си.
Разочароваща и тъмна нощ за Арсенал. По ирония на съдбата – точно в Града на Светлините.